Тотю Младенов: Догодина доходите ни ще растат

През 2011 година ще бъде по-лесно да си намерим работа, догодина
доходите ни ще растат. Това е желанието на социалният министър Тотю
Младенов. В студиото на сутрешния блок "Денят започва" министърът
съобщи, че ако минималната работна заплата в страната се повиши, разходите от държавния бюджет няма да бъдат големи и ще се вдигнат с 3
милиона лева на месец.

Тотю Младенов - министър на труда и социалната политика: "Преговорите започват след първото тримесечие и се надявам от 1 юли да има някакви ясни резултати. Когато е ясен размерът на минималната работна заплата след 1 юли - това е една база, за да може в отрасловите, браншовите колективни трудови договори, които се сключват в предприятията на базата на икономическите резултати в даден бранш и в дадено предприятие, да започне договаряне на работните заплати. Това договаряне може да продължи до края на тази година, но то трябва да стартира, за да може, когато има икономически ръст, когато икономиката върви напред, да не изостават доходите."

Целия разговор вижте във видеофайла.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА

Водеща: В студиото ни вече е министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Добро утро и здравейте.

Тотю Младенов: Добре утро, здравейте.

Водеща: Здравейте. В понеделник, т.е. в началото на седмицата, тук, в това студио беше лидерът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев и го питахме с Андрей кои са топ три на социалните проблеми, които са в момента у нас. Той каза така - безработицата,
изключително ниските доходи и инфлацията. Споделяте ли това виждане?

Т. Младенов: Топ три е пазарът на труда, на първо място. Заради кризата все още изпитва затруднения пазарът на труда и се надявам, че с мерките, които взимаме с националния план по заетостта, където
са заделени 73 млн. лв. за тази година, и от оперативната програма "Човешки ресурси", над 350 млн. лв. тази година трябва да бъдат усвоени, с тези средства смятам, че ще подпомогнем както бизнеса, така и хората, заетите и дълготрайно безработните, със съответните мерки и програми. Освен това в
края на миналата година се забелязва един икономически инвеститорски интерес към България и се надявам, че през тази година голяма част от тези инвестиции ще бъдат направени. Оперативните програми "Регионално развитие", "Околна среда",
"Конкурентоспособност", селските райони, смятам, че ще се усвояват средствата по-добре и това ще даде възможност и на по-добра заетост, но така или иначе на първо място това е пазарът на труда, където сме се съсредоточили. Много е важно бизнесът да се възползва от възможността да използва тези
средства. Те са над 1.2 млрд. евро до 2013 г. за обучение, за квалификация на своя персонал, а не непрекъснато да се казва - ние нямаме квалифицирани работници, нашата конкурентоспособност спрямо другите фирми е малка. Ето сега е моментът, и те много добре го знаят това нещо, работодателските организации, синдикатите, неправителственият сектор да се възползват от тези
програми.

Водеща: С други думи какво казвате на хората, които в момента са изгубили работата си по едни или други причини, заради кризата или заради други причини, че тази година те по-лесно ще си намерят работа, отколкото миналата година?

Т. Младенов: Държавата е създала всички механизми това да стане по-лесно, трудовите ни посредници в бюрата по труда непрекъснато са в контакт както с работодателите, така и с безработните лица. Аз
ще спомена само две мерки - програмата "Развитие", която е предназначена за дълготрайно безработни лица чрез обучение и квалификация и след това субсидирана заетост в рамките на 12 месеца, оперативната програма плаща на тези лица 240 лв.
минималната заплата плюс осигуровките. Работодателят е длъжен да плати още толкова. Само по тази мярка трябва да бъдат наети 60 000 дълготрайно безработни. До края на тази година 22 000 човека ще бъдат наети по тази мярка. Другата мярка - за стажуването на млади хора до 29-годишна възраст, които по една или друга причина са завършили висше образование и не са успели да си
намерят работа по специалността, или пък професионално образование. За тях в разстояние на шест месеца ще се плаща заплата от оперативната програма 300 лв. плюс осигуровките. Работодателят може да доплати над това. Шест месеца те ще
стажуват в предприятието, ще се плаща на наставник в предприятието през този период и аз се надявам, че след това тези млади хора, голяма част от тях, ще бъдат харесани от своите работодатели и ще останат да работят. Това са много важни мерки и аз апелирам към бизнеса да се възползва максимално от тях.

