Една българка в Руанда

Какво може да отведе една българка в Руанда - отговорът е благотворителност. Родената в Котел Гергана Караджова - Давид има съпруг от Нова Зеландия, с когото се запознават в Лондон. Имат и две деца – на 5 и 2 години. Тя избира да работи като доброволка, а парите, събрани в Англия – 30 хиляди лири се използват за посторяването на три класни стаи в началното училище на град Рубона.

По-голямата част от населението в Руанда живее с долар и половина на ден. Системното недохранване, маларията и спина са част от ежедневието на хората. В град Рубона учат 2200 деца. Доброволците помагат при строежа на новите класните стаи.

Туризмът е основния поминък в Руанда. Жителите на страната вече 16 години се съвземат от кървавия сблъсък между двете етнически групи – тутси и хуту, но са гостоприемни и сърдечни, казва Гергана Караджова - Давид. Те са оптимисти за бъдещето, въпреки голямата бедност.

Гергана Караджова - Давид: "В селото видяхме многонедохранени деца. Семействата там могат да си позволят да се хранят само веднъж на ден и храната им е основно картофи, царевица, авокадо и банани. Месото е невероятен лукс и се яде само веднъж в годината по Коледа."

Всеки ден децата изминават между 5 и 7 километра, за да отидат на училище и повечето от тях нямат обувки. За съжаление не всички деца на Руанда ходят на училище. Въпреки че образованието е безплатно, родителите трябва да платят по 120 долара всяка година за униформа и тетрадки на детето си, а това е непосилно за по-голяма част от хората.

Това е историята на и на още 20 доброволци от различни страни, които сами са събрали средствата, платили са пътя си и работят за построяването на училище в Руанда.

Състаданието не винаги изисква огромни жертви, това е по-скоро състояние на духа, казва Гергана Караджова - Давид. И ако всеки помогне на човек, изпаднал в беда, хората в неравностойно положение ще стават все по-малко.