Как в Индия спасяват остров, който се връща в морето

Темата със строителството на сгради и инфраструктура в дерета и в опасна близост до водни басейни у нас и по света става все по-актуална през последните години. Особено с промените на климата и все по-бурните им прояви. Въпрос на правилно планиране и избор. Представете си, обаче, че трябва да опазите не къща или хотел, а цял остров от изчезване. Остров, който за половин век е изгубил близо 80 процента от площта си. Налага ви се да го отвоювате обратно от морето. Именно това се случва край югоизточното крайбрежие на Индия, където ще ни заведе Милен Атанасов в рубриката "Къде сме ние". Далечно място с проблем, който е близък на всички зони, заплашени от ерозия.

Възможно ли е зелени стръкове морска трева, прикрепени към дървени рамки, да осигурят добра защита и бъдеще за цял остров? Рамките се спускат под водата, а именно там започва да се води тихата битка за няколко квадратни метра земя. Кариачали е сред 21 острова в залива Манар край южния индийски щат Тамил Наду. През 1969 година островът е бил с площ над 20 хектара. Днес са останали малко над три. А морето продължава да настъпва.

Суприя Саху: "За щат като Тамил Наду населението зависи от крайбрежната икономика – т. нар. "синя икономика". И ако не успеете да осигурите тази устойчивост, се оказвате напълно беззащитни пред заплахи като бурни приливи, циклони, покачване на морското равнище и други подобни явления, както и пред ерозията."

Морето, обаче, не е само заплаха. То е и икономика. Хората по това крайбрежие зависят от него – от риболова, от солниците, от всички процеси между сушата и водата. И затова защитата на островите пази не просто на природата, а и хората.

Суприя Саху: "Идеята на проекта е да се създаде модел, при който акцентът пада върху водени от общността инициативи за опазване – както на биоразнообразието, така и за повишаване на устойчивостта към климатичните промени. Планът е амбициозен. Около Кариачали трябва да бъдат поставени приблизително 8500 изкуствени рифови модула. Те тежат тонове. Поставят се на места, избрани според дълбочината, теченията и движението на вълните. Идеята е да поемат част от напора на морето. Но и нещо повече. Повърхността им трябва да стане нов дом за коралите."

К. Диравия Радж: "В зоната имаме около 21 острова. Два от тях вече са потънали вследствие на покачващото се морско равнище и добива на корали през 60-те и 70-те години. Тези острови са от изключително значение за защитата на сушата. Ако погледнем въздействието на цунамито от 2004 г., ще видим, че то е било съвсем незначително в този район. Причината са именно тези острови. Те действат като бариери, които спират бедствията още при достигането им до тях."

Унищожителното цунами, преминало през Индийския океан през 2004 г., отнема живота на повече от 8000 души в Тамил Наду. Но в района на залива Манар морските екосистеми поемат част от удара. Островите, рифовете и морските треви действат като естествена защитна система. Но днес тя е заплашена от изчезване. През десетилетията хората са отслабили тази защита. Около Кариачали площта на кораловите рифове намалява от около 500 хектара през 2005 г. до 197 през 2021 година. А през 2024 г. силно морско затопляне предизвиква ново масово избеляване на коралите. Тук възниква големият въпрос. Как се възстановява екосистема в свят, който продължава да се затопля? Учените нямат лесен отговор. Но опитват да го намерят.

К. Диравия Радж: "Ние възстановяваме коралите, за да запазим биомасата. Така, в известен смисъл, коралите ще се адаптират към влошаващите се условия. Ако оставим нещата така, както са, те може да загинат. Ако продължим да ги възстановяваме и да поддържаме кораловата биомаса, с времето те ще се приспособят към променящите се климатични условия, ще оцелеят и ще изградят бъдещия риф."

Вече има и окуражаващи резултати. На близкия остров Ваан около 10 000 изкуствени рифови модула са помогнали за възстановяването на част от загубената суша. На Шингъл привнесените корали преминават през избеляването през 2024 година по-успешно от по-старите колонии. Затова сега същият подход се прилага и тук. За хората, които работят по възстановяването, това не е само битка за острова. Това е и поминък.

Девкани: "Когато работим в солниците, ни плащат по 550 рупии на ден, но тук получаваме 800 рупии, което е много добре за нас. През трите месеца, когато няма работа в солниците, се налагаше да теглим заеми с високи лихви, за да свържем двата края. Но тази година, благодарение на тази работа, свързана с морето, не се наложи да го правим."

Морската трева изглежда крехка. Но под водата тя върши тежка работа. Задържа седиментите. Създава местообитания. Дава убежище на рибите. И така възстановява цяла екосистема. Кариачали не може да спре морето. Не може и да върне времето назад, когато рифовете са били здрави, а островът е бил шест пъти по-голям. Но може да направи нещо друго. Да създаде условия за възстановяване на природата. Корал след корал. Стрък след стрък. Модул след модул. За да покаже, че понякога границата между сушата и морето не е видимият бряг, а животът между тях.