За първи път български телевизионен екип надниква в сърцето на Европейската централна банка във Франкфурт.

Името на банката е написано на български език най-отгоре от поредицата езици на европейските държави.

Това е първото, което ни прави впечатление, догато бързаме към залата, в която всеки момент започва септемврийската среща на Управителния съвет на ЕЦБ.

Среща на фона на кризи - политическата във Франция, войната в Украйна, лабилният регион на Близкия Изток.

Управителят на БНБ Димитър Радев за първи път ще участва като наблюдател тук след решението страната ни да стане част от еврозоната от 2026 година.

До приемането на еврото в България остават по-малко от 100 дни, а Кристин Лагард вече е показала как изглеждат българските евромонети.

След заседанието и пресконференцията, отразена от световни и български медии, екипът ни има възможност за интервю с президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Г-жо Лагард, какви възможности и задължения ще има България като член на еврозоната?

Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка: Най-напред нека да кажа, че ние в ЕЦБ приветстваме с голяма радост България като нов член на еврозоната и още по-важно като член на УС на Европейската централна банка. И така в резултат на присъединяването България ще има място на масата на Управителния съвет. Управителят г-н Радев ще представлява България, ще има право на глас и мнение и ще участва в решенията по паричната политика, които ще се вземат във Франкфурт.

Ние видяхме това днес.

Да, защото той участва като наблюдател и ще остане в тази роля до 1 януари, а след тази дата, на която България ще премине от лева към еврото, той ще бъде пълноправен член на УС. Така България ще бъде пълноценно представена и ще има своя глас.

Каква ще бъде промяната за българските банки? Лихвените проценти по кредитите в България са по-ниски от средните за Европа. Трябва ли да приемем тяхното увеличение в България?

Преминаването към еврото означава, че те ще могат да правят парични преводи, да пътуват и да сключват сделки навсякъде в еврозоната без да трябва да обменят пари. Няма да мислят за колебания на валутния курс, дали левът е по-евтин или по-скъп, по какъв курс ще се обменя. Край на това! Паричната единица ще е една и съща за всички ни. Това дава гъвкавост и стабилност, защото знаете точната й стойност. И трябва да кажа, че това е силна парична единица, която се счита за втората резервна валута в света. И така - стабилност и гъвкавост без проблеми с обменния курс, а това наистина е много ценно.

Когато банките са част от евросистемата това означава повече стабилност, достъп до повече ликвидност, участие в по-голяма група банки, както и надзор, организиран последователно и съгласувано в системата. Затова смятам, че по отношение на стабилност и достъп до ликвидност - това е реално преимущество.

Българските граждани имат много въпроси и притеснения относно цените и инфлацията, свързани със замяната на левовата валута с еврото.

Промените винаги пораждат притеснения. Аз си спомням как преди 25 години боравихме с франкове и преминахме от тях към евро. И всички си мислехме "Ох, какво ли ще стане? Всичко ще поскъпне. И понякога наистина е така. Дребни неща като чаша кафе или хляб... В крайна сметка ще се окажат малко по-скъпи заради промяната. Случват се малки разминавания. Но като цяло в по-далечен план няма значителни промени. А институциите могат да направят много, за да предотвратят злоупотреби при прехода от лев към евро.

Два примера - мисля, че от август вече ще е въведен механизъм за превалутиране от лев към евро. Той би трябвало да функционира най-малко една цяла година. Струва ми се, че такъв е планът. Така, когато пазаруват хората ще могат да видят и сравнят цената в лева и в евро, и да проверят дали превръщането е коректно без възползване, без някой добавен в цената малък бонус.

Второ и много важно е, че институциите трябва да прилагат правилата, защото принципът е превалутиране без вариации надолу или нагоре от гледна точка на потребителите. Затова те трябва наистина да налагат спазване на правилата и да се погрижат с тях да се съобразяват големите универсални магазини, но също и кафенетата и малките магазинчета - да не извличат полза.

Ще има ли БНБ и страната ни пълноправен глас при вземането на решения в еврозоната след януари 2026?

Със сигурност. БНБ ще има пълноправен глас, право да участва пълноценно в гласуването. Ще бъде представена наравно с останалите в Управителния съвет. Ще участва и ще изразява позицията си по решенията ни за паричната политика. Също като всички други членове. Около тази маса няма малки държави. Всички членове са равнопоставени, имат еднакви права, получават еднакво внимание и право на глас.

Харесвате ли България?

Знаете ли, аз никога не съм била в България, но очаквам с голямо удоволствие предстоящото си посещение по повод присъединяването към еврото. Нямам търпение!

Благодаря Ви за това интервю!

С удоволствие, беше ми приятно!

Екипът на БНТ подготвя документален филм – "България и еврото", заснет през септември в централата на Европейската централна банка във Франкфурт.

Пред камерата застават българи, които заемат ключови позиции в банката. Разказват за процеса на приемане на еврото в България, споделят и личните си истории, довели ги до това да работят в институция, която взима основни решения, свързани с еврозоната.

През техния разказ и експертиза зрителите на обществената телевизия ще получат отговори на важните въпроси за еврото и промяната, която ще настъпи у нас след 1 януари 2026 г.

Гледайте „България и еврото“ на 29 октомври, сряда, от 21.30 ч. в рубриката "В кадър" по БНТ 1.