Сега и преди 150 млн. години – животът на Антарктида. Да надникнем в него

Сбирка с редки и ценни екземпляри от живота сега, а и преди 150 милиона години, представиха българските учени на Антарктида.

Това е първата подобна колекция в Националния център за полярни изследвания в Софийския университет.

Заедно с видове, които се срещат само в студените антарктически води, може да се видят добре запазени фосилни останки от папрати и амонити.

Нищо в ледените води на Антарктика не е същото. Дори и морските таралежи, които могат да се видят в топлите морета, са много различни. Бодлите им са меки и не могат да пробият ничия кожа.

Доц. д-р Любомир Кендеров: Интересното е, че в Антарктика хищниците са малко. Може би това е причината и морските таралежи да са с много фини бодли.

Едни от успешните хищници са тези морски звезди. Те са преживели всички големи измирания на видовете до сега и червеният им цвят е без аналогия.

Доц. Любомир Кендеров: Те могат да се хранят с всички дребни организми, които полепват по камъните.

Но звездата на колекцията е този единствен засега екземпляр, от много рядък вид.

Доц. Любомир Кендеров: Тя е с една кожеста обвивка и вътре е пълна с вода.

Фосилните отпечатъци пък разказват за живота на Антарктида от топлия й период.

Проф. Христо Пимпирев: Това е папратовидно растение. Jова е около 90 млн. години – късна кредна епоха, или края на мезозойската ера, когато климатът на Антарктида е бил топъл.

Отпечатъците от папрати са изключително добре запазени с невероятни подробности.

Д-р Стефан Велев: Нали гордеем се с това, че има няколко нови вида, които за първи път ще се докажат в тази част на Антарктика, може би на Антарктика като цяло.

Най-вероятно въпрос за една фосилизация, резултат на вулканични изригвания, т.е. вулканска пепел която пада на земята и съответно запечатва... на принципа на Помпей примерно.

Това е началото на Антарктическата колекция. Вярват, че скоро ще я попълнят, с още екземпляри.