Една седмица след операция "Абсолютна решителност, при която беше заловен президентът Мадуро - тревогите на международната общност около непредвидимите действия на Вашингтон не стихват. Какви са интересите на Съединените щати и къде се крие опасността за европейската общност - анализът в "След новините" е на Мария Чернева.

• Паралелната държава във Венецуела: Ще саботират ли престъпните организации Тръмп?

Първи януари. Президентът на Венецуела рязко сменя тона. Извикал си е екип на правителствената телевизия, за да отправи специално послание към Доналд Тръмп.

Николас Мадуро, президент на Венецуела: „Правителството на Съединените щати знае това – че ако искат споразумение за борба с трафика на наркотици, ние сме готови да го направим. Ако искат петрола на Венецуела, Венецуела е готова да приеме американски инвестиции, като тези на „Шеврон“.“

• Венецуела след Мадуро: Кoи са хората на САЩ в Каракас?

Изглежда Мадуро най-накрая е разбрал, че няма друг ход. Но това му отне доста време. Наградата от 15 милиона долара за информация, която ще доведе до ареста на Мадуро, е от първия мандат на Тръмп, когато американските прокурори го обвиниха в трафик на наркотици. В началото на втория си мандат Тръмп вдигна мизата на 25 милиона – през август миналата година, а след това и на 50.

Пам Бонди, главен прокурор на САЩ: „Мадуро използва чуждестранни терористични организации като "Tren de Aragua", "Синалоа" и "Картела на слънцата", за да внася смъртоносни наркотици и насилие в страната ни.“

И след тези думи последваха съвсем реални действия. Досега са известни 35 американски удара срещу предполагаеми венецуелски трафикантски кораба. Убити са най-малко 115 души. Съединените щати изпратиха флотилия от бойни кораби в южноамерикански води – най-голямото струпване на военна сила от десетилетия. Белият дом заяви, че е във „въоръжен конфликт“ с наркокартелите с цел да спре притока на наркотици в Съединените щати. След като обяви, че са унищожени 96 процента от наркотиците, внасяни по вода, Тръмп нареди блокада на всички нефтени танкери, влизащи и излизащи от Венецуела. Правителството на Мадуро от своя страна мобилизира редиците на паравоенните си структури, започна мащабни военни учения на карибския остров Ла Орчила и заяви, че е разположило хиляди противовъздушни отбранителни системи на територията си.

Николас Мадуро: „Не на войната, не на войната.“

В отговор американският президент не изключи и разполагането на американски войски във Венецуела.

Доналд Тръмп, президент на САЩ: „Просто трябва да се погрижим за Венецуела.“

Той всъщност отдавна е позволил тайни операции на ЦРУ в Каракас и очевидно не се е трогнал от подадената маслинова клонка на Мадуро. В крайна сметка демонстрира пред света ювелирна акция по залавянето на диктатора, преодолявайки многобройната му охрана. Резултат на четири месеца наблюдение – къде спи 63-годишният Мадуро, какво яде, с какво е облечен, следени са и домашните му любимци. Направена е дори точна реплика на укритието на Мадуро, за да бъдат отработени маршрутите за проникване.

Дан Кейн, началник на Обединения комитет на началник-щабовете: „Операция „Абсолютна решителност“ беше дискретна, прецизна, проведена в тъмните часове и беше кулминацията на месеци планиране и репетиции.“

„Абсолютна решителност“ срещна смесени реакции – от приветствията на милионите избягали от режима на Мадуро по целия свят, до шествия в негова подкрепа в столицата Каракас, през внимателните реакции на международната общност и ЕС. За европейските лидери Николас Мадуро е нелегитимен президент и диктатор, но международното право е нарушено. Ако не броим острите политически реакции на противници и привърженици на Тръмп, самите американци са доста предпазливи.

Христофор Караджов - журналист, университетски преподавател в САЩ: „От една страна, нямаше много симпатизанти на Мадуро. Подкрепата за такива военни акции, когато са успешни, по традиция е висока, защото акцията беше във военно отношение ювелирна. Но това американците не ги впечатлява чак толкова. Това, което ги впечатлява и озадачава, е: добре, защо е всичко това? Съдбата на Венецуела трябва да се реши по някакъв начин. Трябва да има избори, трябва да има някаква промяна. Иначе какъв е смисълът? Махна се главата на този режим, всичко друго си остана.“

Въпреки че контрабандата на Мадуро се оценява на стотици тонове кокаин, 90 процента от него е насочен към Европа. И ако основната цел на Тръмп е да спре наркотрафика, първата му акция би трябвало да е срещу Мексико, откъдето влиза смъртоносният фентанил, произведен със суровини, внос от Китай. Така че изглежда, че става дума за петрола.

Доналд Тръмп, президент на САЩ: „Ще накараме нашите много големи петролни компании от САЩ, най-големите в света, да влязат, да похарчат милиарди долари, да поправят силно повредената петролна инфраструктура и да започнат да печелят пари за страната.“

Венецуела разполага с най-големите петролни резерви – 17 процента от целия петрол в света. Но сега произвежда под един процент и никой не очаква кризата във Венецуела да повлияе на цените на суровия петрол. Голяма част от находищата са стари, режимът на предишния президент Уго Чавес изгони американските компании, които ги разработваха, като ги национализира, а индустрията западна. И въпреки че американските компании разполагат с много рафинерии, които могат да преработват именно специфичния тежък петрол от Венецуела, не изглежда бизнесът да е въодушевен от достъпа, който им предлага Тръмп.

