Интервю с доц. Милчо Минчев – онкохематолог в Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания

Мария Чернева: Защо затлъстяването е рисков фактор за развитие или поява на онкологично заболяване?

Доц. Милчо Минчев: Ами наскоро, то фактически американският институт за ракови проучвания даде едни данни, че ако се ликвидира затлъстяването в американската нация годишно заболяванията от рак ще намалеят със 100 хиляди. Значи за население от 300 милиона 100 хиляди човека заболяват годишно от рак благодарение на това, че са затлъстели. По принцип мастната тъкан, метаболизмът й е така устроен, че тя задържа много токсини. И вие знаече, че в сегашната индустриална среда, където ние сме изложени на безброй много канцерогени в околната среда, това е особено важно, тъй като фактически затлъстелият човек акумулира тези канцерогени, които действат продължително време. Освен това в мастната тъкан се синтезират женски полови хормони естрогени, което обуславя по-голямата заболеваемост на жените от рак на ендометриума при посменопауза след спиране на месечното кървене, както и от рак на гърдата. Ракът на панкреаса, хранопровода, на бъбрека е по-чест при затлъстяли хора и патогенетично тази повишена заболеваемост се свързва именно с различния металболизъм в мастната тъкан. Фактически наличието на еднопостоянно полувъзпаление, водещо до инсулинова секреция и резистентност на организма към инсулина и метаболизма на глюкозата. Фактически инсулинът представлява един растежен фактор, който стимулира развитието на някои ракови тъкани. Някои ракови клетки имат рецептор, който сигнализира пролиферацията им и се активира от вещества, подобни на инсулин - т.нар. инсулин подобни растежни фактори.

Епидемиолози са открили, че затлъстяването сред американската нация настъпва през 50-те години и някои го свързват със вземането на властта в Куба от Фидел Кастро и налагането на ембаргото за внос на тръстикова захар от Куба. Тогава като подсладител в Америка започва да се използва хидролизен дериват от царевицата - т.е. нар глюкозо-фруктозен сироп. Този сироп се оказва, че когато се захранват експериментални животни - плъхове, това води до серизоно затлъстяване и промяна в метаболизма им. Наскоро - точно преди един месец, излезе една статия, която потвърждава, че това е вярно и при
хората - т.е. смяната на диетичния режим и вкарването на употреба на
глюкозо-фруктозния сироп води до сериозна промяна в метаболизма и до натрупването на мазнини. Оказва се, че този фруктозо-глюкозен сироп подобно на алкохола се метаболизира изключително до масти и при това не води до нормална секреция, която се наблюдава например при качването на кръвна глюкоза и след отделянето на ензим, който подтиска апетита на човек. Напротив, такъв луп, такъв механизъм на регулация не съществува при глюкозо-фруктозния сироп и най-тревожното, че до 89-та година ние използвахме изключително захар, захароза. А сега ако погледнете... вие сте млада, но аз помня българската кока-кола - имаше вкус съвсем различен от американската кока кола. Благодарение на това, че ние подслаждахме със захар. Но сега ако погледнете всичките напитки отзад пише, че съдържат като подсладител фруктозо-глукозен сироп. На някои пише и "или захар". Също
така ..

Мария Чернева: Значи нашето бъдеще е малко така като американското?

Доц. Милчо Минчев: Да, на затлъстяване. В Щатите например всички конфитюри, които съдържат като посладител захар са четири пъти по-скъпи от тези, които съдържат глюкозо-фруктозен сироп. Но за тези неща в България никой не говори и хората не мислят, а това е изключително важно според мен.

Мария Чернева: Могат ли по-пълните хора да направят нещо за себе си, да неутрализират, така да се каже, тези отрови? Освен желание да отслабнат, разбира се.

Доц. Милчо Минчев: Отдавна е известно, че има, грубо казано, два вида мастна тъкан в организма дори и на възрастните. Едната е т.нар. кафява мастна тъкан, която се отличава от бялата мастна тъкан по високото съдържание на митохондри. Аз тук съм ви показал схематично една снимка – това е кафявата мастнна тъкан, която за разлика от бялата, която има една огромна вакуола, пълна с мазнини, съвсем малко ядро и няколко митохондри. Кафявата мастна тъкан има много малки вакуоли с мастна тъкан, а повечето от цитоплазмата е
запълнена с функциониращи митоходнрии. Митохондриите са такива органели
субклетъбни, които позволяват метаболизирането, акумулиране на голямо количество енергия. Но в случая е важно, че акумулирането на енергия към аденозин 3-фосфат може да бъде прекъснато и метаболизмът да бъде насочен към излъчване на топлина. И в организмите на хибернаторите - т.е на тези животни, които хибернират през зимата в зимен сън, както и в организма на новородените има изключително много кафява мастна тъкан, която се грижи за регулацията. Оказва се, че при някои хора и при повече слаби хора, количеството на кафява мастна тъкан е по-високо, отколкото в организма на хората, които са податливи на затлъстяване.

