Илинден в Босилеградско

В съседна Сърбия Преображение е след две седмици - по стар стил. И ако ние сме насред Богородичните пости при българите от Западните покрайнини празниците са под знака на Св. Илия. Прави се курбан с месо и се играят хора. Как минава съборът за Илинден днес и какъв е споменът за традицията преди години ще видите в следващия репортаж. За празника и в трите села на община Босилеград пя Илия Луков.

За Илинден, както и за големите християнски празници хората се събират край църквата. Не само местните, идват и от околността. Тук официално наричат честването слава - на сръбски. За разлика от българската традиция домакинът на празника е един и не се избира от старейшините на селото, а сам се предлага.

Проф. Елена Огнянова, фолклорист:
- Аз го попитах как ви избраха. Той вика - не, аз дойдох от Враня, предложих да бъда кум и докарал едно агне изпекли и свинско печено, което не се прави за курбан - свиня курбан не се поднася.

След хапването, а и по време на хапването край манастира "Св. Илия" при село Бресница се изви хоро. Старите хора си спомнят, че навремето имало по две хора. Класиката, според българския фолклор, са 3-те хора.

Проф. Елена Огнянова, фолклорист:
- Едното хоро - млади мъже, едното млади невести, третото са млади девойки. Третото хоро, не че девойките са най-незначителни, но старите стоят всички и гледат отзад коя как играе.

Стамен Стоянчов - село Бресница, Сърбия:
- Сега нема 20 човека у селото, камо ле една махала. Имаше овци, по 500 здрави овци са чували, кони, сега нит има крава, нит има вол, що се вика. Абсолютно и човеци нема.

Вече малцина живеят и в другите две села край Босилеград- Горна Лисина и Извор. Хората идват по празници и се надпреварват с приказки - чия черква е по-стара и кое село е било по-първо в Кюстендилска околия отпреди Ньойския договор.

Проф. Васил Василев, историк, село Извор, Сърбия:
- Тука се намира една от най-старите черкви в Кюстендилското краище "Св. Троица", коя започнала да се строи през 1834 година.

Край на спора сложиха гостите от България - с кратко обобщение за произхода на името на общината - Босилеград. Босилекът е господно цвете - без босилек не се прави кръщавка, не се и прави венчавка.