Разговор в студиото на „Панорама" с министъра на вътрешните работи Михаил Миков и евродепутата от ГЕРБ Душана Здравкова

Това с пагоните нямаше нищо общо с исканията на полицаите, това беше неприятна режисура, каза вътрешният министър Миков. Полицаите трябва да разберат, че са служители на държавата и те й дължат уважение, защото това е уважение към самите тях.

Някои от исканията са напълно основателни и въпреки това е недопустимо поведението на по-радикално настроените служители от системата на МВР, които си позволяват да правят крайни изявления в интернет, като това, че няма да охраняват изборите. „Трябва да е ясно, че ние ще получим повече, когато дадем повече", допълни министърът. Ще има оптимизация в системата, но това е процес за по-дълъг период от време. Исканията трябва да се реални, защото 50 процента увеличение на заплати при този бюджет и в условията на икономическа и финансова криза е преди всичко нереално.

„Най-много ме интересуват резултатите, които обществото очаква от нас, останалото са средства", поясни Миков. Но именно обществото трябва да си изясни отношението към МВР, защото то подхранва едно недоверие към системата от една страна, а от друга иска ефективност в борбата с престъпността.

Министър Миков отбеляза, че в последните месеци дисциплинарните производства срещу полицаи рязко са се увеличили. „Правила има и те трябва да бъдат уважавани", приключи той.

Според Душана Здравкова обаче хората имат усещане, че полициате не работят за обществото. Несвършената работа на държавата, полицията, родителите, в училището - всичко това поражда агресията в нашите деца. На това се дължат жестоките престъпления от деца и млади хора от последните месеци, твърди евродепутатът от ГЕРБ.

„Аз не съм партиен политик", заяви тя. Отстоявам гражданските каузи, които са в унисон с генералната линия на ГЕРБ. И за това „знакови дела" за мен не са тези на Маргините и други такива, а са делата за убийствата на Стоян и Радостина, поясни Здравкова. Но какво да очаква от МВР обикновият българин, щом аз, като политик, не получих отговор на сигнала си за полициай, които рекетират проститутки от околовръстното шосе край София.

Пълен текст ан разговора

Водещ Бойко Василев:
Добър вечер на министър Михаил Миков.
Михаил Миков:
Добър вечер. Добър вечер и на вашите зрители.
Водещ:
Говорите ли си с полицаите, г-н Миков?
М. Миков:
Категорично - и днес, и всеки ден, и с отделни служители, и с ръководители вътре в системата, и с тези, които претендират да изразяват представително техните социални искания. И днес имаше заседание на Съвета по социално партньорство по темата допълнително заплащане. Трите съществуващи синдиката и групата, която организира протестите. Поканихме ги в знак на добра воля, макар че те, доколкото разбирам, са задали въпроса "всъщност ние в какво качество". В качеството на представляващи и отговорни също да участват в диалога по социалните искания.
Водещ:
Е, добре, вие уж говорите с тях, а митингите стават все по-големи и по-големи и се изострят - хвърлят се пагони.
М. Миков:
Това с пагоните мисля си, че няма нищо общо с исканията, част от които справедливи, част от които имат своите решения и са предложени като ясни решения. Мисля си, че това беше доста неприятна режисура, която в крайна сметка показа само едно - че още трябва да се говори с полицаите и полицаите да разберат, че са служители на държавата - както държавата е длъжна да ги осигурява финансово, материално-технически, така и те са длъжни на едно уважение към държавата, ако щете, на уважение и към самите себе си. Или само още нещо. Това, което се чу: ние няма да охраняване изборите, тръгна в сайтовете. Абсурдно е гражданин на България да каже, че не иска едни нормални и демократични избори, камо ли да го казва полицай. За съжаление и такива гласове се чуват. Сред полицаите има такива, които работят много, дават резултати. Има такива, които се чудят как да се харесат на началника. И, разбира се, има и такива, които са по-радикално настроени, може би с някакви лични основания или други основания, които често като че ли не усещат какво правят - това беше хвърлянето на пагоните.
