“От всички ирландци само аз не съм видяла България” – Мери Макалийс - президентът на Ирландия в репортаж от деня на Свети Патрик в Дъблин

Цяла година се готвят за него. Денят на Свети Патрик е денят на ирландците. По света те са десетина пъти повече, отколкото в самата Ирландия. Светецът от 5-ти век събира тях и техните приятели за пищен пролетен карнавал в столицата Дъблин. Всички чакат президента г-жа Мери Макалийз. Тя заема мястото си и парадът, това истинско глобално събитие, може да започне.

СЪЛИВАН: Светът се отнася към теб така, както ти се отнасяш към себе си. Как пазиш своята култура, музика, песен, танц и език. Нашият ирландски език.

Ирландия е случила на покровител. Свети Патрик не само я покръстил и изгонил змиите от изумрудения остров, но на всеки 17-ти март му прави огромна реклама и облича в зелено хора от най-различни народи от Бостън до Берлин. Дъблинският карнавал обаче е неповторим.

СЪЛИВАН: Днес светът е по-малко място и чужденците ни виждат много повече през музиката и традициите, отколкото по друг начин.

На Бърнард това му е работата. Ръководи културна институция в Монкстаун, която днес има гости - български кукери. Всъщност, оказва се, че и ирландците си имат кукери, само че им казват „мъмъри".

ДЖИМ: Мъмърът е същото като кукера. Той трябва да уплаши злите духове. Да прогони зимата и да отвори път на пролетта.

Кукерите са от село Габров дол, Пернишко и са минали с автобус през цяла Европа за парада на Свети Патрик. Звънците им се чуват отдалече по централната дъблинска улица О'Конъл. Кукерите дефилират пред президент Макалийз, а тя трупа впечатления, защото във вторник пристига в България.

БОЙКО ВАСИЛЕВ: Госпожо президент, българите и ирландците са минали през сходни исторически процеси. Сега сме заедно в Европейския съюз, а ирландците инвестират в България, като купуват недвижими имоти. Ще се срещнем и на футболния терен.

ПРЕЗИДЕНТ МАКАЛИЙЗ: Да, разбира се. Трябва и това да споменем, няма как.

БОЙКО ВАСИЛЕВ: Но къде виждате още възможности за сътрудничество? Каква е основната цел на Вашето посещение в България?

ПРЕЗИДЕНТ МАКАЛИЙЗ: Знаете ли, аз съм президент от 11 години. И едно от най-големите удоволствия за мен бе възможността да посетя страни, от които сме били отчуждени - не по свой личен избор, а заради историята. В рамките на това поколение ние започваме да се опознаваме. И откриваме, че хората, които мислехме за чужденци, всъщност не са толкова чужди. Когато работим заедно, откриваме приликите - например в историята, както правилно отбелязахте. И именно от тези общи черти се ражда сходен темперамент, който ни кара да изпитваме почти мигновена симпатия един към друг. Когато си бил колонизиран и поробен, както са били и двете ни страни; когато начинът ти на живот ти е бил управляван от сили извън твоя контрол - тогава разбираш хората, които са преживели нещо подобно. Според мен точно това ни дава едно особено чувство на хумор и едва ли не духовното разбирателство помежду ни. Ето защо очаквам с нетърпение първото си посещение в България. За разлика от всички останали ирландци, които изглежда вече са били у Вас! Аз ли съм последната ирландка, която ще отиде в България? Миналата година около 60 000 ирландци посетиха страната ви, за да се насладят на невероятните ски-писти и красивите плажове. Вие имате всичко, което ние нямаме! Имате слънце и сняг. А ние в Ирландия нямаме нито едното, нито другото. Но пък имаме много други хубави неща, разбира се.

БОЙКО ВАСИЛЕВ: Които пък ние нямаме.

ПРЕЗИДЕНТ МАКАЛИЙЗ: Да, така се. Но с българите имаме еднакво усещане за удоволствието от живота. Сигурна съм, че има някаква келтска нишка в българската история. Това например би могло да обясни българските мъмъри, кукери, които са досущ като нашите. Традицията, носиите, музиката - видях ги на парада в деня на Св. Патрик. И когато ми казаха, че са от България, не можех да повярвам! Можеше спокойно да са от Ълстър, откъдето съм и аз, или от Арма.

Тези хора не са се маскирали. Български футболни фенове трепетно очакват националния ни отбор в Дъблин. Вълкан от Ямбол държи кафене „София" и още отсега подготвя агитката.

