Няма искане на НАТО за допълнителни сили в България

Ден преди извънредната Среща на външните министри на НАТО, на която ще обсъждат кризата с Украйна, президентът Румен Радев заяви, че Алиансът нито е искал, нито България е поемала ангажимент за допълнителни сили на НАТО на наша територия.

Военният министър Стефан Янев обясни, че ако такова решение бъде взето, то ще бъде оповестено пред българската общественост.

Президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев и министърът на отбраната Стефан Янев обясниха ясно, че София не е поемала ангажимент за подсилване на Алианса по югоизточния фланг чрез изпращането на допълнителни сили на НАТО у нас.

Уверението на двамата идва часове, след като снощи в интервю за "Блумбърг" премиерът Кирил Петков заяви, че тепърва предстоят дискусии.

Министърът на отбраната заяви, че няма разминаване с премиера Кирил Петков в оценката трябва или не трябва подсилване на военното присъствие на Алианса у нас и на фона на предстоящите серия разговори в Брюксел, Виена и Женева между Русия, САЩ и НАТО в опит за намиране на изход от украинската криза.

Няма искане, нито решение за допълнителни войски на НАТО у нас, увери президентът и върховен главнокомандващ Румен Радев.

"Никой не е искал нищо от България, така че всякакви спекулации на тази тема са излишни. Към момента няма нужда от нищо, към момента нямаме развитие, няма ескалация на тази криза, нека да отчитаме моментното състояние, има си начин, има си начин, според моментното състояние, как да се изработи национално решение", каза Румен Радев.

Уверенията на президента идват след изказване на Кирил Петков, че предстоят дискусии по въпроса.

"В момента не сме обсъждали с никой от партньорите ни от НАТО, нито вътрешно в правителството нищо конкретно за допълнителни военни части или нещо друго. Ще има дискусии, но бих искал да видя проектите по Механизма за свързване на Европа и военната мобилност на НАТО наред с осите от Гърция до Румъния през цялата Източна Европа. Мисля, че това би било ключов компонент от конструктивното членство в НАТО", казва премиерът Кирил Петков пред "Блумбърг".

Военният министър Стефан Янев, който преди дни написа в социалните мрежи, че няма аргументи за разполагане на допълнителни съюзни сили у нас, отрече да има разминаване между него и премиера Кирил Петков по темата.

"Няма разминаване, това, което съм казал аз, го каза и премиерът с различни думи, разбира се. България е член на НАТО, България е НАТО, НАТО е България. Решенията, които взима НАТО, са решения, в които България участва равноправно. Внушаването, че някой ни казва какво да правим и ние трябва да изпълняваме нечии решения, е неправилно", каза Янев.

Ако се вземе решение за допълнителни войски на НАТО у нас, то ще бъде съобщено на българите, обясни Янев, а президентът Радев изрази убеждението си, че кризата в Украйна трябва да намери разрешение по дипломатически път.

"Трябва да е категорично ясно, че последваща ескалация на напрежението ще дестабилизира не само нашия регион, но и цяла Европа. И решаването на кризата в Украйна няма да стане с употреба или със заплахи за употреба на сила", каза Румен Радев.

Именно за намирането на решение по мирен път е и утрешната среща на външните министри на НАТО по темата преди дипломатическия маратон от три срещи между Русия, САЩ и европейските партньори във Виена, Брюксел и Женева.

"Аз очаквам, и това е ясната позиция, изразена от президента Байдън, тази криза да се разреши с повече диалог и с дипломатически средства", каза Румен Радев.

От парламентарната трибуна "Възраждане" изразиха "несъгласие с намеренията на Върховния командващ силите на НАТО в Европа ген. Тод Уолтърс за разполагане на допълнителни военни сили на Алианса у нас".

На 18 декември "Шпигел" обяви, че Уолтърс е поискал подсилване на Югоизточния фланг с повече сили в Румъния и България в рамките на т.нар. Засилено предно присъствие на НАТО.

То започна през 2016 г. с разполагането на четири батальонни бойни групи в Литва, Латвия, Естония и Полша в отговор на анексирането на Крим от Русия през 2014 г.