Музей в Дубровник разказва романтични истории от миналото и настоящето

Казват, че за да бъде човек щастлив, трябват две неща - свободата и любовта. През цялата своя история град Дубровник като че ли е символизира тези две неща - да бъде свободен, независим, непокорен. Дори девизът на този град е бил "Свободата не може да се купи с всичкото злато на света".

Освен на свободата, Дубровник е символ и на любовта. Веднъж попаднал в него, не можеш да не се влюбиш. Може би затова тук се намира и единственият в света Музей на любовните истории.

Пред старата крепостна стена на Дубровник, до залива, от който сутрин тръгват рибарските лодки и на който са снимани дори епизоди от сериала "Игра на тронове", се намира един от най-необичайните музеи в света - "Музеят на любовните истории".

"Причината да създадем този музей е много обикновена. В света има около 8 милиарда души. Почти всеки един от тях е бил влюбен, искал е да се влюби, спомня си как се е влюбил или пък се опитвал да се влюби. Този музей е празник за тези позитивни чувства и аз съм много щастлив, че той се намира тук, в Дубровник", казва Драган Мишкович.

Драган Мишкович е основател и собственик на музея на "Любовните истории". Дълго време е работил в голяма корпорация, но решава да промени живота си и така преди три години създава музея.

В Музея на любовните истории има не само романтични истории от миналото на Дубровник, но също и предмети от съвремието, чрез които хората са намерили любовта един към друг. Така например, тук могат да се видят заровете, с които мъж е играл в казино, в което е открил дамата на своето сърце и спечелил най-голямата награда - създали са семейство.

"Тази фланела пък е на младеж, който като си я е купувал усетил, че изпитва чувства към момичето, което му я е продало. Когато се прибрал у дома си видял, че вътре във фланелата момичето му написало телефонния си номер. И така се родила тяхната връзка", разказва Драган.

В Музея на любовните истории има и специален етаж, върху стената на който хората отправят посланията и пожеланията си за любов.

"Надявам се музеят ни да сбъдва желанията на хората. На мен лично ми донесе голямо щастие. Аз ще ставам баща за първи път след толкова много години. През ноември ще отпразнуваме раждането на първото ни дете. Тя ще бъде новият член на нашия музей", споделя Драган.

Една от историите, които Драган обаче си спомня, е за млад човек, който дошъл в музея в Дубровник, а на ръката му била татуирана думата "забрави". Той разказал, че се опитва да забрави отминала любов, но не можел.

Е, как да я забрави? Любов забравя ли се лесно?