Мария Чернева: А ако го свържем с риска от развитие на тумори, кафявата или бялата е по-рискова?

Доц. Милчо Минчев: Аз не бих могъл да кажа, че кафявата по принцип не е рискова. Напротив. Смята се, че нейната функция например се увеличава при възрастен човек, който е изложен на студено. Метаболизмът в кафявата му мастна тъкан както и нейното относително количество се увеличава и това са съвременните тенденции в борбата със затлъстяването и те могат да бъдат насочени натам. Като казвам кафява и бяла мастна тъкан, това не значи, че те са подобни по генезис. Може кафявата мастна тъкан да е повече сходна и сродна със скелетната мускулатура - това са видоизменени скелетни мускулни клетки. Сега това е интересно, защото кафявата мастна тъкан се среща преди всичко при организми, които не треперят - като организма на новороденото бебе и на хибернаторите. При нас също така температурата може да бъде поддържана от финната функция на мускулатурата, съкращаването на мускулните фибри, което също така води до образуването на топлина, докато при тези организми основно е за сметка на кафявата мастна тъкан. Но това е като едно любопитно допълнение, явление. Друго обаче за митохондриите, това което ми идва наум е, че фактически туморната клетка изключва от функция своите митохондрии и това води до интересен феномен. Значи, когато една клетка е атакувана от някакви нокси, от някакви отрови, в повечето случаи тя умира чрез задвижване на една програма на самоубийствата - т.нар. апопкликтична верига от събития. Тази верига, тази каскада преминава задължително през митохондриите и се образуват такива фактори, които водят до лиза на ДНК на клетката и фактически
разпрашването на клеките до малки вакуоли, които биват изядени от съседни клетки. А като си е изключила митохондрията, туморната клетка блокира
програмираната клетъчна смърт и в много случаи независимо от химиотерапията и лъчетерапията, която се прилага, такива клетки стават резистентни, освен ако дозата на приложеното лекарство е много висока и причини друга смърт, която се нарича некроза.

Мария Чернева: А тогава как се хранят тези клетки, защо изискват повече енергия?

Доц. Милчо Минчев: Тези клетки се хранят изключително чрез консумация на глюкоза. Изключвайки митохондриите, които водят до пълното оползотворяване на енергията от поетите вещества, за разлика от тях туморната клетка метаболизира основно глюкоза чрез т.нар. цикъл на неокислително фосфолириране или разграждане на глюкозата без участието на кислород и се натрупва млечна киселина. Затова когато атлетите бягат в отсъствието на кислород, т.е. не могат да окисляват мускулатурата, се развива мускулна треска. Но в случая непълното окисляване, неизползване на глюкозата, води до това, че туморните клетки започват селективно да натрупват глюкозата. Така че за повечето хора, които имат диагностицирано и лекувано неопластично заболяване, диетата е свързана с избягване на захари. Избирателното натрупване на глюкоза от туморните клетки се изпозва и в диагностичната медицина в образната диагностика, в развитието на един нов метод, наречен позитрон-емисионна томография. Тя се базира именно на това, че туморните
клетки селективно натрупват глюкоза и ако ние инжектираме в организма на човек изотоп, радиоактивен изотоп на глюкоза, и направим изследване ..

Мария Чернева: Той започва да свети.

Доц. Милчо Минчев: Да, туморът започва да свети. Това, което исках да ви кажа, че такъв апарат вече има в България, в болницата "Св. Марина" във Варна и предстои купуването на такъв апарат и в Александровска болница. Неговата възможност за откриване на тумори е много голяма. Откриват се по-големи от 5 мм, нали до 5 мм, което е изключитено важно.

Мария Чернева: Само на тази основа?

Доц. Милчо Минчев: Е, естествено трябва да се предполага неопластично заболяване. Това, което се открива на позитронно-емисионната томография, е тъкан, която има засилен метаболизъм, т.е. активно натрупва глюкозата, което може и вероятно е свързано с неопластичен процес. Има едно много любопитно събитие в началото на 2007 година. Един канадски кардиолог от гръцки произход случайно забелязва, че ако добави в култура от туморни клетки едно органично вещество – дихлорацетат, те започват много бързо да умират. До тогава те растат свободно в клетъчната култура. И се оказва, че дихлоацетатът прави раковите митохондриите на тумора активни, т.е. възръща тяхната функция.

Мария Чернева: И се връщат в системата на дисциплинираното самоубийство?

Доц. Милчо Минчев: Точно така, на дисциплинираното самоубийство и има доста проучвания с комбинирането на дихлорацетат. Естествено само с дихлорацетат не може да провокира смъртта на туморните клетки, трябва да има някаква нокса, която да активира тази програма за клетъчно самоубийство. А пък дихлорацетатът вече служи на това, че митоходнриите стават функционални и сигналът може да мине през тях.