Начало
назад
Как в Аржентина посрещнаха българския кораб "Св. св. Кирил Методий"?
Добруджански и родопски песни в Аржентина. Поводът - посрещането на Антарктическата експедиция на връщане от остров Ливингстън в аржентинския град Комодоро Ривадавия, където живеят много българи. Хиляди поискаха да се качат и разгледат българския кораб "Св. св. Кирил Методий".
Минал е няколко пъти покрай тях в антарктическата си мисия. Разбираемо вълнение за българите в Комодоро Ривадавия, които приемат изследователския ни кораб като България, която са скътали в най-дълбоките гънки на съзнанието си.
"Щом се научихме, че има един български кораб, интересно ще бъде, ако може да спре, да се отбие мъничко. То не стана първата година, а щом успяхме да може да спре, за нас е голямо щастие и повечето още по-щастливи, защото видяхме голямата радост на целия екипаж", каза Ценка Генова – председател набългарското дружество “Св. св. Кирил и Методий”, Комодоро Ривадавия.
Българският кораб е събитие за целия град. Посреща го управата на района, кмета на града, всички важни институции на Комодоро Ривадавия организират срещи с българския екипаж, антарктиците и посланикът в Аржентина. Подготвя се дори и споразумение за побратимяване с Бургас.
Градът се развива покрай залежите от петрол, открит през 1907 г. и българите, които бягат от войните и мизерията в България са били насочвани на там от аржентинските власти. Работата и животът им са били безкрайно трудни, връщането почти невъзможно. След толкова години историята на първите тук е доста поизбледняла, но филмът на БНТ "Разпилени в долната земя" поразбуди спомените им.
"Разказвайте историите си, споделяйте ги с децата, с внуците, оставете им следи, потърсете други. Историите са това, което ви държи здраво с горната земя", каза Мария Чернева.
"Последните години чувстваме, като че ли България се е обърнала да ни види, май е забелязала, че ние съществуваме", подчерта Ценка Генова.
Но те не могат да си позволят да я забравят. И пазят духа й с песните и хората на дедите си.
"Ние винаги се опитваме да пазим българската култура, да съхраним колкото е възможно повече традиции", сподели Донна Генова.
"Всъщност е доста трудно, правим носиите от снимки в интернет. Например тези престилки – свалих тези шарки с фотошоп, за да ги изпринтирам в една фабрика. Защото ние нямаме такива тъкани", подчерта Ерика Пералес.
"И най-специална е тази носия с престилката, която всяко момиче е бродирало ръчно", обяснява Донна Генова.
"В началото танцувахме с тези цървули, които си направихме сами. Виждате разликата с оригинала... Но вършиха добра работа две години", допълни Ерика Пералес.
Но това, което истински изправи на крака публиката, беше невероятното изпълнение на родопски добруджанските песни.
"Нямахме кой да ни показва, затова избираме песни, които докосват сърцата ни. Вярвам, че звукът на каба гайдите, гласът ми пътува през гората, през дърветата", каза Ерика Пералес.
"Учим се, като гледаме видеа в Youtube, но преди няколко месеца с Ерика имахме възможност да пътуваме до България и минахме няколко ценни урока при професионалисти. Сега мечтаем за по-сериозно обучение", заяви Донна Генова.
Алехо няма български корени, но казва, че е омагьосан от българската музика и инструменти.
"Първият ми кавал изпринтирах на 3Д принтер, след това намерихме този – звукът му е невероятен. Ще свиря на кавал - "Лаленце се люля". С гъдулка и китара, защото нямаме тамбура", разказа Алехо Хоркера.
Успяха да вдигнат на крака публиката си, изтръгнаха от екипажа и антарктиците възторг и възхищение. И тази вечер ги беляза.
"Беше като от друг свят. Невероятно чувство да знаеш, че хората, които те гледат, разбират това, което правиш", вълнува се Донна Генова.
"Всеки един певец и танцьор сега чувства по-силно техните български корени", категорична е Ерика Пералес.
Дълго ще пазят тези срещи в душите си, защото знаят - България не ги е забравила.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News
