В село Антон почитат паметта на осемте жертви при инцидента на Охридското езеро

На пряката ни линия е нашият репортер Надя Томова. Тя се намира в село Антон – мястото, което даде най-много жертви при инцидента на Охридското езеро.

Надя Томова, пряко включване от село Антон: „Тук е мрачно, тъжно, тихо. Свещи горят в памет на осемте загинали жители на село Антон. Тук в читалището на селото от късно снощи е организиран траурен кът, в който всички близки на загиналите, техни познати, както и много оцелели от сутринта се стичат тук. Да кажа здравейте на присъстващите тук и да изкажа своите най-искрени и дълбоки съболезнования за трагедията, която сте изживели и за загубата на вашите близки. Предполагам е много тежко за вас и много трудно да говорите за този момент, но нека да започнем с Вас. Тотка Иванова, Вие сте била на злополучния кораб, оцеляла сте, за първи път ли се качвате на този кораб? – Не, за втори. – За втори път посещавате Охрид? – За трети път посещавам Охрид, за втори път се качвам на „Илинден”. – Как беше организирана екскурзията този път, по-различно от предишните два или...? – Не, по същия начин. По същия начин, както първите два. – Туроператорска фирма ли наехте специална или какво всъщност се случи, как разбрахте за екскурзията? – Не сме наели, тук фирмата навсякъде имаше разлепени обяви за организирането на екскурзията, пишеше какво включва в цената, програмата на екскурзията. Това е. Страшно бързо се събираха хора, защото отзивите от първия път бяха много добри и втория път също. Сега, третия път, имаше още желаещи, но нямаше места, автобусът беше пълен. – Казвате, че сте доволни. Когато се качихте на корабчето, Вие казвате, че за втори път се качвате, забелязахте ли нещо по-различно в сравнение с миналия път, дали повече хора се бяха качили, някакви по-специални инструкции? – Не съм обърнала внимание за това. – Дадоха ли ви спасителни жилетки? – Не. Нямаше спасителни жилетки. – Миналите пъти дали имаше? – Не. – Специални инструкции? Нека и Вас да попитам, Вие също сте била на корабчето? – Нищо, нищо. Аз изпитвах страх и не знам защо се качих изобщо. Но бяхме с моя брат, аз го накарах да отидем на екскурзията, той пък вика – дошли сме до тука, да отидем. – И още с тръгването видях как не можа да вземе напред и се наклони корабчето, но вярвам, вярвам – някой като поеме отговорност, може ли... – Питаха ли Ви дали умеете да плувате? – Никой нищо. Качваме се, всеки кой където желае си сяда... – Как успяхте да се спасите Вие? – Не знам, просто шанс. Хванах се... Аз видях как се наклони рязко, после се върна леко и на обратната страна се изсипваме, Господи, за момент. Не знам, не знам. Не исках да мисля, просто то.... – Знаем, че сред загиналите има и цели семейства – Куна Маджарова и Нонко Маджаров, които са празнували годишнина от сватбата си, Вие сте тяхната дъщеря, тяхната внучка също е тук, за да изкаже почитта си към своите роднини. Знаете ли какво се е случило с тях, те умееха ли да плуват? – Моят баща плуваше перфектно, но доколкото разбирам от участниците в екскурзията, те са били долу в помещение, което е било затворено. Явно водата е оказала натиск на вратата и те не са могли да излязат. – Какво е било това помещение, къде са били? Долу, под палубата. Във всяко едно корабче има такова помещение. – Те не са успели да излязат. – Аз, доколкото разбрах, от участниците са се снимали горе на палубата, а моите родители са били долу."