Водещ:
Да де, ама проблемът е, че и едните, и вторите, и третите са зле с парите. То това е проблемът. А не знам доколко въобще има време до изборите да се оправи този проблем. Има ли?
М. Миков:
След увеличението, което се случи от 1 януари считано с 5 процента на заплатите на служителите в МВР, средната заплата на държавния служител в МВР, независимо. . . казвам средната и на служителите със средно, и на служителите с висше образование е 1008 лв., статистически, толкова. Нека всеки да прецени много ли е, малко ли е. Да, редовият полицай започва някъде около 690 лв. близо 700 лв., докато служителят с висше образование започва с 200 лв. повече. Това е. Но аз мисля, че много сектори, много сфери, много граждани могат да поставят въпроса по същия начин - да, трудът, престижът на полицията трябва да бъде постоянно подобряван. Да, полицаят има нужда от уважение. Да, обществото трябва много по-сериозно да отчита това, което правят хората в безсънните си нощи, за да има ред и спокойствие. В същото време държавата има и своите възможности и, разбира се, обществото има своите очаквания. Това говоря постоянно на полицаите - че ние ще получим повече, когато дадем повече.
Водещ:
Това е така, но моят въпрос беше от гледна точка на сроковете. Дали има време за резки движения, защото се говори за съкращения, говори се дори за фалит на МВР. Говори се за съкращения срещу вдигане на заплати. Мен ми се струва, че за. . .
М. Миков:
Мисля си, че много крайни и резки изказвания са вредни. Да, ще има оптимизация, и то като процес - процес, заложен в по-дългосрочен период. Трябва да има едно по-равномерно натоварване на служителите. Трябва наистина да има една ясна преценка, за да няма дублиране на функции. Не е възможно такава сума, ако коментираме 50 процента, да се намери в рамките на бюджета в условия на финансова криза. И мисля си, че трябва да бъдем реалисти в това отношение. Не е възможно да извършим 30-процентни съкращения, както говорят някои, защото при 30-процентни съкращения веднага много рязко ще падне способността на министерството. При всички случаи нещата не са прости и трябва да се оглеждат от горе до долу на всяка позиция много внимателно. Внимателно дотолкова, доколкото с бълхата да не отиде и юрганът.
Водещ:
Да, безспорно е така. Но искам да ви попитам директно. Какво ви интересува повече - социалното положение на полицаите или това да увеличите правомощията на МВР за следене и подслушване. Защото, като гледам как ревностно се борите за второто - не знам.
М. Миков:
Най-много ме интересуват резултатите, които обществото очаква от нас. Другото са средства. И по-добрият статус на полицаите, и по-доброто материално състояние, използването на съвременни технически средства и законовите решения, които правят полицията по-силна от престъпниците, са средства, най-важни са резултатите. Част от законодателните оспорвани иначе виждания са опит за повишаване на способностите на полицията. Защото престъпникът не пита нито съдията, нито търси някакво разрешение, когато използва някакви технически средства. И това хората го виждат всеки ден. И това е голямата дискусия в обществото, която може би и в парламента, и в обществото трябва да придобие по-ясни измерения. Колко свобода и колко сигурност? Не може половин България да говори, че иска повече камери на улиците, в същото време да казват: опасно е МВР без разрешение на съда да ползва разпечатките. Едно априорно недоверие към служителите на МВР, в същото време очакване на резултати от тях. Тази дискусия трябва да спре някъде, трябва да се изясни - като политическа визия и като разбиране.
Водещ:
Е, това е гражданското общество, г-н Миков. Едните искат едно, другите друго. Едните се интересуват от. . .
М. Миков:
Ама не може да няма ясна линия, която минава обикновено през закона, в която да е ясно, че когато престъпниците не знаят граници, в същото време при нас наказателният процес се развива в няколко фази, на всяка от които трябва се повтарят определени действия - предварително, досъдебно производство. Европа ни се чуди защо по три пъти трябва да правим нещо, което в другите страни се случва веднъж.
Водещ:
Е, ако подслушвате или ако преглеждате тези неща законно, няма проблем. Но с ръка на сърцето, ако си сложите. . . ако сложите ръка на сърцето, законно ли го правите в момента?
