„Не можем да си позволим бъдещето“: Защо младите европейци излизат на улицата
Претъпкани класни стаи във Франция, недостъпни жилища в Испания и Гърция, готвени съкращения на студентските помощи в Дания и искания за политическа промяна в Албания. През последните седмици младите европейци излязоха на улиците из целия континент, за да изразят недоволството си по редица наболели въпроси. Зад различните поводи и национални контексти обаче стои един общ тревожен въпрос: могат ли да изградят бъдещето, което искат, и чуват ли ги техните правителства?
На централния площад „Пуерта дел Сол“ в Мадрид протестът за достъпни жилища в края на септември прерасна в окупация, продължила седмици наред. Сред протестиращите беше и 21-годишният Бруно, член на студентски синдикат. „Не можем просто да стоим и да не правим нищо“, заяви той пред обществената радио-телевизионна компания RTVE.
Младежът описа кризата, която засяга него и колегите му: млади хора, принудени да се тъпчат в споделени апартаменти или да пътуват с часове, за да стигнат до лекции.
„Никой не може да си позволи студентско общежитие“, каза той.
В Белгия 23-годишната представителка на студентите Орор се включи в демонстрациите срещу поскъпващите университетски такси и цените на градския транспорт.
„Има много неща, които ме натъжават и ядосват, но най-вече усещането, че не ни чуват“, сподели тя. „Заявяваме нуждите си, а те остават без отговор.“
Подобно на Бруно и Орор, стотици хиляди млади хора се присъединиха към протести в цяла Европа – от Испания и Белгия до Франция, Гърция, Дания, Германия, Португалия и Албания.
„Тази вълна има обща основа“, казва младият историк и активист Мария Гонсалес Акоста. „Имаме цяло поколение млади хора, които не могат да си представят своето бъдеще. Това се дължи на разпадането на демократичното обещание – на идеята, че ако работиш усърдно, ще намериш своето място в света.“
Отложеното порастване
Според статистическата служба на Европейския съюз (Евростат) в 14 държави от ЕС младите хора напускат родителския дом по-късно, отколкото преди десет години. През 2025 г. средната възраст за отделяне от родителите в Съюза е била 26,3 години, като в Испания и Италия тя достига 30,2 години, а в Хърватия – 31,5 години.

За 21-годишната Ирина, която се присъедини към окупацията на „Пуерта дел Сол“ в Мадрид, животът при родителите ѝ в предградието Торехон де Ардос не е въпрос на избор.
„Уча в другия край на града и всеки ден прекарвам по четири часа в градския транспорт, защото не мога да си позволя да живея по-близо“, разказа тя пред RTVE.
Културните традиции и семейните обстоятелства също имат значение, но решаващи остават цените на жилищата, държавната финансова подкрепа и възможностите за работа. Държави като Испания, Италия, Хърватия и Гърция, където младежите остават най-дълго при родителите си, са и сред страните с най-ниска младежка заетост в ЕС.
В Гърция натискът на жилищния пазар е особено тежък: всеки четвърти млад човек харчи поне 40% от разполагаемия си доход за жилище, при средно под един на всеки десет в ЕС. По данни на обществената телевизия ERT студентските общежития покриват едва 4,8% от реалните нужди. Недостигът на жилища беше сред основните причини студентите да разпънат палатки на площад „Синтагма“ в Атина и в Солун през октомври. Исканията им обаче не спират дотук. „Настояваме за повече финансиране, модернизация на базата и финансова подкрепа за студентите“, заяви 22-годишният студент по математика Никос Алексиадис пред литовската обществена медия LRT.
Образованието – в центъра на недоволството
Състоянието на държавното образование също е под прицел. „Училищните сгради са в ужасно състояние и не се поддържат“, каза 17-годишният Янис Папаниколау пред AFP в Атина. „Олющена мазилка, счупени прозорци, отопление, което не работи.“ По данни на Евростат през 2023 г. Гърция е отделила 3,3% от своя БВП за образование при средно 4,7% за ЕС. Синдикатът на учителите в средното образование предупреждава за недостиг от 15 000 преподаватели в страната.
Сходни тревоги за влошаващите се условия в училищата разпалиха протестите и във Франция. В гимназия край Париж 16-годишният Иляс разказва за липсата на елементарни консумативи. „Понякога учениците обикалят цялото училище, за да търсят тоалетна хартия“, сподели той пред Franceinfo, подчертавайки абсурда между скъпите интерактивни дъски в класните стаи и липсата на най-необходимото. Неговото училище в Бретини-сюр-Орж е сред стотиците, блокирани при последните протестни вълни във Франция.
„Има и сериозен недостиг на учители: в редица гимназии учениците остават с месеци без преподаватели по ключови предмети като френски език, математика или философия, дори когато в края на годината им предстоят зрелостни изпити по тях“, заяви пред Franceinfo Мариус Менил, съпредседател на френския ученически съюз USL. „Искаме базови условия за учене, нищо революционно – правото да ходим на училище, да се подготвим за изпитите си и да имаме равен достъп до висше образование след това.“
Всеки четвърти млад европеец е в риск от бедност
Според Евростат през 2025 г. всеки четвърти жител на ЕС на възраст между 15 и 29 години (24%) е бил изложен на риск от бедност или социално изключване. Показателят варира от 10,6% в Словения до 30,8% в Румъния. В Гърция в такъв риск са 30% от младите хора, а почти всеки седми живее в тежки материални и социални лишения – над два пъти повече от средното ниво за Съюза.

