Сержант с български произход е сред военните, които САЩ изпраща в Европа

Сержант Димитър Джерикаров е роден в Елхово. Служи в българската армия от 2003 до 2005 г. в 68-а бригада Специални сили в Пловдив. Записва се като доброволец и заминава за ДиванИя, Ирак, с Пети пехотен батальон. Там се ражда идеята да си опита късмета за САЩ.

сержант Димитър Джерикаров, 1-и батальон, 8-и пехотен полк - Трета бронирана бригада: В Ирак срещнах много момчета от Щатите, включително един морски пехотинец, Джо Син, който ми стана приятел. Играехме баскетбол заедно и той ми каза - абе защо не си подадеш документите за Зелена карта?

Три години Джерикаров подава документи, през което време работи вече като полицай в Осмо районно управление в София. Междувременно се раждат двете му деца - Михила, на 10 години, и Александър, на 7. През 2013-а печели виза.

сержант Димитър Джерикаров: Беше като удар от тотото. Никой не очакваше, че това ще се получи, освен мен. Аз си подавах документите всяка година, третият път уцелих. Беше шок за всеки. В края на 2013 г. напуснах полицията, събрах си багажа, продадоха двете коли и тръгнах към Щатите.

Пристига в САЩ, записва се в армията и бързо се издига. Сега отговаря за логистиката и транспортирането на всичко в своя батальон - от войници до техника.

сержант Димитър Джерикаров: Това е Америка - тука небето ти е граница. Ако си упорит, ако си заедно с останалите, ще стигнеш далеч. Аз съм американец с български произход. Аз уважавам България, мъчно ми е все още за България, на децата също им е мъчно, обаче съм американец, защото живея тука, работя тук и обичам страната си.

Джерикаво ще замине за авиобаза "Михаил Когълничану" през януари.

сержант Димитър Джерикаров: Смятам, че е правилно ние да бъдем там. Като казвам "ние", имам предвид Америка. По простата причина, че ние трябва да помогнем и ако някой има нужда от нашата помощ в точния момент. Едно наше присъствие би помогнало да се уравновеси и да се чувстват по-уверени хората в България и Румъния, защото се знае, че в случай на нужда Америка ще помогне.

Семейството на сержанта го подкрепя напълно.

Михила, дъщеря: На мен ми харесва и много е яко, защото той ходи по света да помага на хората. - Защо е важно да се помага на хората, според теб? - Защото понякога те не могат да го направят сами.

Александър, син: Мисля, че това е добро нещо, защото той направи много неща... и това е мило за мен!