М. Миков:
Абсолютно законно и затова спрях, след влизането на закона спрях техническите възможности за използване. И сега, за да се получи такава информация, която много често по горещи следи трябва да доведе до разкриване. . . Имало е маса случаи на разкрити тежки убийства, тежки престъпления, когато в първия, втория час трябва да видиш с кого е комуникирал престъпникът или жертвата в последните минути. За това трябва сега трябва мине около един ден. След един ден разбирате за какво става въпрос.
Водещ:
Има ли в България. . . да.
М. Миков:
Само още нещо да изясня. Спекулативно е това - незаконно. Абсолютно в рамките на закона, преди да бъде направена промяната. След като законът влезе в сила, оттук насетне пак е законно, само че по един тежък, тромав и бюрократичен ред. В крайна сметка нека да е ясно, че тази тема, която по редица причини не е коментирана в обществото, тя не е коментирана, за да не се разкриват оперативните начини на работа на полицията. Но явно нещата са стигнали дотам, че трябва да я коментираме с риск да дадем повече информация на престъпниците, да ги направим по-силни да се укрият. Но трябва да се коментира, за да разберат хората за какво става. . . Защото голямата заблуда за тайна на кореспонденцията. Тайната на кореспонденцията е съдържанието на писмото, а адресът на изпращача и получателя не е тайна на кореспонденцията. Същото се отнася, това е съотношението и между съдържание на един разговор и това с кого съм разговарял аз или вие. Много често взривовете, тия във влаковете, симулираните взривове, заплахите за бомби в училища, в съдебни институции. . . начинът да се разкрият е единствено този, но когато се действа в рамките на половин, един час. Другото означава по-малко разкриваемост.
Водещ:
Според вас има ли в България радикален ислям и ако има, какво можете да направите по въпроса?
М. Миков:
Мисля, че не. Слава богу България, да чукаме на дърво, като че ли има онзи постигнат мир между етносите, между религиите и може би исторически. Не го отдавам толкова на работата на правоохранителните, на правораздавателните органи, колкото на мъдростта на хората. Така че такива крайни прояви, форми, каквито виждаме и в някои европейски страни, да не говорим за други държави, слава богу, няма. Разбира се, трябва да сме внимателни и да не се случват.
Водещ:
Искам да ви задам един въпрос, на който първо моля кратък отговор да даде от Пловдив евродепутатът от ГЕРБ Душана Здравкова. Как можем, г-жо Здравкова, да наречем държава и общество, в което тези зловещи убийства, разчленявания, кланета, просто не могат да бъдат преброени? Как?
Душана Здравкова:
Добър вечер от Пловдив на вас и на вашите зрители. Аз исках преди това да направя един кратък коментар, ако ми позволите, на казаното от министър Миков за полицаите, за тяхната работа. Защото той е прав в това, че хората са различни и полицаите са различни, които работят в системата, но точно затова е доброто управление на една или друга система, в случая на Министерството на вътрешните работи, за да се предотвратяват поведението на хората, които не са отишли с добри намерения или не си изпълняват съвестно службата. Ето, аз като един добър гражданин направих снимка и министър Миков мисля, че е запознат, за полицаи, които събират рекет от проститутки на Околовръстния път на София, и също като един съвестен гражданин подадох сигнал, от Министерство на вътрешните работи на който досега не ми е отговорено. Ето, тези полицаи, вместо да вършат работата си в полза на обществото, всъщност се занимават с други дела. Дадохме точния час, дадохме датата, дадохме и номера на полицейската кола и въпреки всички уверения досега не сме получили отговор нито аз, нито хората, с които бях в тази кола, и по една случайност направихме снимката. Имам чувството, че полицаите не работят в полза на обществото, в смисъл такъв, че те не са на страната например на възрастните хора - да бъдат до тях, да ги превеждат през улицата, да патрулират по улиците. И знаете ли, това е много характерно, когато питаш едно дете защо искаш да станеш полицай, обикновено отговорът е: "за да убивам лошите". И сега ще се върна вече на вашия въпрос. Ето от тази начална агресия, ето от това, което се вижда от несвършената работа на по-големите - на родителите, на всички, които трябва да свършат нещо в семейство, в училище, започва и се развива агресията и се стига до тези случаи, за които вие говорите. Да, страшни неща стават с нашите деца и ако това беше шествието в памет и в защита на убитото момиче във Варна сега, Радостина, нима забравяме предишното шествие в памет на убитото момче Стоян Балтов от София. Аз на Радостина не можах да отида, но на първото шествие на студентите с майката даже на Стоян Балтов, аз се прекланям пред Зара, една жена с невероятен характер. Но децата стояха пред затворените врати на парламента и нямаше кой, нямаше. . . техните представители, депутатите да отговорят на техните искания. Така че. . .
