Светът през очите на сърцето: Вдъхновяващата история на едно незрящо семейство от Благоевград

Днес отбелязваме Международния ден на незрящите хора – ден, който ни напомня, че зрението не е единственият начин да „виждаме“ света около нас. Срещаме ви с двама незрящи родители от Благоевград, които създават семейство, отглеждат детето си и никога не се предават.

Феим и Нурел са семейство от десет години. Запознали се в родната Варна, но се влюбили, докато учат в Благоевград. Днес синът им Денис вече е третокласник и е единственият в семейството, който вижда.

Феим Феим: "Той има частично зрение и нашата борба е да запазим това, което той има."

Живеят скромно в общинско жилище в Благоевград с около 400 евро инвалидна помощ на месец. Имат и асистент, който помага в домашните задължения. Надяват се обаче да има повече възможности за работа за всички незрящи.

Феим Феим: "Парадоксът е много странен. Хем университетът ти дава право да завършиш без значение каква специалност си избрал, хем пък намирането на работа се оказва катастрофално трудно."

Феим е завършил право и бизнес администрация, а Норел има пет дипломи от Югозападния университет. Не спира да си търси работа, но без успех.

Нурел Халил: "Временно съм превеждала за някои сайтове, но не беше нещо на трудов договор или някаква сериозна работа. И като цяло по-скоро продължавам да уча, за да опитам и в друго направление."

Въпреки проблемите семейството казва, че среща повече толерантност в обществото.

Феим Феим: "Слепият човек няма как да знае, че вие говорите на него. Достатъчно е да го докоснете по рамото и да го попитете има ли нужда от помощ. А повярвайте ми, че няма да намерите сляп, който ще ви откаже."

И напомнят, че най-важното се вижда със сърцето.