Новите граници на терора на Русия. Планиращи бомби срещу цивилни

В една крайно динамична седмица откъм събития свързани с войната в Украйна, като че ли никое от тях не се открояваше над другите. Затова този път няма да дам предпочитание на никое от тях, а ще се опитам да споделя моята гледна точка по всяко от тях.

Лукашенко – куче което лае не хапе

Странно нещо са диктаторите – когато са в доминираща позиция са от страшни по-страшни, но когато усетят че в даден момент не се намират точно на върха на хранителната верига ненадейно стават много благи, сговорчиви и общителни. Това се отнася най-вече за самопровъзгласилия се президент на Беларус Лукашенко, който през последните дни направи не едно, а даже няколко завъртания на 360 градуса от които на всички, които слеят голямата политика им се зави свят. Първо от Минск възможно най-любезно поздравиха украинците по случай деня на тяхната независимост (24 август). След това, сякаш изневиделица, започнаха да съсредоточават войски на границата с Украйна, а накрая в четвъртък пак Лукашенко заяви, че "никога не би издал заповед да настъпят извън пределите на Беларус".

Защо го прави? Защо е целият този цирк? Ами защото у Лукашенко повече от всеки друг държавник се усеща синдрома на вярното куче, което знае че поне от време на време трябва лае по минувачите от другата страна на оградата, както и да лизва ръката, която го храни и да маха радостно с опашка при вида на господаря си. Затова, убеден съм, такива изблици на прекалена войнственост ще има и за в бъдеще, но те никога няма да преминат в гореща фаза. Защото беларуският велможа не е толкова глупав, че да съсипе страната си само и само да угоди на сюзерена си.

И още нещо, с препратка към всички на които непрекъснато им се привижда някаква си „ескалация“. Беларуската армия е най-вече парадна формация, страшилка за вътрешната опозиция и медиен продукт на локалната телевизия. Тя не разполага с нужната бойна численост (наброява не повече от 50 хиляди), не притежава никакъв боен опит и най-вече липсва ѝ каквато и да е мотивация за водене на война. Както и у населението на Беларус като цяло. За разлика от грамадния им източен съсед, сред беларусите не се наблюдават местни версии на Z-шизофрениците ламтящи за чужди земи и мечтаещи да видят Париж, Лондон и Вашингтон в пламъци. И когато чуете или прочетете, че Лукашенко „съсредоточил около една трета от армията си на границата с Украйна“ знайте, че става въпрос най-вече за някакви си 10-15 хиляди униформени мъже и жени желаещи повече от всички да се изтърколи поредната прищявка на диктатора, за да могат да се приберат у дома при семействата си.

Новите граници на терора

След повече от две и половина години война все ми се струваше, че терорът който Москва упражнява върху цялото население на Украйна горе-долу е достигнал възможните си граници и няма повече накъде да се развива. Но се оказа, че въобще не съм бил прав, защото тази седмица летвата бе вдигната още по-високо. Явно за престъпната групичка настанила се в Кремъл няма горен праг за човешките страдания и те ще продължават да експериментират в това отношение още и още.

В понеделник, например, Украйна бе подложена на най-масирания ракетно-дронов удар от 24 февруари 2022 г. насам. От различни точки на РФ бяха изстреляни 127 ракети и 109 дрона, от които украинското ПВО успя да свали съответно 102 и 99, а една крилата ракета се цопна директно във водохранилището на Киев без да експлодира. Както винаги агресорите използваха няколко модела ракети, които изписваха сложни криви на екраните на украинските радари, оставяйки много малко време на операторите за отгатване на крайната дестинация. На фона на невероятния натиск на който бяха подложени защитниците на украинското небе в този ден, постигнатото от тях е изключителен резултат. Очевидно вече е достигнато много високо ниво на съгласуваност между различните звена (радари, ракетни комплекси, мобилни групи въоръжени с картечници, командно-комуникационни центрове и т.н.) и затова те работят като екип. При това неотдавна Зеленски се оплака, че все още не са пристигнали обещаните в началото на лятото ПВО системи от западните партньори на Киев. Което пък би трябвало да означава, че за в бъдеще украинците ще помагат да отразяват и още по-масирани удари.

