ЮНЕСКО предупреждава, че сраженията са нанесли непоправими щети на голяма част от културно-историческото наследство в Украйна. Сред мишените на руските ракети са и десетки църкви. Една от тях е храмът "Света Богородица Закрилница" в Ирпин.
Нашият сътрудник - белгийският журналист Бруно Бекман, ни отвежда в това предградие на Киев, където месец на руска окупация остави дълбоки следи. Хората там обаче са твърдо решени да изградят отново всичко, което е било сравнено със земята.
Ирпин е на 30 км северозападно от Киев. Градът попадна на пътя на руската армия към столицата и се превърна в един от символите на войната в Украйна - повече от месец руските сили окупират това някога красиво градче, а след изтеглянето им е останала само разруха. Казват, че дори във войната има правила, но тук изглежда, че всъщност няма нищо свято.
Православният храм "Света Богородица Закрилница" е бил арена на ожесточени сражения по време на неуспешния опит на руските войски да достигнат до Киев. Но следите от войната още са тук.
Дори във време на война, много украинци не спряха да търсят упование в църквите.
"Нашата църква понесе огромни щети по време на сраженията, но както виждате - още се държи. Покривът е разрушен и тече, прозорците са счупени, но с помощта на нашите братя и сестри, ще успеем да я опазим. Най-важно за нас сега, е да не допускаме храмът да понесе повече щети", обясни отец Богдан Медвид, свещеник в православния храм "Света Богородица Закрилница".
Бруно Бекман: Кога са атакували църквата?
Отец Богдан: Не мога да ви кажа със сигурност. Но тогава тук не е имало никой. Дойдох на 8 март и я заварих така. За щастие, не са влизали вътре и нищо не е откраднато, но тъкмо бяхме завършили ремонта на фасадата. Сега трябва да започнем всичко от нулата.
"Вижте и тази сграда - цялата е в дупки от куршуми. Стреляли са на посоки. Имаше много дървета, които едвам се крепяха. Отсякохме ги, за да не пострада някой", добави свещеникът.
Бруно Бекман: Какво искате да кажете на българите?
Отец Богдан: Искам да им благодаря, че са така добронамерени и гостоприемни към нашите бежанци. Благодаря ви, България.
Следите от войната в Ирпин са на всяка крачка. Няма сграда, която да не е белязана от сраженията и човек, който да не е пострадал. Сергей е сред жителите на Ирпин, които са се върнали след изтеглянето на руските сили. Не крие, че му е трудно да гради живота си отново от нулата.
"На все повече места ще пуснат ток. Навсякъде, където са скъсани жиците, се слагат нови и скоро поне това ще бъде както трябва. Сраженията започнаха на 24 февруари и на 7 март напуснах града. Върнах се в Ирпин на 4 април, когато казаха, че е освободен", разказа Сергей.
На по чаша чай направо на улицата - Сергей и неговите съседи не са загубили надежда, че всичко ще се върне по старому.
Ще се справим някак, че разчистим. Но ще ни отнеме много време.
Съпротивата на украинската армия и местните доброволци успява да отблъсне руските войски от града. Но на висока цена.
"Хората първо гледат да си поправят прозорците, защото навън е влажно и студено. Трудно е да запазиш и хранителните си продукти без електричество. Знаете ли - някак ще се справим с разрухата и ще възстановим града си. Но какво да кажем за раните на душата? Тях как да ги излекуваме?", се пита Сергей.
Вижте повече във видеото.
ВОЙНАТА В УКРАЙНА
КОНФЛИКТЪТ В УКРАЙНА: НАЙ-ВАЖНОТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ
ПЪТЯТ НА БЕЖАНЦИТЕ
Чуй новините
Подкаст
