В деня след 10-и ноември Тодор Живков не си е тръгнал от врачанското село Бели извор. Още обитава кабинета на кмета, който всяка година прави календар на миналото.
"Така би изглеждало словото на другаря Живков, ако беше жив сега. Да кажем, ако той се появи по телевизията. Да не е президентът, а да беше Тодор Живков. Това съм написал от негово име."
Кирил Илиев кара четвърти пореден мандат. Това са идолите му. До Живков стоят Путин, Ленин и Сталин. За него са добър пример.
"Аз съм от хората, които не харесваха управлението на Тодор Живков тогава. Когато станаха тия промени и когато започна така нареченият преход, аз разбрах, че съм бил страшно объркан. Той е бил управленец, той беше държавник. Управляваше мъдро, мислеше за хората, създаваше всичко в интерес на държавата и на хората, за разлика от сегашните, които управляват в техен интерес и техните джобове", казва Илиев.
От любимите му лидери един още е сред живите. Често го търси:
"Много писма съм писал на Путин. Той се съобразява с мен. Сега чакам да ме информира за срещата в Китай и пак ще му напиша едно писмо."
За това се шегува, но не и за комунизма. Липсва му. Сега, казва, икономиката е в криза, армията е слаба, съседите не общуват, а децата са неграмотни.
"След 10-и ноември ние тръгнахме надолу. Затвориха се много предприятия, хората останаха без работа. Всичко онова, което беше изградено, не се взеха добрите неща от него, а всичко това по най-грубия начин беше затворено", смята кметът.
В пенсионерския клуб календарът на кмета е закачен на стената. Подарява по един на всички жители и плаща с лични пари. Тук споделят вижданията му.
"Всяка година ни прави календари и ни раздава", разказва Юлия.
Хората ги приемат с удоволствие и ги пазят – по думите ѝ, именно защото на тях е ликът на Тодор Живков:
"Точно заради това си ги вардим."
На въпроса дали след 10-и ноември се живее по-добре или по-зле, тя отговаря:
"Да Ви кажа, някога ни е било по-добре. Вярно, били сме по-скъдни, не сме имали толкова много пари, да ходим насам-натам по чужбина. Но сме били по-добре, отколкото сега."
"Това е демокрацията. Дотам ни докараха, че да хванат децата по чужбина да ходят, вместо да си стоят по домовете", казва Христина.
"Това липсва на хората. Да имат сигурност за утрешния ден. Да са спокойни, че няма да ходят жадни и гладни. А сега напрежението е… ще има ли хляб за утре, няма ли да има. Ще има ли работа, няма ли да има", допълва Христо.
"Боли ме, че страдат младите. Нямат тоя живот, дето ние го имахме – свободния живот. Непрекъснато са в напрежение, в стрес. Това ги убива. Не виждате ли, че е болен народът? Народът страда", казва Христина.
Попитана дали в демокрацията има нещо хубаво, отговаря:
"Е, има да. Имаме банани и портокали, колкото искаш. Няма да ходим да се редим по София за Нова година."
Христо намира за добро и това, че хората могат свободно да изразяват мнението си и да спорят:
"Всеки си има мнение свободно да го каже. Докато някога беше страшничко. Страшничко е било да си отваряш устата да критикуваш или да се опълчваш на някой ръководител."
Според Луиза Славкова всеки има право на мнение. На улица "Искър" в София екипът ѝ скоро ще отвори нов независим музей на комунизма. Държат да се знае цялата истина.
"В среда, която много бързо се променя – в много несигурна, глобална политическа обстановка се намираме – хората търсят нещо, за което да се хванат. Много често това нещо, за което те се хващат, е едно минало, което, разбира се, се романтизира през годините и изглежда много стабилно, много предвидимо. Нещо, което демокрацията няма как да бъде", казва Славкова, съосновател на фондация "Софийска платформа".
На фестивала им по случай 10-и ноември разговорът за паметта е дълбок и болезнен. Носталгията се сблъсква с репресиите, лагерите, жертвите, Държавна сигурност.
"Ние толкова много години плуваме основно в море от лични спомени. Но когато сме в личните спомени, то е един личен спомен срещу друг личен спомен. Всеки е валиден, защото е личният спомен на един човек. Но това не омаловажава историята, че това е един от най-мракобесните режими в света. Комунизмът глобално е отнел повече жертви, отколкото който и да е от другите тоталитарни режими. И това е нещо, за което ние трябва да си говорим и трябва да знаем тук. Би трябвало като общество, независимо какви са ни добрите спомени за комунизма, да си кажем, че човешкият живот е много по-ценен от баничката за пет стотинки", смята Славкова.
Дори кметът на Бели извор признава, че демокрацията не е съвсем лоша. Хвали селото. Центърът, читалището, футболното игрище – всичко е ново, някои ще кажат европейско. Според Илиев обаче Европа няма нищо общо. Благодари само на местния циментов завод. А кой е собственикът му? Швейцарска компания.
"Това кметството, което го виждате, всичко това е направено от тях. Ето покрив на училище, ето игрище, ето физкултурна площадка, ето парк. Всичко това е направено от тях. За мен това е Европейския съюз. Когато излезете отвън, вие ще видите, че там на пилоните няма знаме на Европейския съюз. Има банер на Холсим, защото за мен Холсим е Европейски съюз", казва Илиев.
Това е Бели извор. Тук Швейцария среща Тодор Живков. Не харесват Европа, но Европа им помага. Читалището се казва "Бъдеще", но тъгуват по миналото. И в тези безкрайни противоречия съвсем не са сами.
"За мен 10-и ноември е светла дата. Знам, че за много хора 10-и ноември носи друга конотация заради тежките години на преход след това. Но преходът е резултат от годините на комунизма, а не е еквивалент на демокрацията", казва Славкова.
"За мен единственото добро нещо, което стана на 10-и ноември, беше, че все пак можем да пътуваме по света свободно. Отварям обаче една скоба и ви казвам: Колко човека пътуват от селото на екскурзия и на не знам си какво, на почивки? Много малко", казва Илиев.
Той също пътува. Бил в Ню Йорк, Москва, Париж, Лондон, Берлин. Най си обича родното село. Вече 15 години кмет, остава една. Повече нямало да се кандидатира. Но обещава да направи един последен календар.
Чуй новините
Подкаст
