Евродепутатът Владко Панайотов за енергийни алтернативи на България

Ако доскоро за алтернативните източници на енергия се говореше в бъдеще време, то сега стана ясно, че настоящето не може без тях. Енергийният конфликт между Русия и Украйна още веднъж показа на Европа, че се нуждае от възобновяемите енергии на слънцето, вятъра, водата. Чрез тях във време на газова криза европейските държави биха могли да намалят своята енергийна зависимост от Русия, и да помогнат в глобалната битка с климатичните промени. Но има ли България достатъчно икономически и природен ресурс за това?

Владко Панайотов: България има всички необходими предпоставки, за да се развива по този път - слънчеви дни достатъчно, на някои места достатъчно ветрова енергия, на други места достатъчно биогорива могат да се произвеждат - първо и второ поколение.

Владко Панайотов - евродепутат и учен. Убеден е, че бъдещето принадлежи на възобновяемите източници на енергия - една от целите на Европейския съюз в борбата срещу глобалното затопляне. По тези въпроси в Брюксел българският евродепутат работи заедно с професор Виторио Проди, брат на бившия италиански премиер - Романо Проди. Но какво е да си евродепутат, който се бори за екологични идеи в България?

Владко Панайотов: Трябва все някой да започне! Все някой трябва да излезе. Разбира се, овации тук няма да има, тъй като това е трудна тема, непривлекателна, това не са светлините на прожекторите на сцената, напротив - тук трябва да се срещнеш с най-така непривлекателната страна на живота, защото битката с екологията и битката със затоплянето, с емисиите, е свързана именно с това - да видиш непривлекателната част на нашия живот.

Не се плаши - досега има повече от 15 научни проекта. Най-ценният? Онзи, с който започнал кариерата си - разработил технология как индустрията да щади околната среда. Свързал работата с екологията, но истинският пример дал синът му. Пътували в семейната кола.

Владко Панайотов: Аз отворих прозореца и хвърлих хартия. Синът ми спря колата и помоли да се върна и да си взема хартията обратно, което за мен беше потресаващо, защото няма никаква артистичност, никаква наиграност тук в нещата. И виждам, че младото поколение вече сериозно приема тези идеи.

Например как да се справим с глобалното затопляне - намаляване на въглеродните емисии в атмосферата, използване на биогорива от природни суровини, въвеждане на алтернативни източници на енергия като соларни панели, вятърни генератори, водни централи. Тези млади хора вече знаят, че това е бъдещето - като модела на автомобил с водороден двигател, който не замърсява въздуха.

Владко Панайотов: Предизвикателството на това столетие ще бъде именно екологията в най-общия й вид и в частност това ще бъде борбата с емисиите, борбата с глобалното затопляне. Това е проблем, който засяга всеки един от нас.

След две години в Европейския съюз ползата за България е не само в екологичния опит и еврофондовете, но и в общите цели на бъдещето. А ето какво е членството ни в Евросъюза за младите българи:

Ангел Паскалев: Нещо много позитивно и креативно, и оттука нататъка започва да се проявява като наистина голяма възможност за българите - като развитие, като работа, като нови технологии.

Стефан Франгов: Първото нещо, което може да оцени човек и да е доволен, че се предоставят много възможности за кандидатстване в чужбина, като има много изградени отношения. Това дава шанс за по-лесен достъп до ресурсите, които дават европейските университети и институции.

Едва ли студентите му обаче подозират, че техният преподавател e не само еколог, но и биш боксьор, който свири на саксофон... Някога мечтаел да бъде музикант, а станал учен. Но ако днес в България да се занимаваш с наука е донкихотовско усилие, то екологията си е направо екзотика.

Владко Панайотов: Аз се занимавам с тези проблеми целия си съзнателен живот. 80-те години съм започнал по предприятия, по внедряване, безцианидни технологии, технологии, които имат по-високо извличане на основни, на благородни метали, очистване на води - у нас и в чужбина. Така че за мене това е същност, за мене това е смисъл на живота ми.

От миналата година в една стара фабрика край Пловдив работят по негов проект.Така 50 процента от индустриалните отпадъци отново се превръщат в метал, а почвата и водата остават чисти. Но Владко Панайотов си мечтае за много повече - да превърне рушащата се фабрика в модерен завод, който да преработва отпадъците от тежката индустрия не само на България, но и на Европа.

Въпрос: Сблъсквате ли се с недоверие?
Владко Панайотов: Да, да, има го това... Явно ние сме нация много умна, много начетена, много талантлива, но има и запазено чувство на резервираност към новото. И това не е от днес, не е само от нашите дни. Връщам се назад, и в 80-те, и в 90-те, когато по други предприятия, по други места новото веднага стряска, новото веднага предизвиква смут, така че всеки ден се сблъсквам с това нещо.

Смущават ли го насмешките и недоверието?

Владко Панайотов: На българина трябва да бъде показано, тоест приемайки целия риск на новото, след като смяташ, че си носител на това ново, трябва да му го покажеш в категоричен вид: ето, вкарваш бутилки от кока-кола, празни, или от вода - излиза накрая текстилно изделие. Той когато го види, тогава се хвърля в новото. Иначе само така на приказки и на теоретични обяснения той не вярва.

Ето защо преди тръгнем по пътя на екологичното бъдеще, трябва да променим начина си на мислене - за да станат проблемите на околната среда част от националната политика.

Владко Панайотов: Малката стъпка, която може да направи за едно зелено бъдеще всеки от нас, е първо сам себе си да проконтролира, ежедневно, в началото и до момента, в който той наистина сложи стъклото при стъклото, хартията при хартията. Тази минимална дисциплина се превръща в една голяма концепция за държавата.