Преди червения конгрес – разговор с Георги Пирински

Водещ Бойко Василев:

Добър вечер на председателя на Народното събрание Георги Пирински.

Георги Пирински:

Добър вечер.

Водещ:

Поканихме го като ръководител на комисията, която готви новата програма на БСП. Сега времето на програмите ли е, г-н Пирински, или времето на взаимните обиди в българската политика? И понеже въпросът ми е доста риторичен, аз ще го конкретизирам така: вие сигурен ли сте, че хората се забавляват като гледат ексцентрични и лични обиди по медиите, или хората искат нещо друго?

Г. Пирински:

Не знам дали зрителите ги интересува най-много аз какво мисля по този въпрос, но ако се върнем към онова, което показахте от интервюто с Алексей Баталов и мисълта за изпитанията, струва ми се, че обществото ни се намира в един момент на сериозно изпитание. Не знам до каква степен си даваме сметка за сериозността и дълбочината на това изпитание и считам, че там трябва да съсредоточим вниманието си. Въпросът, който ми задавате, е отражение на много от ежедневните теми, които сега се дискутират, и злободневните закачки, които се разменят. Когато поставяте въпроса - добре, изпитание, но с програми ли ще се справим с това изпитание, разбира се, че просто една програма нищо не решава. Основното според мен е в каква кондиция е обществото, за да се справи с предизвикателството, което е пред него. А чувстваме, че светът е обхванат от една криза, която е непозната от десетилетия, усещаме предвестниците й как идват към България и в същото време се оказва, че ние сме в еднанай-ниска точка на нагласа и на оптимизъм в обществото. Според мен това е въпросът, който е съществен, а не аз какво мисля за един или друг клип.

Водещ:

Да, аз. .. ето, питам ви, в каква кондиция е едно общество,
което слуша как лидерите му си говорят за мутри и хомосексуалисти?

Г. Пирински:

Добре де, вашият въпрос е риторичен - какво може да бъде обществото и каква може да е кондицията.

Водещ:

Но не винаги то е виновно. Аз искам да попитам какъв пример се дава, г-н Пирински. Защото, ето, уж БСП се прави, че иска сериозен разговор, а всъщност активно помпа сюжетите с тези обиди.

Г. Пирински:

Не знам дали ги помпа, или понякога отговаря на закачки и на
провокации, когато би могла и да пасува, да речем, но същественото е да има един такъв момент от страна на всички политици сега, просто да си зададем въпроса ние един с друг ли ще се занимаваме, т.е. ще си разменяме характеристики или пък критики, или всеки да спре за момент и да прецени как ме виждат мен онези, които са ме пратили в един или друг пост. Т.е. аз отговарям ли на онова, което те очакват от една политическа личност или една политическа сила в момента.

Водещ:

Ето и този въпрос е риторичен.

Г. Пирински:

Не е съвсем риторичен, защото този въпрос още не са си го задали много от политиците. Имам чувството, че има едно увлечение в една игра, която за мен започва да става доста евтина политическа игра на. . .

Водещ:

Да се сборите, да се сдърпате.

Г. Пирински:

Едно такова боричкане, което предизвиква нещо средно според мен между учудване, леко отвращение и голяма доза пренебрежение.

Водещ:

И в което, пак да повторя, БСП активно участва.

Г. Пирински:

Пак ще повторя, че самият факт, че ние на конгреса отиваме с
амбицията да приемем нова програма на партията, говори, че не сте напълно прав. Нямате пълно основание да квалифицирате така поведението на БСП. Ние в продължение на 2,5 години много интензивно и последователно работим върху тази програма, която сега наистина искаме да предложим на обществото като оферта не за друго, а за заслушване, за обръщане на внимание, за ангажиране в дискусия и с нашите, разбира се, политически опоненти и партньори, но преди всичко с обществото, защото, право да ви кажа, струва ми се, че програмата ни е актуална, ако
щете, и от тази гледна точка, че тя назовава тази криза, която сега завладя света, още преди половин година, когато тя не беше чак толкова очевидна.

Водещ:

Да, но всички говорят не за програмата, а за клипа с трамвая. И преди да продължим за програмата, понеже вие не сте правил клипа, а сте правили програмата, да ви попитам все пак този клип с трамвая харесва ли ви?

Г. Пирински:

Клипът, щом всички говорят за него, дали харесва на мен или не аз няма да коментирам. Но има два момента в този клип, които за мен са много ценни. Първо, че пише 47-и конгрес, т.е. всички ще обърнат внимание какво ще се случи, и второ, че вие имате три образа там. Три поколения, които са обединени от една идея, от един стремеж - един много силен момент и послание според мен.

Водещ:

Ако искате. . . ако искахте никой да не говори за протестите
вътре в БСП, а всички да говорят за клипа, постигнахте си целта.

Г. Пирински:

Не, целта не може да бъде дайте да гледаме клипа, целта е чрез клипа да обърнем внимание на това, което предстои.

Водещ:

Добре, казвате програма, ето това, което предстои.

Г. Пирински:

Да.

Водещ:

В тази програма ще пише ли, че БСП е лява партия?

Г. Пирински:

Има цял абзац лява партия, и то лява народна партия.

Водещ:

Лява партия, която провежда плосък данък.