Водещ: Може би един. . . Ще задам един малко по-общ въпрос, но ми е интересно какво мислите. Премиерът Борисов изрази така нещата - до 2011 г. стискаме зъби, после 2012 г. се оправяме. Вие съгласен ли сте? Вярвате ли в тази прогноза. . .

Т. Младенов: Вижте, миналата година беше доста тежка за цяла Европа, и за България включително, и за пазара на труда, и за доходите на хората. В много страни в Европа, включително и съседни наши страни намалиха заплати, намалиха пенсии, увеличиха данъци. В България не допуснахме нито едното, нито второто, нито третото, и от тази гледна точка естествено, ако се осъществи този прогнозиран ръст на брутния вътрешен продукт до 3.6 процента за
тази година, ако тези инвестиции бъдат действително повече през тази година, има по-добра събираемост на приходите, както в държавното обществено осигуряване, както в държавния бюджет, това би позволило да започне един дебат и по доходите, защото ние много изоставаме в тази посока, но пак казвам, на базата на икономическия ръст.

Водеща: Не се ли умориха обаче българите да стискат зъби, та ще трябва и цялата година, 2011 г., да ги стискат.

Т. Младенов: Аз мисля, че 2011 г. е много ключова за България, защото, излизайки от кризата, трябва да намерим тази пресечна точка с бизнеса и със синдикатите, от което да направим растежа устойчив
на икономиката, от една страна, и, от друга страна, има една по-добра кохезия между социалната и икономическата политика, защото с доходите изостанахме не от вчера, от години е така и трябва да има малки стъпки, които чрез повишаване на
производителността, чрез икономическия растеж, да има малки стъпки и чрез колективното трудово договаряне леко да растат и доходите.

Водеща: Е, не се ли уморихте и обезкуражихте, честно казано, от това непрестанно да искате увеличение на минималната работна заплата, а вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков непрекъснато да ви отговаря, че във времена на криза няма и лев
за увеличение на заплатите и пенсиите?

Т. Младенов: Вижте, като министър на труда и социалната политика на мен това ми е работата, но искам да кажа нещо друго, което е много важно, за това дали ще се увеличи минималната заплата, откога и с колко, не зависи от Тотю Младенов, не зависи и от Симеон Дянков лично, не зависи и от Божидар Данев, не зависи нито от тези икономисти, които гастролират всеки ден по телевизиите и по медиите и говорят не знам от кое име.

Водеща: Защо не ги харесвате?

Т. Младенов: Защото те не представляват никого. Те не носят никаква отговорност за това, което говорят, и най-правилната позиция е - правителството ще вземе решение за тези неща след преговори със
синдикатите и с работодателите. Преговорите започват след края на първото тримесечие и се надявам от 1 юли да има някакви ясни резултати, за да може. . . Вижте, когато е ясен размерът на
минималната работна заплата след 1 юли, това е една база, за да може в отрасловите, браншовите колективни трудови договори, колективните трудови договори, които се сключват в предприятията, на базата на икономическите резултати в даден бранш и в дадено предприятие да започне едно договаряне на
работните заплати. Това е много важно и това договаряне може да продължи до края на тази година, но то трябва да стартира, за да може, когато има икономически ръст, когато икономиката върви
напред, да не изостават доходите от това.

Водеща: Тоест както казва Дон Корлеоне, в диалога ви с вицепремиера Дянков няма нищо лично, всичко е бизнес?

Т. Младенов: Ние сме един екип, ние можем да имаме различни мнения, но важното е, че когато правителството вземе едно решение, всички го изпълняваме.

