"След новините": Оправдаха ли се очакванията след първия изцяло машинен вот

Надя Обретенова
от Надя Обретенова
20:50, 18.07.2021
Чете се за: 10:47 мин.
След новините
Снимка: БГНЕС
Слушай новината

Бурното политическо лято и големите неизвестни за това каква ще бъде формулата на управление, едва ли скоро ще доведат до политическо отрезвяване, както и формулирането на изводи за начина, по който избрахме 46-о Народно събрание.

Първият изцяло машинен вот. Оправдаха ли се очакванията за прозрачност? И как недостатъците повлияха на крайния резултат?

Петър Кузмин се занимава с бизнес. Граждански активен от 18-годишен, гласувал на всички избори.

Смятам, че машинното гласуване си заслужава, въпреки че в цяла Европа се твърди, че малко държави гласуват. Най-големият плюс е, че на предишните избори имаше 600 000 невалидни бюлетини, а сега ги няма, което значи, че гласуването с машини е оправдано, което не значи, че на по-късен етап ще продължи да бъде оправдано, казва Петър Кузмин.

Достигане до високи нива на недействителни бюлетини. Така определя тези 600 000 невалидни хартиени бюлетини от местния вот професорът по конституционно право Пламен Киров. За него най-притеснително е съмнението, че част от тях е възможно да не са били такива, а с подходяща намеса са станали недействителни.

На практика това е фалшифициране на вота, смята проф. Пламен Киров.

Дали машинният вот промени предлагането на финансови стимули за избирателите от страна на партийни емисари?

Купеният вот беше до голяма степен свит. Ясно е в кои среди го има този вот, но машините до голяма степен го изключват, казва проф. Пламен Киров.

Никой в България не приемаше машинния вот сериозно, в това число и аз. Той беше нещо като добавка към хартиеното гласуване, казва Стоил Стоилов, член на Гражданския съвет на ЦИК.

Стоил Стоилов е наблюдавал как се правят избори по целия свят. След 11 юли вече е преодолял част от своите резерви и то поради начина на ограничаване на контролирания и купения вот.

Политиците се усетиха, че това е нещо е сериозно в областта на машинното гласуване, когато то стана задължително и те се сапикясаха и видяха, че ще им бъдат отнети някои инструменти, с които по всеобщо убеждение, се влияеше върху изборните резултати, като правене на действителни в недействителни бюлетини, изнасяне на бюлетини, маркиране, заснемане в тъмната стаичка, казва Стоил Стоилов.

Дали невъзможността за мотивиране на избирателите по изброените начини са станали невъзможни при машинното гласуване, е въпрос на анализ. И защитници, и противници на машинния вот казват, че изборният 11 юли се нуждае от този анализ, за да се направят и други оценки.

Машинният вот породи други проблеми по начина, по който се организира. Дефектирали машини, прекратено гласуване. Малко на брой. Но имаше секции, в които машинният процес беше спрян за час-два-три, избирателите си тръгнаха и тези избиратели бяха лишени от правото да гласуват, казва проф. Пламен Киров.

Дали в секциите, в които процесът е спрял заради дефектирали машини, изборният ден е трябвало да бъде продължен? Според проф. Киров за това е могло да се помисли.

Аз искам от ЦИК да даде данни в колко секции е спирано с машините и след това е продължило. И след този анализ се поставя и следващият въпрос - тогава не сме ли лишили някой от избирателното му право? Аз 2001 г. съм присъствал на машинно гласуване в Мериленд в един дом за възрастни хора. две машини дефектираха, включиха резервни и процеса продължи. Но ние нямаме резервни. Това са 12 500. Това означава 12 500 технически лица, които да бъдат буквално във всяка секция. Аз се пошегувах, че по-добре е да купим фирмата "Смартматик" и тя да работи за нас, казва проф. Пламен Киров.

За избирателите, които не са срещнали проблеми със спрял ток или дефектирали машини, гласуването е преминало бързо.

Сега по минута-минута и нещо на човек. Пред мен имаше 10 души и стана много бързо, казва Петър Кузмин.