Г. Пирински:

Искам да обясня какво имам предвид под това. В тази обстановка, в тази назряваща криза въпросът е коя е вярната политика. Онези, които са привърженици на по-десните решения, казват още по-силно изразено пазарно начало, дайте да направим дефицит в бюджета, този актив е неадекватен, дайте да намалим още данъците, за да може всеки да се справи както може. Лявата позиция е доста различна, тя казва не. В момента ние имаме нужда от една активна държавна позиция. Не държавата вся и всьо, но държавата активен партньор и на работодателите, и на обединенията на работниците, на различните браншове в търсенето на онези споразумения около това колко могат да растат заплатите, колко могат да растат пенсии и други доходи. Имайки предвид, че трябва да се съхранят колкото се може повече работни
места, а знаете, че в онези държави, които са свикнали на този род партньорство, в такива случаи самите синдикати поемат определени ограничения върху исканията си. И, разбира се, държава, която активно инвестира. Аз съм доста учуден от тази теза дайте още да свием държавата, когато виждаме, че цялата Централна и Западна Европа и Северна Америка сега говорят за пакети за стимулиране, за насърчаване на активността.

Водещ:

Това е така, г-н Пирински, но винаги, когато кажете това, отсреща ще ви се каже нали въведохте плоския данък вие, една парекселанс дясна мярка, нали по ваше време приватизацията в България продължи с пълни темпове и фактът, че всичко живо в момента е приватизирано, се дължи и на вашето управление.

Г. Пирински:

Сега, нееднократно е дискутиран този въпрос дясна или лява политика води БСП. Когато имате една икономика, която е преживяла не просто криза, а тежко структурно сътресение, такова, каквото преживя нашата икономика, когато имате една изцедена от капитали икономика и една изключително конкурентна среда, около вас страните се мъчат по всякакъв начин да привлекат инвестиции, вие нямате особен избор. Вие трябва да направите такъв инвестиционен пакет, който да е поне на равнището на онова, което другите около вас предлагат. Но нашата теза е точно тази: вие по такъв начин може да постигнете сравнително динамични темпове, може да задържите инфлацията, може да съхраните банковия сектор, но вие няма да решите социалните проблеми. Вие няма да постигнете онази степен на взаимно съгласуване на интереси, която да позволи с по-високи темпове да се подобрява равнището на живота, съхранявайки стабилността на икономиката. И точно тук е левият компонент, който ние много активно застъпваме.

Водещ:

С други думи вие казвате досега беше пълна газ надясно, сега

пълна газ обратно - наляво.

Г. Пирински:

Не, вижте, малко на зиг-заг почва да прилича тази работа - дайте наляво, дайте надясно. Има споделени между ляво и дясно, и всякакво постулати на отговорната икономическа политика, която трябва да съхрани макроикономическия баланс, която трябва да създаде добър инвестиционен климат. Целият въпрос е, че онзи пакет от политики, известен като т.нар. вашингтонски консенсус, който вие започнахте да изреждате - бърза и радикална приватизация, дерегулация, либерализация на търговския режим, въвеждане на пазарното начало в колкото се може повече сфери, доведе, от една страна, до създаване на стимули за печалби и свръх печалби в отделни фирми и сектори и едновременно с това една много голяма поляризация в обществото, едно трайно образуване на изхвърлени, на бедни, на онеправдани и едно много остро чувство за липса на справедливост, г-н Василев, което е централният проблем днес на обществото ни и в много голяма степен обяснява това обезсърчаване у хората.

Водеща:

За това съм съгласен. Но понеже и за това говорим, кажете категорично ще се борите ли с олигарсите, или ще се правите, че те не съществуват?

Г. Пирински:

Ще се борим, и то с цялата решителност, която може да генерира партията, срещу това брутално навлизане на паричния фактор в политиката.

Водещ:

Олигарси ли?

Г. Пирински:

Не, няма що да си играем с думи. Може да не са никакви олигарси, може да са мутри, може да са всякакви такива местни разбойници. Въпросът е, когато тръгнат с пари и с брутална сила да определят изход от избори, да назначават едни или други представители, които буквално да са на тяхна издръжка, това е фатално не за една или друга институция, а за тонуса на властта. И тук е борбата, която трябва всички да водят, не само БСП.

Водещ:

Но проблемът за богатите и за парите по принцип в политиката
не е ли точно стара рана на БСП? Как така, се питат хората, хем защитавате бедните, хем богатите са ваши другари?

Г. Пирински:

Дали си беден или богат само по себе си още не определя поведението ти, това е доста повърхностно мислене. Нека да се види кой какво допринася, кой за какво се стреми да съдейства. Ако има хора с възможности, които се стремят да осигурят все пак едно развитие на политиката като политика, която е в служба на общия интерес, която се стреми да преодолее поляризацията, ако щете даже от собствен егоистичен интерес, защото не вярвам и много богати хора да им е приятно да живеят в една страна, в която ги гледат като престъпници и в която те трябва да се крият и да се чудят как да се явяват в обществото. Те трябва да са заинтересовани да се държат по онзи начин, който ги прави желани и полезни участници в обществения живот.

Водещ:

Последен въпрос, г-н Пирински. От последните изявления в БСП излиза сякаш, че вътрешните спорове при вас временно са приспани, но моят въпрос е ще останете ли партията, в която вътрешните фронтове са доста по-важни от външните?

Г. Пирински:

Не знам дали са по-важни. БСП е голяма национална партия с много различни слоеве от обществото, представени в нея. Няма нищо необяснимо, че се появяват и противоречия, и то остри. Това, което се чувства обаче в навечерието на конгреса според мен е едно, първо, съзнание, че БСП е изправена пред предизвикателствата да покаже, че може да повтори участието си в управлението, и то още по-убедително, отколкото досега. И този фактор според мен е главният, който кара всеки да се замисли до каква степен да даде воля на вътрешните си настроения и тежнения, и до каква степен все пак да се съобрази, че хората гледат преди всичко как се държиш от гледна точка на общия интерес.

Водещ:

Благодаря ви за участието.

Г. Пирински:

Благодаря.