„Силата на съдбата“ на Античния театър в Пловдив

Съдбата, на която всяка цивилизация придава различна чувствителност, Стефано Пода представя като кръг, очертан на сцената

Стефано Пода, режисьор: Съдбата доведе „Силата на съдбата“ на естественото ѝ място Античния театър. Което ме порази много! Съдбата е да разбереш в определен момент от живота, че всичко е свързано с всичко. Тя не непременно е кръг, очертан от боговете. Не е непременно предопределеност. Не е непременно предишен или паралелен живот. Може би е достатъчно тя да е откритието за собствения ни живот. Достатъчен е един миг. Да проумееш, че всяко едно нещо, всеки един ден си струват, е най-голямата реализация на съществуването.

Реализацията на спектакъла Стефано Пода възприема като стремеж да придаде „тяло“ на музиката и светлината.

Венцеслав Анастасов: Постановката е абстрактна, тук има различни паралелни реалности.

Работата на пловдивската опера, под диригентството на Диан Чобанов Маестро Пода определя като блестяща.

Таня Иванова: Работата ми със Стефано Пода беше едно вълшебство. А това, което остава в мен, е смирението.

„Търсене на светлината“ - така режисьорът е формулирал актьорските задачи на всички в спектакъла, защото светлината за него е единственото измерение, паралелно с музиката.