Две фамилии от ромския квартал в Симитли са съхранили един позабравеният - калайджийството. Валентин Иванов се занимава с тази дейност от 50 години. Научил е на този занаят и своите внуци.
Често Валентин Иванов предлага направени в работилницата му предмети за бита на пазара в Благоевград.
Валентин Иванов: „Този занаят е наследствен, работил е прадядо ми, дядо ми, баща ми, аз и съм горд с това, че съм предал занаята и на моите деца.”
По думите му през последните години има работа. Една от причините е, че калайджиите в региона са много малко. Другата е, че отново се възвръща интересът към медните съдове. Според Валентин вкусът на лютеницата или сладкото, направени в медни тави, е много по-различен от зимнината, приготвена в съдове от алпака.
Валентин Иванов: Хората си възстановяват медните съдове, в общи линии не можем да се оплачем. Не е много как е било, ама все пак има.
За да си добър калайджия, трябва да имаш мерак и търпение, защото занаятът е труден, казва майсторът.
Валентин Иванов: Всичко е ръчна изработка, и лесно не се учи.Трябва доста време така да се практикува, има специфични – особено заварките, те са заварки със стопен бакър и буракс, не е на машина.През последните години мъжете от семейството се препитават и със строителство. Валентин е категоричен обаче,че калайджийството във фамилията ще бъде съхранено, защото нишката между поколенията не бива да бъде прекъсвана.