Франция пред президентски избори: Хибридните атаки и руската дезинформация са сред големите рискове

Франция е изправена пред рекорден държавен дълг, липса на стабилно парламентарно мнозинство и протести - както на държавни служители, така и на гимназисти. На този фон страната постепенно насочва поглед към предстоящите президентски избори през април 2027 г. в търсене на политически отговори. Изборите ще имат значение не само за бъдещата посока на Франция, но и за ролята на страната в Европа. На фона на набиращата скорост предизборна кампания някои от основните претенденти вече станаха мишени на хибридни атаки. Френската прокуратура започна разследвания, а според френските власти зад част от тях стоят руски мрежи.

Да научиш от социалните мрежи, че страдаш от сериозно заболяване или че твои роднини са загинали от свръхдоза - това се е случило на бившия премиер и кандидат за президент на Франция Едуар Филип и на други политически фигури. През август прокуратурата в Париж започна разследване, а френската служба за защита срещу чуждестранна цифрова намеса свърза атаките с руски мрежи на фона на предстоящите президентски избори.

„Участвам активно в предизборната кампания на Едуар Филип и той постоянно е мишена на руски опити за дезинформация. Не говорим за това постоянно, защото когато те са безрезултатни, трябва да ги оставим такива. Трябва да ги оставим да се провалят“, коментира представител на кампанията.

Дезинформационните кампании включват фалшиви видеа и снимки, които имитират репортажи на утвърдени медии, както и публикации в социалните мрежи с изкуствено генерирани гледания. Натали Лоазо, председател на Специалната комисия на Европейския парламент за защита на демокрацията от чуждестранна намеса, обръща внимание, че подобни информационни кампании не засягат по един и същи начин крайната десница и левицата.

„Никога не съм виждала никаква външна кампания срещу крайната десница. Напротив, от години наблюдавам намеси в нейна подкрепа от страна на Русия и движението МАГА.“

Мишена на атаките се превърна и кандидатът за президент и евродепутат от групата на социалдемократите Рафаел Глюксман. Той съобщи, че държавните служби са го уведомили, че е станал жертва на дезинформационна кампания, организирана от руската група “Storm-1516“. От политическата му група в Европейския парламент предупреждават, че тези атаки, макар и неуспешни, могат да се засилят с напредването на кампанията за президентските избори.

„Владимир Путин атакува и френската демокрация. Начинът, по който Путин иска да победи Украйна, е по военен път. Начинът, по който иска да победи Германия и Франция, е като разруши германската и френската демокрация отвътре. И за целта има много силни съюзници – „Алтернатива за Германия“ в Германия и „Национален сбор“ във Франция“, заяви евродепутатът.

Той използва темата за атаките, за да коментира и връзките в миналото между Русия и крайнодясната партия „Национален сбор“, чийто лидер Марин льо Пен води в сондажите за първия тур на президентските избори пред Едуар Филип и лидера на крайната левица Жан-Люк Меланшон.

„Разбира се, победата на Рафаел Глюксман на президентските избори би означавала и поражението на Марин льо Пен. Марин льо Пен, когато беше кандидатка на президентските избори през 2017 г., отиде в Москва, за да заяви лоялността си към Владимир Путин и да му стисне ръката, въпреки че през 2017 г. Путин вече беше започнал войната в Украйна с анексирането на Крим и войната в Донбас.“

От крайната десница обаче отхвърлят твърденията, че руските дезинформационни атаки имат влияние върху хода на кампанията.

На този фон Франция предвижда да въведе по-строги наказания за разпространяването на невярна информация по време на избори. Предвиждат се до три години затвор и глоба от 45 000 евро. Според Натали Лоазо механизми за справяне с чуждестранната дезинформация трябва да има и на общоевропейско ниво. Като пример за страна, която успешно се справя с подобни предизвикателства, тя посочва Молдова.

„Вижте какво Европейският съюз направи за Молдова и вижте какво самата Молдова успя да направи, за да отблъсне чуждестранните намеси. Помогнахме на Молдова, постъпихме правилно, помогнахме ѝ например да укрепи киберсигурността на избирателната си инфраструктура. И все пак това беше като Давид срещу Голиат. Днес можем повече да научим от Молдова, отколкото да ѝ преподадем нещо.“

Тя обаче разкритикува факта, че обявеният от Европейската комисия Център за демократична устойчивост, който трябва да споделя добри практики за справяне с хибридните атаки между държавите членки, все още няма активна дейност. През 2027 г. пред четири от най-големите икономики в Европейския съюз - Франция, Италия, Испания и Полша - предстоят ключови избори. На този фон защитата от хибридни атаки и чуждестранна намеса се очаква да бъде сред важните теми в предизборните кампании не само във Франция, но и в Европа.

Вижте още в материала на Михаил Иванов