Статистиката за бедността обаче крие различни реалности в отделните държави. Дори в Дания, която редовно оглавява класациите за най-щастливите страни в света, почти всеки трети млад човек е бил в статистически риск от бедност или социално изключване през 2025 г. – малко над нивото в Гърция. Това обаче не означава, че младите датчани търпят по-големи лишения от гръцките си връстници.
В Дания младежите напускат родителския дом много рано и създават самостоятелни домакинства, издържайки се от държавни стипендии или почасова работа. Тъй като страната има висок медианен доход, студентите попадат формално под относителния праг на бедността, въпреки че ползват безплатно образование и сериозна държавна подкрепа.
Именно плановете за орязване на тези студентски помощи изкараха младежите на протестно шествие в Копенхаген на 4 ноември. За 23-годишния студент по агрономство Кийран Хиндшоу съкращенията са предателство спрямо датската социална традиция.
„Ядосвам се, че най-сетне имаме т.нар. „червено“ правителство с участието на леви партии, а въпреки това ни орязват социалните придобивки и влошават икономическите условия за младите, докато в същото време финансират данъчни облекчения за бизнеса и военни разходи“, коментира той пред AFP.
Влошаващи се перспективи и растящо неравенство
Макроикономическите показатели в Европа не сочат рязък общ срив. През последното десетилетие младежката безработица е спаднала от около 22% на 15%, а нивото на бедност остава сравнително стабилно. Тези обобщени данни обаче прикриват задълбочаващи се неравенства и влошаващи се житейски перспективи. Проучване на Европейската комисия от 2025 г. показва, че младите европейци се сблъскват със застой в доходите, висок риск от бедност и нископлатени работни места.
В Белгия например медианният наем за студентска стая в Брюксел е скочил с 26% за последните шест години, а броят на работещите студенти се е увеличил с 25% за осем години.
„Около половината от работещите студенти, които анкетирахме, го правят по принуда“, обясни социологът Пол Лодевейк в ефира на радио RTBF La Première. „Натискът е най-силен върху онези, които нямат друг избор.“
Орор познава този натиск от личен опит. Във втори курс в университета в Лиеж тя стига до пълно изтощение, опитвайки се да съчетава две студентски работи с лекциите. Днес дори намирането на работа се превръща в изпитание.
„Вече е наистина трудно да си намериш позиция дори в сфери, в които имаш опит“, казва тя. „Повтарят ни: „Ако искате, можете“, но зад това стоят сурови материални реалности.“
Не по-малко несигурно е бъдещето на младите хора в Албания, където според Евростат почти 40% от младежите са в риск от бедност или социално изключване, а повече от един на всеки пет нито учи, нито работи.
„Основната причина е икономическата обстановка“, казва 22-годишният студент по медицина в Тирана Юри Таулау пред швейцарското обществено радио SRF.
Много студенти работят на пълен работен ден, докато следват, и въпреки това едва свързват двата края, тъй като семействата им не могат да ги подпомагат. Перспективите след дипломирането остават мрачни, защото голяма част от работните места в процъфтяващия туристически сектор са сезонни и нископлатени.
„Виждаме колко много възможности би могло да има и какво липсва на Албания в сравнение с останалата част от Европа“, споделя Юри.
Тревогата за бъдещето обаче надхвърля доходите и пазара на труда. В интервюта за инициативата A European Perspective млади хора от целия континент посочват като източник на несигурност още войните и геополитическата нестабилност, климатичните промени, влиянието на изкуствения интелект и полицейските репресии срещу протестиращите.
Повече от криза на скъпотията
В редица държави студентските протести прераснаха в по-широки движения за политическа промяна. В Албания младежите, демонстриращи срещу таксите и условията в университетите, се вляха в антиправителственото движение, известно като „Революцията на фламингото“, което тръгна от екологични каузи и прерасна в искания за политическа отчетност и борба с корупцията. В Германия движението Gen Z regelt обедини призивите за по-добро финансиране на училищата, мерки срещу климатичните промени и съпротива срещу връщането на наборната военна служба. В Италия през октомври студентите се включиха в национални демонстрации, вдъхновени от протестите във Франция, под лозунга „Ден без Мелони“. А в Сърбия близо двугодишните студентски протести срещу корупцията, избухнали след смъртоносното срутване на козирката на жп гарата в Нови Сад, доведоха до изборна победа на движение, подкрепено от студентите.
„Срещу риска крайната десница да канализира това недоволство, сочейки с пръст поредния враг или виновник, виждаме млади хора, които излизат на улиците с интересни, демократични и въздействащи движения и казват на институциите, че не намират своето място в света“, коментира историкът Мария Гонсалес Акоста пред RTVE. „Сред младите има огромна демократична енергия и институциите носят сериозна отговорност да ги чуят, защото безразличието би било симптом на упадък.“

„Европейска перспектива“ (A European Perspective) е съвместна редакционна инициатива, обединяваща европейски обществени медии.
Автори и екип: Мари Оспитал (AFP), Петра Цимерман и Лена Заурер (BR), Еви Цириготаки (ERT), Алиса Кури (Franceinfo), Горка Субисарета (RTVE), Юлиан Хородиски (PR), Жулиен Левек (RTBF).
Визуализация на данни: Люк Мартинон. Видео: Луис Гарсия Фустер. Илюстрация: Ан-Софи Де Стюр. Текст и координация: Алексиан Леруж. Редактор: Белен Лопес Гаридо.
С репортажи от BR (Германия), ERT (Гърция), Franceinfo (Франция), RTBF (Белгия), RTVE (Испания), LRT (Литва) и AFP.
Статия, написана от A European Perspective (EBU_AEP), първоначално публикувана на 17 ноември 2026 г.