Христофор Караджов - журналист, университетски преподавател в САЩ: „Петролният бизнес е предпазлив бизнес, най-вече защото налага много дългосрочни инвестиции. За да се развият тези мощности, са нужни инвестиции от порядъка на 100 милиарда долара. Компаниите няма да ги направят, ако не се чувстват стабилни в тази ситуация.“

Но освен петрола, Венецуела би трябвало да изглежда за бизнеса много апетитна хапка.

Боян Рашев - експерт по управление на околната среда и ресурсите: „Венецуела има злато, железни руди, гори – има абсолютно всичко. Това е страна, управлявана по безумен начин последните 20 години. Абсолютна мизерия. Хората живеят без ток, без вода, без храна. Цветът на нацията се е разбягал по целия свят.“

Възстановяването на икономиката на Венецуела е далечна и несигурна перспектива, а пазарът в момента е наситен с горива. Но се оказва, че петролът на Венецуела е много дефицитна стока.

Боян Рашев - експерт по управление на околната среда и ресурсите:„Говорим за много специфичен нефт. Тежък нефт, който се ползва основно за производство на мазут и асфалт, и всякакви други фракции, които са много тежки. Конкретно венецуелският нефт... Аз съм чел много интересни анализи, според които венецуелският нефт е в основата на 50% от асфалта в Китай. Китай използва страшно много асфалт, защото тепърва изгражда гигантска инфраструктура. Освен това американските рафинерии, които са по Мексиканския залив, за тях венецуелският нефт е важен. Те трябва да го миксират с техния американски лек нефт, за да произвеждат някои продукти, включително и асфалт. Много по-евтино е да имаш тежък нефт, който да го разбиваш – кракване се нарича на химически език – за да го разделиш на отделни, по-малки въглеводороди, които могат да ти служат за най-различни неща. Така че не става въпрос конкретно за големи количества, а за спецификата на нефтения пазар.“

Интересът на Съединените щати към петрола на Венецуела започна да прозира много по-ясно, особено когато става дума за Китай. Още повече, че над 70 процента от петрола се изнася към Китай, който е най-големият кредитор на Венецуела. Освен това Китай е от основните доставчици на оръжие за Мадуро, заедно с Русия и Иран.

Боян Рашев - експерт по управление на околната среда и ресурсите: „Иран изнася 90% от нефта си за Китай. Така че всъщност битката – това, което се случва във Венецуела и Иран – е част от голямата битка между САЩ и Китай за глобално надмощие.“

И определено следват заявките на новата стратегия, приета наскоро от Съединените щати, която определя водещата им роля в решаването на въпроси в западното полукълбо. Това е възстановяване и актуализиране на старата доктрина на Монро, която Тръмп сам си нарече „Дондро“.

Йордан Божилов – Софийски форум за сигурност: „След кризата от 1962 година – т.нар. Кубинска ракетна криза, когато Съветският съюз беше разположил ракети на кубинска територия, които можеха много бързо да достигнат бреговете и територията на Съединените щати – САЩ имат много изострено отношение към чуждо влияние, особено на държави, които са разглеждани като съперници, основно Китай, в близост до американските граници. Така че това е според мен една от много сериозните причини да се извърши… аз не бих казал смяна на режима, по-скоро задържането на президента на Венецуела, защото за смяна на режим ние не можем да говорим, тъй като всички постове на предишния режим се държат от хората на Мадуро.“

Събитията са все още пресни, но никой засега не говори за последващи демократични избори във Венецуела. Тръмп води преговори със заместничката на Мадуро – Делси Родригес.

Христофор Караджов - журналист, университетски преподавател в САЩ: „Интересното, може би различното и най-тревожното е, че във всички предишни подобни ситуации – Ирак, Афганистан, Либия – винаги е имало думата „демокрация“ някъде в обясненията на Белия дом. В момента тя отсъства.“

Йордан Божилов – Софийски форум за сигурност: „Действията на Съединените щати, за съжаление, могат да подтикнат държави като Китай и Русия към търсене на своето място в сферите, които те считат за свои сфери на интереси. От тази гледна точка и Тайван е заплашен. Но знаем, че Русия устоява от много години желанието си да установи сфери на интереси не само в близкото обкръжение – Украина, Беларус, Грузия – но също така и върху страните, които вече са член на НАТО, включително България, Румъния, Балтийските страни. От тази гледна точка е доста опасно това, което става.“

Сферите на влияние определено се разместват и от призмата на актуалните събития и войната в Украйна се появява още една тревога. Възможно ли е Русия да е спазарила своята?

Йордан Божилов – Софийски форум за сигурност: „Едно изказване на бивш помощник по въпросите на Русия в предишното управление на Тръмп – Фиона Хил, която споменава пред Конгреса, при това под клетва, че руското външно министерство на няколко пъти е правило намеци за именно такова разделяне на сферите на влияние. Ако Америка се откаже от Украйна, Русия да се откаже от подкрепата за Венецуела.“

Тогава, според Фиона, Тръмп казва „не“. Но никой не знае дали сега не са подновили офертата в безкрайните преговори за мирно споразумение между Русия и Украйна.

Йордан Божилов – Софийски форум за сигурност: „Ние се отдалечаваме от този свят, който беше построен след Втората световна война, именно за да предотвратява конфликти. За съжаление, това го виждаме и от страна на Съединените щати, и от страна на Русия, и от страна на Китай. Виждаме, че Европа и Съединените щати се разграничават или разделят в своите оценки.“

• Тръмп готов да купи Гренландия, но не изключва и силово анексиране

Сега светът отново е настръхнал. Тръмп гледа към Гренландия и не изключва военна намеса. Абсурдни заплахи към партньорска държава, но спрямо установените правила на реалността, която познаваме. Новите правила още се пишат.