Две наводнения за две години. Семейството на Бехтин едва си било стъпило на краката след първия потоп в Царево, преди водата да ги залее отново миналата седмица.

Бехтин Хасан: „Както си спяхме, чух кучето да лае. Отидох да го спася – на метър вода. Оттам цяла вечер дежурен на терасата, пред банята. От сифоните започна да избива вода. Двете стаи са на ламинат. Дежурих с легена и хавлията. Гледам отвън как на входната врата на стъпалата се надига водата. Просто ужас. Обадихме се на пожарната – дойдоха да изнесат жената и дъщерята. Аз си останах вкъщи. Капитанът винаги напуска последен своя кораб.“

Къщата им е на метри от река Черна, която преля и през 2023 година. Но сега дъждовете бяха по-силни. Водата идвала не само от реката, а отвсякъде. Първата мисъл била за деветгодишната му дъщеря.

Бехтин Хасан: „Изживях всичко наново. Това те удря в психиката. Казах на жената да се обадят на 112, понеже дъщеря ми да не изпита пак същия ужас. След 2023 година всяка сутрин в продължение на три-четири месеца ме питаше: ‘Тате, виж в телефона програмата дали ще вали, колко ще вали, пак ли ще вали?’ Рев. На психолог една година.“

След първото наводнение дъщеря му се разболяла. Лежала в болница в Бургас. Добре че имал кола да я закара, казва. Но второто бедствие унищожило и нея – вече не пали. Нуждае се от нова. Преди дворът му бил зелен, сам си направил аквариум със златни рибки. Сега пак започва отначало.

Бехтин Хасан: „Дежавю. Вече не знам какво да мисля, какво да правя. От 2023-та съм вкарал толкова средства… Бетон, зид, ограда – всичко замина. Тази пътека я правихме 20 дни преди наводнението. Тук беше всичко с цветя, соларни лампи наредени. Няма нищо. Свърши. Всичко замина.“

Зад къщата на Бехтин вълната заляла и арматурния цех на Румен Терзиев.

Румен Терзиев: „Това е 2023-та наводнението. А това е сега – 2025-та. Всичко беше под вода. Лошото е, че тогава беше септември и имах 15 дни да се възстановя. Докато сега съм в строителен сезон, хората си искат желязото. И гледам колкото се може по-бързо да отреагирам, за да не загубя клиенти.“

Само за един ден оттук изнесли дузина камиони с кал. На помощ се притекли общината, работници и двете верни кучета – Ганка и Маршал.

Румен Терзиев: „Ганка оцелява за втори път в наводнение. На Маршал му се случва за първи път, надявам се и за последен.“

Щетите от 2023 година били около 200 000 лева. Сега са по-малки, защото част от старите не били възстановени.

„Имам пет машини тотална щета – техника, компютри, документи, планове на клиенти. Част от поръчките са компрометирани“, казва Терзиев.

Радослав научил за потопа от съседите. Когато пристигнал, заварил същата разруха както миналия път.

Радослав Статев: „Мебели, всичко… някъде по реката. Почти всичко липсваше. Ламинати нагънати. Просто потресаваща гледка. Тонове дървесина се изнасят от Странджа. Масово се изсича. След като се изсече гората – кое ще задържи? Почвата ерозира. Паднат ли дъждове, тръгва калта и запушва всичко. При по-значителни валежи тук става ад. Реката прелива и помита всичко по пътя си.“

Това се случи и преди две години. Тогава един от двата моста на река Черна се срути, а четирима души загинаха. След първото наводнение експерти предупреждаваха, че рискът от нов потоп е огромен – не само по Черноморието, а и в други райони.

Доц. д-р Стелиян Димитров: „Ще има по-често такива събития. Те засилват своя интензитет. Районът на Царево е със значителен потенциален риск от наводнения. Дори климатът вече се променя, а нашата инфраструктура не е съобразена с тези нови условия. Това е може би най-големият проблем.“

След първото бедствие бяха ремонтирани и двата моста на Черна. Сега издържаха. Но това не беше достатъчно.

Марин Киров, кмет на община Царево: „Огромни количества вода от извънурбанизирани територии навлизат в града. Колкото и да се чистят деретата – без удълбочаване на речните корита и сериозни мероприятия по изграждане на бетонни участъци, тази вода ще продължава да навлиза.“

По думите на кмета общината подготвя проект за реката, за да предотврати бъдещи наводнения:

„Стойността ще е няколко милиона лева – 10–15 милиона, ще кажат инженерите. Говорим за сериозно съоръжение, което да хване реката още извън урбанизираната територия. Това може да се случи само с помощта на държавата.“

Но пострадалите вече не вярват на държавата.

Радослав Статев: „Корупцията в държавата е виновна за всичко. Наводненията ги предизвиква дъждът, но корупцията – тя отклонява средствата. Пари има, но изтичат, както изтича реката.“

Румен Терзиев: „Не е толкова важно финансово какво съм загубил. Важно е, че губиш доверие в държавата. Може би трябва да бягаме от реките. Трябва да ги оставим свободно да си текат. Надявам се да намеря място да се преместя, но и това не става – нямаме общ устройствен план. Промишлена зона няма в Царево.“

Кметът обещава решение и на този проблем:

„Община Царево работи по подложката на общ устройствен план. Не искаме застрояване по крайбрежието, а балансирано развитие. До края на годината планът може да бъде обявен, а приемането му – през следващата.“

Междувременно всички се притесняват какво може пак да стане догодина.

Бехтин Хасан: „Как се възстановява човек след нещо подобно? Много трудно. Психиката… Имало е моменти – да взема да се гръмна. Има ли смисъл?“

Радослав Статев: „Какво да направя? Да се откажа? Такъв ми е характерът. Двама братя сме. Брат ми ме подкрепя, аз него. Продължаваме.“

Допреди две години никой тук не очаквал водно бедствие. Вече са видели как се повтаря. Видяха и бездействието на институциите въпреки предупрежденията. Сега в Царево се чудят кое ще дойде първо – помощта от държавата или поредната природна катастрофа.