Водещ: Тоест вашият дуел е, така, джентълменски, рицарски?

Т. Младенов: Вижте, това е моята работа. Неговата работа е съвсем друга, така че всеки си гледа работата.

Водеща: Всъщност защо точно с 30 лв. искате увеличение на минималната работна заплата от 1 юли? Ето сега работодателите са категорично против. Синдикатите пък казват, че 30 лв. са малко, трябва да се увеличи до 290 лв. минималната работна заплата?

Т. Младенов: Вижте, аз ще ви дам един пример. Тази година в почти всички страни от Европейския съюз въпреки кризата се увеличиха минималните работни заплати с изключение на 4 страни, едната от които е България, това първо. Второ, в момента минималната
работна заплата вече 2 години е 240 лева. Когато се удържат осигуровките и данъците от тази заплата, остават чисти 188 лева. Линията на бедност е 211 лева, т.е. тя е под линията на бедност. Освен това България, българското правителство, е поела
ангажимент в стратегията "Европа 2020" да намалим бедността с над 260 хиляди човека, включително и работещите бедни. Тоест това е един приоритет на цялото правителство. И в България в момента има 125 хиляди човека, които получават минимална работна
заплата, от тях 105 хиляди са в частния сектор. Ние правихме сметка какви ще бъдат ползите и какви ще бъдат негативите от едно вдигане на минималната работна заплата примерно от 1 юли с 30 лева, за да е над прага на бедност. Три милиона ще бъдат на
месец разходите повече от държавния бюджет и милион и 600 хиляди лева ще бъдат повече приходите в държавното обществено осигуряване и в държавния бюджет от данъци и от осигуровки. Аз мисля, че тук не става въпрос за някакви колосални цифри.
На второ място, опасенията на бизнеса - ако вдигнем
минималната работна заплата, ще се увеличи безработицата. Категорично не. Защо? Аз обикалям непрекъснато с инспекторите от Главна инспекция по труда. Когато отидем в едно предприятие, особено в средни и малки предприятия, искам договорите на
работниците, сервитьорка, барман и т.н. Всеки втори се осигурява върху минималната работна заплата и има трудов договор върху минималната работна заплата, и всичко друго се дава на ръка. Ето по този начин ще пресечем и част от сивата икономика. Тоест ние искаме качествени работни места и устойчиви работни места. Това трябва да прави България оттук нататък, защото действително доходите са много ниски на голяма част от хората. И именно от тази гледна точка, пак повтарям, сега е моментът да се възползва бизнесът и безработните, и заетите лица от оперативната програма "Човешки ресурси" - обучение, квалификация, преквалификации, субсидирана заетост, за да може в крайна сметка
тези средства, които ни ги дава Европа, да се използват за това работната ръка да е по-пригодна за пазара на труда, да работи в едни конкурентоспособни предприятия с по-добра производителност и в крайна сметка те да имат възможност, тези хора, да получават по-високи доходи. Ето това е цялата философия.

Водеща: Знаете ли обаче, вчера гост ни беше председателката на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова и тя каза, говорихме си също за минималната работна заплата с нея и тя каза: според мен минималната работна заплата не трябва да е функция на бедността, а трябва да е функция на пазара на труда, на производителността на труда всъщност.

Т. Младенов: Почти в цяла Европа, в САЩ има минимални стандарти на минималните работни заплати, това го знаете много добре, това е много важна функция. Освен това искам да ви кажа, че аз вече в качеството си на министър на труда и социалната политика миналата година аз вече съм разпрострял 4 браншови колективни трудови договора върху територията на даден бранш. Това са в хартиената и целулозната промишленост, в пивоварната промишленост, във ВиК сектора и в мебелната, и в дървопреработващата промишленост. Тоест по този начин ние защитаваме, от една страна, борбата на бизнеса с нелоялната конкуренция, и, от друга страна, защитаваме всички хора, независимо дали са членове на синдикат или не. И там са
по-добрите минимални стандарти, които са заложени в тези колективни трудови договори. И аз ще продължа с това, защото по този начин смятам, че се борим със сивата икономика и помагаме както на бизнеса, така и на хората.

