Сирни Заговезни е! – искаме и даваме прошка

Сирни Заговезни е последният голям празник на зимата. Той не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя.

На Сирни заговезни всички роднини се "прощават", като по-младите отиват у по-старите, синовете и дъщерите у родителите, кръстникът у кума и т.н. Самата прошка се иска като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват "Прощавай!". Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни. Денят е известен още и като Неделя на Всеопрощението или просто Прошка.

Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа. Един от основните елементи в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън, а самият огън е една от четирите природни стихии. Той заема важно място не само в българските пролетни празници, но и в тези на съседните ни народи. В Библията огънят е символ на Божията святост и Божия силен гняв към всеки грях.

Празничната трапеза на Срини Заговезни също е много богата. На нея задължително присъстват ястия, приготвени от млечни продукти, яйца и бяла халва. Тогава за последен път се заговява преди строгия пост. Един от най-интересните ритуали е така нареченото хамкане. На бял конец в средата на стаята се закача парче бяла халва или сварено яйце, което се залюлява. Наредените в кръг около тази връв деца трябва да го захапят без помощта на ръцете. Връвта, на която е стояло яйцето или халвата, се запалва. Тогава възрастните от семейството започват да гадаят каква ще е годината.

Вижте още в прякото включване на Али Мисанков от Добринище