ВЪЛКАН: Българите в Дъблин са може би 1000 - 2000 човека, много са запалени по футбола.

МИТКО: О, много запалени българи има да викат за България за мача България - Ирландия на 28-ми март. Тук съм вече 21 г. и вече мечтата ми се сбъдна да ги видим на живо как играят българи-юнаци с Ирландия.

ПРЕЗИДЕНТ МАКАЛИЙЗ: Ние сме две малки държави със сходно минало, а такива страни трябва да се подкрепят!

БОЙКО ВАСИЛЕВ: Чудя се как ли ще бъде изпитана тази подкрепа на футболния терен...

ПРЕЗИДЕНТ МАКАЛИЙЗ: О, това си е изпитание. Но да гледаме на него като възможност. Щом се върна от България, на следващия ден, ако е рекъл Господ, ще има мач между ирландците и българите. Сигурна съм, че двубоят ще бъде фантастичен. Не знам какво ще стане. Знаете ли, аз съм фен на Манчестър Юнайтед. Бербатов ще играе за българите, което малко ме притеснява, защото ми се искаше да играе за Ирландия. Ако имаше някоя ирландска баба, щеше да е добре! Но голям мач ще стане. Срещаме се като приятели. Е, на всеки му харесва да печели! Но дори да не спечелим, ще се наслаждаваме на купона и пак ще празнуваме.

Мач, музика и парад - за един ден забравяш проблемите. А Ирландия напоследък има доста. Миналата година тя шокира Европа, като отхвърли Лисабонския договор с референдум. После кризата удари страната, която до вчера наричахме „келтския тигър".

СУИНИ: Келтският тигър напусна острова, със сигурност. Но ние самите все още не виждаме причини да го напускаме.

Защото невероятният растеж на Ирландия имал здрава основа - отворена икономика, високи технологии, владеене на английски и помощ от ирландците в чужбина. Но едно нещо развалило работата - спекулативното свръх-инвестиране в недвижими имоти.

СУИНИ: След стотици години опит ние, ирландците, не можехме да допуснем, че инвестицията в недвижимости може да се провали. Не уцелихме момента, отвъд който вложенията в строителството бяха помпани единствено от очакванията, че цените ще растат. Сега, от днешна гледна точка, разбираме, че през 2005 тези инвестиции в имоти са станали спекулативни. Ето това е периодът, с който не се гордеем.

Днес обаче е Свети Патрик: и в лошото ирландците търсят хубавото. Убедени са, че тяхната икономика ще повърти на празен ход и пак ще тръгне напред - заради здравата си основа. Те ще повторят европейския референдум и заради кризата този път ще гласуват „за". Защото разбират - тяхната котва в световната буря е еврото.

СУИНИ: Ирландия преосмисля Европа - по-точно отново я харесва. Ние добре разбираме колко по-тежка щеше да бъде сегашната ни ситуация, ако не бяхме в евро-зоната; ако чрез Европейския съюз не сверявахме часовника си с други правителства и други централни банки.

БОЙКО ВАСИЛЕВ: Не е ли парадокс - повечето ирландци харесват членството в Европейския съюз и въпреки това гласуваха против Лисабонския договор?

ПРЕЗИДЕНТ МАКАЛИЙЗ: - Да, разбира се. Преди това гласуваха и против договора от Ница. На втори референдум обаче подкрепиха Ница. Не знам парадокс ли е или следствие от манталитета ни на малка, борбена и независима държава, която стотици години е била колония и ожесточено се е борила за свобода. Затова сега браним тази свобода - в контекста на ЕС. Всяко проучване ще установи, че ирландците са ентусиазирани европейци. Това не означава, че сме смирени европейци, нито пък, че се съгласяваме с всичко. Отстояваме мнението си. Европейският съюз не е колонизатор: това е първият съюз от две хилядолетия, в който влизаме по собствено желание. Това ни харесва. Но имаме определени съмнения. И сега благодарение на европейските ни колеги и правителството се справяме с тези проблеми с надеждата, че ще бъдат преодолени по начин, удобен и за европейските ни съюзници. Благодарна съм и на българските ни приятели; мисля, че те ни разбират добре. Знаят какво е да си малка държава, чиито глас дълго не е бил зачитан.

Проблемите на Ирландия са временни, смятат дъблинските българи. Преди 20 години те участвали в ирландското икономическо чудо.

ВЪЛКАН И МИТКО: Когато дойдох тук в Ирландия, не можах да повярвам, че държавата е в толкова окаяно състояние... Абе, беше трагедия...

