Ортопедът Светла Жекова попада в инцидент на автомагистрала „Тракия“ на път за работа в Бургас. Тя помага за изваждането на пострадалите от смачканите автомобили по възможно най-безболезнен начин. Помощта ѝ в този критичен момент е безценна. Казва, че това, което ще запомни завинаги, са мащабът на катастрофата и болката от невъзможността да помогнеш на всички.

• 12 станаха жертвите на АМ "Тракия": Тази сутрин почина един от настанените в болницата в Сливен

Във фаталния вторник ортопедът Светла Жекова пътува към болницата в Бургас от родния си Ямбол. Случайно забавяне вкъщи я спасява от ада на магистралата. Вижда хора, които бягат в мъглата край мантинелите и светят с фенерчета. Спира край смачканите автомобили и тръгва с пожарникарите.

д-р Светла Жекова, ортопед-травматолог: „Казах на пожарникаря: „Здравейте, аз съм ортопед. Бих искала да помогна, ако мога, защото виждам, че все още няма линейки.“ И той веднага ме взе: „Да, благодаря, ще имаме нужда от помощ.“ Качи ме на пикапа и навлязохме вече в катастрофата.“

Доктор Жекова разказва, че нищо от 15-годишната ѝ практика в операционните зали не може да се сравни с това, което вижда.

д-р Светла Жекова, ортопед-травматолог: „Ние бяхме първите спасителни екипи там. Имаше трупове по колите. Някои бяха изпадали на земята. Имаше стенещи хора, смачкани в колите... Имаше пострадали, които бяха в шок, в стресова ситуация, не знаеха къде се намират. Ние ги питаме: „Как сте?“, а те не могат да ни кажат, да ни обяснят какво е станало... Аз съм свикнала с картината на тежко пострадали хора, дори на смърт. Но никой не е подготвен да види мащаба на това, което видяхме.“

Най-мъчително се оказва чакането, докато пожарникарите режат ламарините, за да извадят хората.

• Тежкото произшествие на АМ "Тракия": По какви версии работи следствието?

д-р Светла Жекова, ортопед-травматолог: „Това нещо оставя много неприятни следи в спомените ни... Няма как да помогнеш на всички едновременно.“

Лекарката разказва, че е видяла и изключителна човешка съпричастност. Хора с по-леки травми пренасяли на ръце тежко ранените през мантинелите към линейките.

д-р Светла Жекова, ортопед-травматолог: „Само да помолиш за помощ – всеки се спускаше да помогне с каквото може, защото всеки един осъзнаваше какво е станало...“

Д-р Жекова и днес пътува по същия маршрут.

д-р Светла Жекова, ортопед-травматолог: „Ще запомня, за съжаление, безсилието на медицината на моменти. Защото всеки един лекар е учил за това, за да може да помага и иска да даде максимално от себе си, но не винаги има възможност да го направи...“

Затова казва, че се надява да забрави трагедията колкото се може по-бързо.