Една млада жена – Мария Сутич, влиза доброволно в редиците на Хвърковатата чета на Бенковски. Тя остава в историята и като единствената жена-четник, която, както отбелязва и Захари Стоянов в неговите записки, споделя несгодите наравно с мъжете.

Подобни медали за проявена храброст в бой обичайно красят военни мундири, а не дантелени рокли. Но те определено са връчени по заслуги на Мария Сутич, единствената жена-четник, участвала в хвърковата чета на Бенковски.

БНТ: Портретът откъде го имате?

Румяна Донева, уредник в музея на Възраждането в Пловдив: "Пак от дъщерята на Ньонка Сутич. Тя ги дарява."

Мария, или на галено Ньонка, живее и умира в Пловдив. Но е родом от Татар, Пазарджик. На 15 години попада в дома на Георги Консулов в Белово, предприемач и помощник на Левски при създаването на революционни комитети в района. Като крайна спирка на строящата се тогава Барон фон Хиршовата железница, Белово заема важно място в революционното движение. И не случайно Каблешков е началник на гарата там.

Румяна Донева, уредник в музея на Възраждането в Пловдив: "Всички по железницата българи съзнателно са кандидатствали за такива длъжности. Идеята е била, че когато тръгне да става въстание, да има един човек с едно червено знаменце, да спре армията, която ще дойде от Цариград."

В Белово Мария се влюбва и се омъжва за Иван Сутич, далматинец от Дубровник, от строителите на железницата. Далматинците, активно подкрепят подготовката на въстанието И не е чудно, че при обиколка си да вдигне селата на оръжие, Бенковски се отбива в къщата на Мария и Иван Сутич.

Севдалина Попова, директор на музея в Белово: "Там той вижда на стената заветното лефуше и един много хубав револвер. И казва на домакина си – искам да купувам тази пушка и този пистолет… Тогава Сутич отговаря – аз ще ги взема заедно със съпругата ми ще дойдем с вас."

Случката е отбелязана и в записките на Захари Стоянов, който по-късно разказва как 18-19-годишната Мария споделяла несгодите наравно с мъжете. Участва и в битките - става ясно пък от неизвестно до този момент свидетелство на очевидци в документ издаден години по-късно, в уверение че е четничка.

Румяна Донева, уредник в музея на Възраждането в Пловдив: "Към нас се присъединиха десетина души далматинци, сред които Иван Шутич и съпругата си Ньонка, които следваха четата до разбиването ни от турските редовни войски и башибозуци вземаха участие във всичките сражения гдето четата имаше с неприятели."

Заловени от турците, Мария и мъжът й прекарват с месеци по затворите, бити и измъчвани, устояват в опитите за потурчване. Скоро след това мъжът ѝ умира. На 50 се жени отново за началника на пощата в Пловдив, осиновява и отглежда децата му. Те оставят и този неин портрет – също неизвестен до този момент. С открит поглед, гордо понесла кръста си на единствената жена в четата на Бенковски.