Когато се ядосвам, пиша фейлетони - гражданският протест на юриста Марин Божков

„Когато се ядосвам - пиша фейлетони." - с тези думи започва граждански протест на един юрист...

Марин Божков: Когато започнах да пиша, от доста неща бях недоволен. Човек пише онова, което иска да прочете.

Така в края на 2002-ра година се появил първият ироничен фейлетон - „България - страната на ловния туризъм", а героите са мутри, тарикати и социални паразити. Днес има цяла колекция - пише за всичко, което му се струва любопитно: от политиката до последната страст - саксофонът. Все още се учи, затова отказва да свири пред камера. Предпочита да разказва - чрез своите фейлетони и статии във вестниците „Гласове" и „Сега". Докато смехът постепенно измести гнева...

У нас има много смешни неща, включително у мен, у всеки българин. Когато си ги посочим, имаме две предимства. Първото предимство е, че си даваме сметка за тях и можем да ги подобрим. Второто нещо е, че по този начин правилно преработваме чувството за срам. Човек трябва да има срам, но не срама, който ни кара да замитаме боклука под килима - така сме обречени на мизерия във всяко едно отношение - а срам, който да ни позволи да кажем: „Ей, сбърках!" И добавя, че грешките на политиците често биват прикривани, подобно на кавгите в семейство от средиземноморски тип. А друг път в един от своите фейлетони сравнява българската политика с бурното аржентинско танго...

М. Божков: Танго може да се танцува всякак, може да се танцува и твърде свободно. Не мисля обаче, че е добре политиката да се танцува прекалено свободно, защото в тангото танцьорите рискуват да се сритат само помежду си, а политиката няма комфорта да си позволи да рискува да сритат собствения й народ.

Убеден е, че всеки народ сам създава политическата си система. Затова гражданите трябва не само внимателно да избират своите политици, но и да контролират работата им. За някои звучи като утопия или клише, но той се включил в Гражданска коалиция за свободен и демократичен избор - инициатива на девет неправителствени организации, обединени в Обществен договор срещу изборната корупция. Миналата седмица той бе подписан от 18 партии.

Въпр. Елина Цанкова: Какви опасности крие купеният вот за всички българи?
Отг. М.Божков:Опасности от разпадане на държавността. Съвременна Европа е изградена на един разбираем принцип - че това, което касае всички, трябва да се решава от всички. Това се нарича демокрация. Когато обаче повече от половината граждани се съгласят да продадат единственото си политическо право и единственият момент, в който те са началници на държавниците, да го продадат за пари - това е всеобща корупция. И в момента, в който ти си взел подкуп, за да дадеш гласа си, губиш всякакво право да протестираш, когато на свой ред от теб се иска подкуп.
Политика на подкупите - формула за лесна печалба с висока цена, която после плащат всички... Сякаш времето не е променило нищо. От фейлетоните на Алеко Константинов - до днес. И той бил юрист, като нашия герой. След повече от век Марин Божков също пише за това как се взима властта у нас.

М.Божков: Сервантес има една много хубава мисъл, приложима и в този случай - който иска да стане богат за една година, на шестия месец го обесват. Гражданското съзнание трябва да се събуди у всеки човек. Това става обикновено по трудния начин. Никой не бяга от топлото и от ситото. Гражданското съзнание се събужда на гладно и студено.
Признава обаче, че много от приятелите му не издържали на този режим - побързали да избягат, за да бъдат граждани някъде другаде по света.

М.Божков: Това е един много добър половин милион, представляващ цвета на нацията, който предпочете да реши собствените си проблеми, защото се умори да гради стени, които да се събарят през нощта, докато спи. Имам деца. И трябва да започна да подреждам, за да има къде да стъпят, като порастнат. В момента няма къде да стъпят. Дори самозваните господари на тази държава, слизайки от луксозния автомобил, газят същата кал.

Някога и Марин Божков протестирал, понесен от въодушевлението на студентската стачка. Била 1990-а година. Преходно време.

М.Божков: Днес хората се опитват просто да игнорират политическата машина, да предават някакси на държавата директно исканията на обществото. Проблемът е, че в последните двеста години политическата машина е единственото средство, което може да преработи обществените искания в система за държавно управление. Ако ние игнорираме тази машина, това означава, че карайки дядовия си москвич и възмущавайки се от неговата некачествена и лоша работа, да се върнем към каруцата, вместо да се опитаме да изградим по-добра политическа машина. И за разлика от автомобила, политическата машина не се купува отникъде. Нея всеки народ трябва да си направи сам.

Репортажът на Елина Цанкова в "Панорама"