БОЙКО ВАСИЛЕВ: Защо успяха тогава?

ВЪЛКАН И МИТКО: Образованието...Защото мисля, че най-главната причина е, че слушаха и изпълняваха каквото казва Европа. Образованието е много добро и много им симпатизират в света. И много ирландци се върнаха от Америка, от Англия, от Австралия и създадоха бизнеси тука.

ПЕСЕН - САЙМЪН И ГАРФЪНКЪЛ:
Освен бизнеса, ирландците обичат историята. Техният най-стар проблем е поне 700 годишен - дългото английско владичество. Северна Ирландия все още е част от Обединеното кралство; там дълго враждуваха про-британските протестанти и католиците, които искаха обединение с Ирландия. След 10 години мирен процес и вкарване на бившите радикали във властта, тези дни избухна ново насилие. Оказа се, че някои бойци на Ирландската републиканска армия не са оставили оръжията. Една от надеждите на мира е президент Макалийз.

БОЙКО ВАСИЛЕВ: Вие сте известна с това, че работите усилено по въпроса за помиряването и постигане на разбирателство в Северна Ирландия - самата Вие сте родена в Северна Ирландия.

ПРЕЗИДЕНТ МАКАЛИЙЗ: Родена съм в Белфаст, да.
БОЙКО ВАСИЛЕВ: Сега там отново има проблеми. Знам, че любимата Ви песен е „Мост над бурни води". Смятате ли, че водите на Северна Ирландия отново кипват? И каква е ролята на такива като Вас, които казват, че искат да строят мостове?

ПРЕЗИДЕНТ МАКАЛИЙЗ: Може би защото живея там, родена съм в Белфаст и съм израснала в размириците, очакванията ми бяха по-реалистични. Международното споразумение от 1998, което обобщи мирния процес, беше триумф. Всички, които следяха Северна Ирландия, тогава си казаха „Това е, проблемът е решен. Мирът е постигнат." Аз и другите, които живеят там, обаче, разбираме, че това е само началото. Миналото е белязано със злоба, омраза, религиозни вражди и противоположни политически амбиции. Една част от Северна Ирландия искаше да остане в Обединеното Кралство, докато другата искаше Обединена Ирландия. И ето, ние сме първото поколение на острова, което заяви: „Разбираме миналото и настоящето, но ще подходим различно. Няма да използваме насилие. Без значение колко време ще отнеме, може би внуците или правнуците ми ще ползват всички дивиденти от мира". Но ето, в последните няколко седмици насилието възкръсна - възроди го определена група хора, която не споделя мнението на ирландския народ - да преследваме легитимната си цел за обединение на Ирландия единствено чрез демокрация, убеждаване и диалог. Възкръсналото насилие остро ни предупреди колко крехък е мирът. Едно от хубавите следствия беше мощната обществената реакция. Тя обедини католици, протестанти, националисти, про-европейци, англичани и ирландци, всички. Това ми подсказва, че мирът укрепва, набира сили. И тези, които в последните две седмици се опитват да го нарушат, получиха отговор, който ги е стреснал. Шокирал ги е!

БОЙКО ВАСИЛЕВ: Вашето лично кредо, да се строят мостове - то беше подложено на изпитание, нали?

ПРЕЗИДЕНТ МАКАЛИЙЗ: Беше подложено, да. Но мостът не се клати, добър мост излезе.

БОЙКО ВАСИЛЕВ: Струва ли си обаче да се градят обаче мостове, госпожо президент? Май в политиката има по-лесни начини да успееш.
ПРЕЗИДЕНТ МАКАЛИЙЗ: Трудно е, да. Трудно е да се строят мостове. Защото мостовете, които се опитваме да създадем, са човешки. Те са най-трудните, защото историята винаги се намесва. И политическите амбиции се намесват. И хорските страдания - и те се намесват. Но работим от 11 години и всяка минута си струва. Мостовете са силни и ще издържат.

БОЙКО ВАСИЛЕВ: Благодаря ви, госпожо президент за това интервю.

ПРЕЗИДЕНТ МАКАЛИЙЗ: И аз ви благодаря. С нетърпение очаквам да ви видя, и в България, и на футболния терен. Нека по-добрият спечели.

Ако питате ирландците как се правят мостове, те знаят още един начин - празниците. Карнавалът свършва, хората се разотиват и атакуват ресторантите и пъбовете. А ти разбираш, че в днешния глобален свят никога няма да пропадне страна, чиито празници знаят всички.