Водещ:
Г-жо Здравкова, само г-н Миков да отговори и ще продължим този разговор, защото стигнахме до една точка, от която искам да видите един репортаж. Само г-н Миков да отговори на въпроса.
М. Миков:
Ами, аз първо споделям това, което каза г-жа Здравкова, за поведението на полицая. Говорим, опитваме се постоянно да внушим, но е въпрос на време, че полицията все по-малко трябва да се възприема като нещо силовашко и все повече трябва да се възприема като помощ на гражданите. Нужно е зреене, нужно е време - полицията все повече трябва да може да има капацитета и квалификацията да направи международно сътрудничество със своите колеги. Това означава познание по езици, познание на информационни системи, познание на сложния свят, който са Европейският съюз и европейските полиции.
По отношение на сигнала. Истината е, че в последния 6-8-месечен период няма друг период, в който повече случаи да има на разкрити нарушения и престъпления от полицаи, които са стигнали до прокуратурата. И вътре в системата рязко е нараснал броят дисциплинарните производства и въпреки това не успяваме. А специално за сигнала не успяваме да предотвратим това, което един полицай, правейки, дискредитира системата. И аз призовавам всички полицаи, нека и те да се включат в този процес. Чух онзи ден от протестиращите, че те искали да се борят с корупцията. Нищожен е броят като процент на сигналите, подадени от полицаи за нарушение. Ето, оттук призовавам - нека, щом полицаите искат да се борят с корупцията в системата, нека те самите да се включат в този процес.
Водещ:
Добре, г-жа Здравкова, ще продължим с вас оттам, откъдето свършихте, точно от гражданското общество, но и с другите събеседници, разбира се. Но преди това искам да видите една история, която Катя Тодорова разказва отново в тази връзка.
(излъчва се репортаж - бел.ред.)
Водещ:
Сега Душана Здравкова, евродепутат от ГЕРБ. Защо толкова трудно се организираме за каузи, госпожо Здравкова? Питам вас, защото точно вие казахте, че няма да бъдете политик, а гражданско лице. Ето, непрекъснато политиците говорят за граждански каузи. Дали не е целта те да бъдат оседлани с политически цели?
Душана Здравкова:
Ами, аз съм заявила това, че няма да бъда партиен политик, и всъщност аз продължавам да стоя на тези свои позиции, защото аз съм председател на сдружение "Граждани за европейско развитие на България" с идеята сдружението да бъде коректив на политическата партия. Така поне и на конгреса на партията каза господин Борисов, лидер на партия ГЕРБ. Така че аз продължавам да отстоявам граждански каузи с идеята, че тези граждански каузи са в пълен унисон с водената политика от политическа партия ГЕРБ. Но нека да се върна за това защо е толкова трудно наистина гражданското общество да се организира. Защото, ще ви дам един пример. Когато се говори за знакови дела, обикновено знакови дела на България се сочат делата на братя Галеви, на Братко или братовчеди, или знаете тия, така, добре известни в обществото имена. Но за мен знаковите дела са делата, които разследват убийството на Стоян Балтов, които разследват убийството на Радостина. Ние забравихме много бързо другата загинала студентка във Варна - Гергана. Остана това момиче под една, знаете, паднала козирка. И досега не е ясно на обществеността във Варна кой точно е виновен, за да си отиде по такъв нелеп начин едно младо момиче на 21 години. И аз съм решила тези знакови дела да ги сложа на моя сайт, за да бъде това, как да ви кажа, тревожното око на обществото чрез интернет, чрез непрекъснатото напомняне на институциите какво се случва с обикновените хора. И връщам към това, което каза министър Миков. Ако на мен, министър Миков, не можа да се даде отговор, защото все пак всички знаете, че съм и евродeпутат, тук как можем да гарантираме на хората, че те ще получат отговор, ако изпратят такъв сигнал до Министерството на вътрешните работи. Ето затова хората са обезкуражени, както тази жена, и дано тя намери в себе си сили да продължава да отстоява своята кауза. Аз винаги съм била готова да помагам точно за такива каузи. Още повече, когато са в името на нашите деца, когато защитават техния живот и тяхното здраве. Ето, там е мястото и ролята. . .