Водещ: Всъщност Менда Стоянова говореше за може би въвеждане на минимум за почасово заплащане, както има в други страни. Вие как гледате на това?

Т. Младенов: Аз пак казах, след 31 март започват преговорите, отговорните преговори между правителството, работодателите и синдикатите, и
аз се надявам, че както миналата година ние успяхме, въпреки дебатите, въпреки че никой не вярваше, да направим един консенсус по отношение на пенсионната реформа, ще успеем и тази година.

Водеща: Г-н министър, защо се разминахте с прокуратурата по отношение на тези фирми, които не плащат заплати на своите работници? Вие ги дадохте на прокуратурата, прокуратурата ви ги върна с обяснението, че не е в нейните правомощия да санкционира тези фирми, а в правомощията на Главна инспекция по труда. Защо се получи това разминаване?

Т. Младенов: Прокуратурата светкавично се произнесе, за по-малко от 24 часа, това е нейно право. Аз за заплатите, неизплатените заплати, искам да кажа три неща съвсем накратко. Първо, миналата година благодарение на инспекцията по труда
се изплатиха над 88 милиона лева забавени плащания. Щом едно мое изказване в началото на тази година може да накара да се платят за по-малко от месец 11 милиона забавени плащания, значи, аз
съм помогнал на част от тези хора. На второ място, аз имах миналата седмица среща с Националната агенция по приходите и с Националния осигурителен
институт, Главна инспекция по труда. В тези проблемни предприятия, където с месеци не се изплащат заплати, където се установява, че работят хора без трудови договори - съвместни проверки между трите контролни органа. И на трето място, имаме много сигнали, където ще бъдат изпратени до съответните районни прокуратури. Контролният орган
няма правомощия да следи дали един работодател води умишлено към фалит дадена фирма, дали той не е прехвърлил собствеността на неплатежоспособно лице. Тези всичките сигнали ние ги даваме на
прокуратурата, защото това вече е от нейната компетенция. И оттук нататъка ще има непримиримост. Аз за първи път за последните 20 години извадих списък с некоректни работодатели.
Ще продължавам всеки месец да го правя това, защото в България има над 300 хиляди регистрирани работодатели, които си плащат заплатите, осигуровките, данъците, инвестират за подобряване
условията на труд, създават работни места. И в същото време има 100, 200, 300 фирми, които погазват тотално трудовото законодателство. Трябва да има непримиримост точно към тези фирми. И работодателите, работодателските организации аз ги
призовавам, това е в техен интерес, за да не се петни името на бизнеса, те трябва също да направят така, че да няма такива нарушители, които да петнят името на бизнеса.

Водещ: . . . подал сигналите. . .

Т. Младенов: Разбира се.

Водеща: Последно, тъй като остана една минутка, за отпуските е хубаво да ви питаме. Вчера прочетох в един столичен вестник, че, всъщност той цитира решението на социалната комисия в Народното
събрание, че отложените дни от работодателя по производствени причини и по лична молба на работника ще бъдат общо 10 дни. Това ли в крайна сметка ще е окончателното решение?

Т. Младенов: Това ще го решат депутатите в пленарна зала. Имаше различни мнения. Аз съм доволен, че с тези промени за отпуските се слага
веднъж завинаги ред по този въпрос. Има график, има давностен срок. И много важно, искам да кажа следното нещо: ние не отнемаме права с това, което правим за отпуските, а напротив, ние гарантираме правата на хората да си ползват отпуските, за да
си възстановят силите, за да няма трудови злополуки, за да няма професионални заболявания. Това правим в момента.

Водеща: Добре. Благодаря ви за това интервю. Това беше социалният министър Тотю Младенов, гост на "Денят започва".