За пръв път в отразяването на терористичната въздушна атака се включиха и няколко от неотдавна получените от Нидерландия американски изтребители F-16. Те свалиха поне четири крилати ракети и един дрон. Дали е много или малко – тепърва ще разберем. Случи се и първата загуба на изтребител, реално погледнато - доста по-рано от очакваното. По-лошото за украинските ВВС (военно-въздушни сили) е не толкова излизането от строя на един F-16, колкото гибелта на опитния пилот който е бил в него. Първоначално, сред възможните причини бяха посочени технически проблем и човешка грешка, т.е. на пилота. В петък обаче гръмна медийна „бомба“ – въпросният F-16 е бил свален от ракета изстреляна от една от системите „Пейтриът“ използвани от украинците, т.е. е станал жертва на т.нар. „приятелски огън“. Информацията бе разпространена от темпераментната депутатка в украинския парламент Марияна Безуглая. В продължение на няколко часа интернет пространството се нажежи до червено от виртуалните престрелки между Безуглая и командващия украинските ВВС генерал Олешчук в социалните мрежи. Точка на спора сложи лично Зеленски, който в петък вечерта уволни Олешчук, признавайки по този начин правотата на безкомпромисната депутатка.

Ако питате мен, фактът че F-16 е бил изгубен в резултат на „приятелския огън“ е донякъде добра новина. Защото по-рано през деня най-активно се коментираха версиите за технически дефект и грешка на пилота. Първото беше недвусмислен намек, че ЗСУ (украинските въоръжени сили) са получили едва ли не някакви бракми, а второто – че пилотите им не са достатъчно добре подготвени. В допълнение към последното се изтъкваше, че активната подготовка на летец на F-16 продължава около 3 години, докато при сегашните украински пилоти тя е била сведена до една. По последното бих желал да вметна следното:

1. инструкторите обучавали пилотите едва ли биха ги пуснали да се върнат у дома ако не бяха сигурни, че ще се справят;
2. по време на война никой не чака никого, най-вече врагът, безброй са примерите от изминали конфликти за т.нар. експресно и съкратено обучение;
3. колкото и добра да е била подготовката далеч от реалностите на бойното поле, при връщането на фронта пак е нужен известен период за адаптация в реални военни условия.

Не мога да се съглася и с твърденията на Безуглая, че по време на руската въздушна атака в щаба на украинската ПВО едва ли не е царял някакъв хаос. Защото ако това беше така, едва ли би била постигната толкова висока успеваемост – бяха свалени 80% от ракетите и 90% от дроновете. Това не би било възможно без добра организация и координация. По-скоро става въпрос за друго - F-16 е нов елемент в украинската ПВО, това е като въвеждане на нов инструмент в оркестъра и явно трябва да се пренапишат партитурите. А защо не се е задействал опознавателният сигнал „аз съм свой самолет“ – това просто няма как да го знам.

А сега обратно към извратената природа на кремълските психопати. Това което най-много ме шокира при атаката в понеделник е, че една ракета директно улучи водонапорната стена на Киевското водохранилище с явното намерение да я разруши. Това, слава богу, не се случи най-вече защото за срутването на такава масивна преграда са нужни много тонове експлозив, при това поставени на дъното, в самата й основа. Но самият опит да се залее Киев със сътворен от човек потоп сам по себе си звучи като абсолютно нечовешка идея и показва докъде се готови да стигнат в Москва, за да постигнат целите си. Във вторник сутринта, когато все още осмислях случилото се през предишния ден, разбрах че същата нощ изстреляна от агресорите балистична ракета "Искандер" е улучила хотел в прифронтовия град Краматорск в Донбас. Първата ми реакция бе от рода „пак са искали да убият някого“. Оказа се че в резултат на обстрела на място е загинал журналист на Ройтерс, друг е в критично състояние, а останалите трима от екипа по волята на случая са останали невредими. Два-три часа след като новината се разлетя по света един от най-влиятелните руски военни кореспонденти с очевидно задоволство разпространи информация от първа ръка, че в Москва са били наясно кой се е настанил в хотела и са се целели нарочно в него, за да накажат журналистическия екип за това че се осмелил да „незаконно“ проникне в Курска област по следите на в ЗСУ. Както се казва без коментар.

Снимки: БГНЕС

Черешката на тортата на цялата тази психопатия бе нанесеният в петък въздушен удар с планиращи управляеми бомби по жилищни блокове в гъстонаселения Харков. Към полунощ е известно за седем загинали, включително младо момиче, както и 59 ранени. Интересното в случая, че доскоро руснаците използваха т.нар. планиращи бомби, популярни като КАБ-ове, почти изключително срещу бункери и опорни пунктове на ЗСУ, най-вече заради изключителната им разрушителна мощ. Доколкото си спомням, това е първият случай на масовата им употреба срещу граждански обекти. Напълно логично, случилото се предизвика вълна от възмущение в цяла Украйна и лично президентът Зеленски излезе с обръщение към нацията. И отговорът не закъсня – късно вечерта в петък ЗСУ нанесоха масиран удар с ракетни установки по Белгород където, по непълни данни са загинали пет души, а други 37, включително шест деца, са били ранени. Око за око, зъб за зъб в действие. Дали ударите по гъстонаселени жилищни квартали ще станат обичайна практика през предстоящите студени месеци тепърва предстои да разберем. Още повече, че те по правило в документите и за пред медиите официално биват представяни като бомбардиране само на цели с изключително военно значение.