Водещ:
Отговорете само . . . Само да отговори господин Миков. Много кратко, моля ви, защото. . .
М. Миков:
Аз съм наясно, че проверка е извършена и ще видя защо не е стигнал отговорът до госпожа Здравкова. Има поне няколко случая в последните месеци, аналогични на този, които са приключили с дисциплинарни производства, уволнения и включително предаване на прокуратурата. Иначе за тези случаи, за които госпожа Здравкова говори, нека да свикнем ясно да разграничаваме институциите.
Водещ:
Е, тя не ги отправя като критика.
М. Миков:
Да, да, и аз не ги приемам така.
Водещ:
Да, защото още повече тя е бивш съдия. Госпожо Здравкова, дали обаче понякога тъкмо депутатите или евродепутатите не спират устрема на гражданите? Питам ви, защото от миналата седмица увисна един въпрос лично към вас и затова ви питам вярно ли е, че вие сте забавили в Европейския парламент или сте се опитали да забавите петицията на суходолци там.
Д. Здравкова:
Аз ви благодаря за този въпрос, защото действително не бих си позволила да занимавам хората с отговора по него и тиражираното в, така, медийното пространство мое име, ако това не е точно проява на гражданска позиция от моя страна. Аз наистина съм член на комисията по петициите и наистина се занимавам с петициите на хората и ускорявам, действително се мъча с всички свои действия, да бъдат разглеждани българските петиции. Така се случи с петицията на гражданския комитет от Габрово, знаете за прословутия "ТИРоризъм", това са тировете, които слизат от Шипченския проход и буквално влизат в къщите на хората. Това беше петицията на близките на изчезналите моряци от кораба "Хера" и, разбира се, всички други петиции, свързани с екологичните проблеми, включително и тази петиция от Суходол. Само че госпожа Йотова не си направи труда да дойде, когато бяха петиционерите в България, когато аз доведох и председателя на комисията, което. . . нейната политическа група, на европейските социалисти, и ние се занимавахме и в България с тази петиция, и в Европейския парламент. Ако тя познаваше процедурните правила на нашата комисия, защото това е обида и към хората, които работят там от секретариата, и към ръководството на Комисията по петиците, щеше да знае, че няма как да бъде забавено гледането на петицията. Аз бях в зала. . .
Водещ:
Да не навлизаме, да не навлизаме в подробности, защото зрителите трябва да ги връщаме към друг контекст и друго предаване.
Д. Здравкова:
Ама, нека зрителите да знаят, че петициите всъщност са едно много важно тяхна оръжие. Затова, когато не стигат. . .
Водещ:
това е важно.
Д. Здравкова:
. . . как да кажа, до българските институции, да стигнат до европейските институции. И този въпрос беше изнесен точно в комисията по петициите от хората от Суходол. И когато тя каза, че не е визирала Столична община, аз нося нейния въпрос, точно обвиненията са срещу столичния кмет господин Борисов, а точно аз в един месец по-рано, преди това, зададох въпроса към Европейската комисия точно за това какво са направили, какво не са извършили държавните органи.
Водещ:
Добре.
Д. Здравкова:
Защото никъде Европейската комисия не визира столичния кмет и много правилно той търси диалог с господин Станишев, за да си разпределят отговорностите. И в този смисъл е моят въпрос към Европейската комисия.
