Сребърен и бронзов медал по бадминтон за трансплантирани - за пътя, борбата, вярата и победата на Асен над болестта

20% шанс за живот - толкова дават лекарите на 14-годишния Асен Николов от Благоевград, страдащ от левкемия. 11 години по-късно, след направена трансплантация в Германия, Асен вече е студент по право, изявен спортист и медалист от Европейските игри за атлети с трансплантации. Момчето винаги ще помни през какво е преминал и вече е превърнал изпитанието си в кауза - като дава надежда на деца, които сега се сблъскват с болестта.

Дни преди да навърши 14, Асен чува най-тежката диагноза.

Асен Николов: "Прекалено много се изморявах, направих кръвни изследвания, които показаха високо покачване на левкоцитите. В крайна сметка се оказа лимфобласна левкемия. Започнахме лечение, което се състоеше от четири курса химиотерапия. Всеки един от тях беше доста тежък, измаряше организма, караше ме да се чувствам много зле.“

Болестта отказва да отстъпи. След лечението се завръща още по-агресивна. Лекарите казват, че единственият му шанс е трансплантация на стволови клетки в Германия, но прогнозата им е тежка - дават едва 20% шанс за живот.

Асен Николов: "В деня преди трансплантацията звъня на майка и тогава й казах „майко, нали така и така, обичам те“. Сила ми даваше това, че наистина някак си вярвах, че имам още работа на тоя свят."

Следват месеци неописуема болка и най-важната победа в живота.

Асен Николов: "От този ден, денят, в който аз се излекувах, до ден днешен правя всичко по начин, по който след време, когато достигна някаква възраст, да не съжалявам, че съм направил."

Затова продължава и със спорта. През юни печели сребърен и бронзов медал по бадминтон на Европейското първенство за атлети с трансплантации в Нидерландия.

Асен Николов: "Аз искрено се надявам по този начин да мога да покажа, че ние, тези хора, трансплантираните, не сме с абсолютно нищо по-различни от останалите, водим нормален начин на живот усмихваме се, плачем и ние по същия начин, по който и останалите хора."

Включва се и в Балканските игри в Панагюрище заедно с десетки деца с онкохематологични заболявания.

Асен Николов: "Те са едни малки победители, които тепърва имат какво да показват в техния живот. Искам хората да вярвам в способностите, които имат. Колкото и банално да звучи, вярата наистина никой не може да ни я отнеме. И до голяма степен може би точно тя ме спаси тогава, когато аз най-много имах нужда от помощ."

Асен знае как изглежда страхът. Но е научил, че надеждата е по-силна от него. И затова я предава нататък.