Курск срещу Покровск – епизод пореден

На бойното поле кървавата надпревара кой ще успее да завладее повече земя преди да настъпят есенните дъждове и лепкавата кал напълно да блокира всякакво движение извън шосетата.

В Курска област, макар и бавно, ЗСУ продължават да разширяват предмостието си във всички посоки. Само в четвъртък напредването им бе цели 8 км, а освен това вече са поставили под огневи контрол магистралата Рилск – Курск. Голямата въпросителна е какво се стреми да постигне в тази район украинското командване. Дали случващото се е завоюване на максимално удобни за отбрана позиции, с оглед предстоящо стабилизиране на фронта в този участък? Или пък подготовка за следващо настъпление? Твърде възможно е и генерал Сирски и екипът му все още да не знаят и просто в момента да „опипват“ какво има пред тях. Явно за никъде не бързат затова и никой не се е засилил да унищожава блокираната на южния бряг на река Сейм 3-хилядната руска групировка. Тя така или иначе вече е поставена „под карантина“ и не може да повлияе на хода на сражението.

Въпреки че се появи информация, че лично Путин е бил наредил да се събере 30 хилядна войска в помощ на застрашената Курска област, аз лично имам сериозни съмнения, че това може да доведе до сериозна промяна на ситуацията. По всички достъпни данни изглежда, че въпросната групировка включва в себе всичко живо, което може да навлече униформа, от наборници-резервисти, моряци и персонал на военните летища, до някое друго подразделение прехвърлено по спешност от фронта в Украйна. Т.е. сбирщина в пълния смисъл на думата.

Украинският напредък в Курска област и руските успехи в Донбас дадоха основание на някои западни медии да се опитат да „блеснат“ с дълбоки анализи по темата. Появиха се даже твърдения в американски издания, че едва ли не пробивът на войските на РФ по посока на Покровск е в резултат на прехвърлянето именно от там на някои от най-боеспособните бригади на ЗСУ, което, от своя страна е довело до отслабването на фронта. Всъщност, въобще не е така, операцията в Курска област няма нищо общо със случващото се в Донбас. Преди всичко, бързото отстъпление на украинците от дадени позиции са дължи най-вече на факта, че не всички техни войскови части са на нужното високо ниво. Например, има проблеми с ръководенето им от страна на техните преки полеви командири, като в някои случаи се наблюдава падане на бойния дух и липсата на желание да продължат да се сражават упорито.

Сред възможните причини довели до възникването на подобни нелицеприятни ситуации е недовършената реформа в армията на Украйна, където все още има неизживян практики и модели останали от времената на СССР. И не на последно място – значителното удължаване на фронтовата линия принуди Киев миналата година да започне да формира голям брой нови бригади, които съответно пристигат на фронта без необходимия боен опит. Именно с последното се обяснява засега (наред и с руското числено превъзходство) успехите на агресора в Донбас.

Москва, от своя страна, не жали сили и средства, за да постигне това което Путин си е наумил. Натискът на който е подложена ЗСУ в момента е просто без аналог. Само в четвъртък главното командване в Киев е регистрирало цели 195 щурма, от които около една трета се падат именно на района на Покровск. Никога преди за трите години на война не е била регистрирана такава интензивност на фронта.

И понеже дяволът е винаги в детайлите, бих желал да обърна вашето внимание на някои незначителни на пръв поглед факти:

1. За Покровск се говори така, сякаш руснаците вече са го превзели, а те даже не са достигнали до покрайнините му.
2. От ключово значение е това, кой ще овладее градчето Селидово на югоизток от Покровск. До известна степен това ще реши и съдбата на града.
3. Опасността за ЗСУ в момента се крие не в това дали ще успеят да се закрепят в Покровск или не, а в това че руснаците в момента са се устремили право на юг, към морето. Ако това напредване продължи още известно време, то ще срине цялата украинска отбрана до Вугледар включително и ще принуди ЗСУ да се оттеглят от едни изключително добре подготвени позиции, а с това и от целия Донбас.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News