Водещ:
Добре. Понеже казвате, че важни са нещата, които стават в Европейския парламент, ако се върнем на нашата тема за престъпността, там говорите ли си за това какво става в Европа? Защо ето днес отново се стреля по детска ясла във Франция, случаите в Германия, в Белгия да не ги припомняме въобще. За тия неща говорите ли си там или витаете в едни сфери, които са абсолютно непонятни за хората?
Д. Здравкова:
Няма практика да се обсъждат съвсем конкретни случаи, но политиките, които разработва Европейският парламент, всичко онова, което се прави за младежта, докладите, които излизат и които за съжаление като че ли не са особено на внимание на нашето Народно събрание, защото то може, то, Народното събрание може да вземе на въоръжение всички онези стратегии и резолюции, които имаме от Европейския парламент и да ги прилага. Но много често те си остават наистина там, в Брюксел и не намират проекция в българското законодателство. За съжаление в България се разработват стратегии, разработват се планове, които остават обаче само на хартия и това неведнъж е констатирано от самата Европейска комисия, знаете добре, в почти всички поредни нейни доклади.
Водещ:
Едно изречение, едно изречение последно моля към двама ви, категорично и нека да бъде като отговор на това, което каза героинята на репортажа - кой е виновен в България, че няма правила. Питам сега първо не евродепутат, а съдия Душана Здравкова.
Д. Здравкова:
Така зададен въпросът, провокира към един общ отговор. Аз не
съм свикнала да давам общи отговори, защото отговорност в крайна сметка носи цялото общество, носи всеки един от нас - като родител, като учител, като съдия или като прокурор, като политик, разбира се, като водач на определена политическа сила, всички ние. Лошото е, че няма координация между нас, лошото е, че няма говорене. Лошото е, че хората са оставени на само себе си да решават своите проблеми. И да ви кажа само защо не можах да дойда в студиото в София, а съм тук, в Пловдив. защото днес беше, знаете, изнесеното бюро на Европейската народна партия.
Водещ:
Да, ние ще имаме интервю след малко само.
Д. Здравкова:
И там искам да ви кажа, че се разработваха много конкретни политики, чрез които всъщност да се намерят решения за развитие на българската икономика, за преодоляване на финансовата криза. Защото много ни се набиваше в главата, че в България просто е рай и че ние няма да бъдем засегнати. Е, при разработването на тези политики се обърна особено внимание на малкия и среден бизнес. Тоест към малките хора с бизнес, които търсят своите решения самички.
Водещ:
Благодаря ви.
Д. Здравкова:
Млекопроизводителите например. Ето, затова съм в Пловдив сега.
Водещ:
Благодаря ви. Едно изречение, господин Миков, защо няма правила.
М. Миков:
Правила има. Трябва уважение към правилата, трябва прилагане и повече справедливост. Обществото ни има нужда, има дефицит на справедливост. Последните години на бурно развитие, на индивидуализъм, на възпитаване на десен индивидуализъм, чувството за справедливост се изгуби, оттам - неуважението към законите. Това трябва в много висока степен. Хората са петимни за повече справедливост.
Водещ:
Добре, съгласен съм с вас. Благодаря ви.
х х х
Водещ:
Преди да продължим - кратка реплика от министър Миков, защото той се видя като социалист предизвикан да каже нещо.
М. Миков:
Да, сериозно предизвикан от г-н Дол. Ние знаехме, че европейската десница има своето място в спирането на финансите на България. Но в никакъв случай не приемам, че левицата харчи парите. В момента хазната на България разполага с 24 милиарда и повече.
Водещ:
В случая мисля, че той говореше за европейската левица.
М. Миков:
Аха, може би говореше за банките в Европа.
Водещ:
Принципно говореше за европейската левица, мисля, че в този контекст.
М. Миков:
Е, в този контекст трябва да кажем, че българската левица доказа, че може да прави стабилност, намалена безработица и ако там спират заплатите, то, ето пак случаят с полицаите, България намира ресурси на отделни сфери, и то благодарение на стабилността и на финансовото благосъстояние, което успяхме да съхраним, защото, когато БСП идваше в коалиция на власт, се казваше "социалистите оставят хазната празна". Сега това запазва България. Погледнете съседите - Румъния, Унгария, европейските страни.
Водещ:
Добре.