Краткото време и машинният вот привличат част от избирателите, казва Петър Кузмин. Според него други, за които четенето е трудно, са отблъснати. Той задава въпроса дали това не е нещо като изборен ценз.

Дали трудността на вота за някои избиратели ги отблъсква от гласуването въобще? Активността от 42% на този вот ги прави не по-малко представителни от други избори. Но ниският процент поставя въпроса дали честите вотове допълнително не разколебаят избирателите. И друго - дали политиците разбират това, пита Петър Кузмин.

Според Стоил Стоилов изборите имат един парадокс. Един процент - един глас е на входа, което отчита ниската избирателна активност. На изхода формираната власт засяга всички. Ако се вдигнат данъците - те засягат всички... В този смисъл няма негласуващи. Просто тези, които не са гласували, са удвоили гласа на тези, които са гласували.

Контролно броене. Това е проверката, която трябва да даде отговор на въпроса дали подадените от избирателите гласове отговарят на отчетените в протоколите. ЦИК определи за това 1343 секции. В тях контролните разписки, които бяха пуснати в урните бяха преброени.

Още не са публикувани данните. Разбрах, че има разминавания. ЦИК взима решение за несъответствията. Аз очаквам да се публикуват данните за всичките тези 1343 секции, да се направи анализ, допълва Стоил Стоилов.

Контролното броене трябва да остане като гаранция за тази технология, смята той. Ако анализът на ЦИК покаже, че има разминавания, е необходимо контролно броене да има в повече секции или то да бъде навсякъде.

Цената на машинния вот. Ако в началото на демокрацията изборите са били трудно организирани и са стрували между 15 - 20 милиона, сега сумата набъбва и заради покупката на машини. Сега всичките машини, чийто собственик е ЦИК, трябва да бъдат събрани от секциите, да бъдат съхранени при подходящи условия и температура, да бъдат обслужвани и охранявани.

Аз искам да теглим чертата и да разберем колко са ни излезли тези избори. Но пък в крайна сметка, демокрацията е скъпо удоволствие и ние трябва да сме готови да платим тази цена. Така че, трябва да се тегли чертата и да разберем колко българския данъкоплатец е платил за всички тези избори, хайде засега са три с президентските, но може да има и още едни парламентарни, ако това Народно събрание не излъчи правителство и да се види, че ние сме изхарчили една колосална сума пари, с които можеха да се построят 10 - 15 детски градини, казва проф. Пламен Киров.

Защитниците на машинния вот казват, че сумата за гласуването с машини е оправдана. Стоил Стоилов прави друга сметка, която също е важна за цената на демокрацията.

Според телефонно изследване на "Галъп интернешънъл", проведено между 14 и 16 юли сред 814 граждани - 48,5% от тях одобряват машинния вот. 29,5 на сто са негови противници.

Горещото политическо лято прави трудни не само оценките за машинния вот. По-трудни са въпросите за формирането на кабинет и работеща формула за управление.

Как трябва да работи българския парламент при толкова противопоставяне - изборите бяха шоу, голямо шоу. Тези избори омръзнаха. На мен вече ми идва в повече да виждам едни и същи муцуни по телевизията. Този цирк, който продължава, трябва да му се даде край, защото за бизнеса е важно да може да прави бизнес. Бизнесът го вълнува какви данъци ще плаща, ще останат ли същите нива... излезе информация за растеж, износ, просто трябва да се намали кражбата от поръчките. А това е свързано със съдебната система, казва Петър Кузмин.

Също като в живота - политиката е един кръговрат, в който на определени периоди от време главните въпроси излизат на преден план и ни карат да се фокусираме върху решаването им.

У нас част от големите проблеми в здравеопазването, икономиката, съдебната система стоят на политическия терен нерешени от началото на прехода към демокрация.

Дали този път политическата зрялост ще надделее, за да даде отговори на избирателите? И за да може след това да не е най-важният въпрос този как ще гласуваме - с машини или бюлетини.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Тържествена заря-проверка в Карлово по повод 184 години от рождението на Васил Левски
Тържествена заря-проверка в Карлово по повод 184 години от рождението на Васил Левски
Къде се крият русенци от жегите
Къде се крият русенци от жегите