Потомък на опълченец от Русенско още пази спомена за него

Пенчо Коджа Печоолу. Това е името на прадядото на Петър Личков. Именно той е прототип на един от героите в повестта на Зигмунд Милковски „В зори", която разказва за дейността на Гюргевския революционен централен комитет.

Петър Личков – потомък на опълченец от с. Кривина: Зигмунд Милковски пише повестта си 1-2 години преди Освобождението на България и я пише в Кривина.

Според книгата на полския автор, дядото на Петър Личков е учил Захарий Стоянов на френски език. Затова, потомъкът на опълченците няма обяснение защо авторът на „Записки по българските въстания" не споменава русенското село в тях. Родовата памет на фамилията на Петър Личков пази историята за гостуването на съратника на капитан Петко войвода – Петко Радев – в родната им къща в Кривина. За него си спомня дядото на Петър – Атанас.

Петър Личков – потомък на опълченец от с. Кривина: Имали сме кабриолет – и отиват в Свищов. Дядо Атанас го облича от главата до петите, даже и му купил алафранга.

Именно тогава Петър Радев научава, че пенсиите на опълченците от Кривина са били спрени, защото са обвинени в русофилство. Чрез него, новината за тази несправедливост стига до капитан Петко войвода и той помага за възстановяването им.

И за да съхрани паметта за героизма на опълченците, всяка година на трети март Петър Личков спуска от балкона си българския трибагреник и Самарското знаме. И настоява имената на опълченците от Кривина, Беляново и Белцов да намерят място на почетната стена в Пантеона на възрожденците в Русе.