Как се вдига въстание, когато нямаш армия и нямаш право на оръжие, не познаваш военното изкуство? Историята на Априлското въстание не е само разказ за героизъм, а и за познание в движение - за тайни наръчници, преписвани на ръка, за скрити пушки, замаскирани като стоки, и за хора, които изграждат знание как се води борба.

Картината зад Румяна Донева, уредник в Музея на Възраждането в Пловдив, е рисувана от Димитър Гюдженов, който не е бил свидетел на събранието в Оборище. Но никой не оспорва образите там и тяхното въоръжение. Оборищенското събрание е и онзи исторически момент, в който всички участници се заклеват с ръка върху Светото Евангелие и целуват кръста и оръжието. Клетва, водена от поп Грую Бански, който по това време заменя Библията с една малка книжка.

Кой учи въстаниците да се бият и откъде идва оръжието им?

В рамките на Османската империя българите не са имали право да носят оръжие, османската армия е съставена само от мюсюлмани. Това е общото правило. Но не съвсем.

Румяна Донева, уредник в Музея на Възраждането в Пловдив: "Първите военни, които ако мога така да ги нарека, са хайдутите. Хайдутството в известна степен се разглежда като разбойничество, но то е форма на лична вендета. Т.е. някой земеделец си оставя работата, взима пушка или ятаган, за да накаже този, който го е засегнал лично – например е изнасилил майка му или е убил сестра му. В началото са самоуки, макар че тюфекчийският еснаф съществува отдавна в Сливен."

В Сливен работят най-добрите тюфекчии в Османската империя. И естествено производителите на оръжие може да са само мюсюлмани.

Румяна Донева, уредник в Музея на Възраждането в Пловдив: "Когато се заселва Бесарабия с българи, тогава се оказва, че населението, което е тръгнало от Сливен и Ямбол, всъщност са точно тюфекчиите – те правят цевите. И тук се обезглавява тюфекчийският еснаф. Проблемът остава всъщност за Османската империя, защото те са били хората, които правят цевите. И това е било нещо много специфично."

Румяна Донева, уредник в Музея на Възраждането в Пловдив: "Когато заселват населението в Бесарабия, там руските офицери, които пишат доклади, отбелязват, че това са хора, които са правили цевите в тюфекчийниците. Което означава, че българите не са били изключени от военното дело."

Оръжието се е промъквало през забраните, българите са имали право да ловуват. Някои от тях са имали и възможност да трупат опит във военното дело.

Румяна Донева, уредник в Музея на Възраждането в Пловдив: "В различни армии – румънска, руска и т.н. – имаме хора, които са отишли и са станали военни там, като в случая с Иван Кишелски. Тук в Османската империя има военно формирование, което е почти изцяло съставено от българи. Това е казак алаят на Садък паша на Михаил Чайковски. Те са българи от Одринско. Тези хора получават военно образование, военно дело и военно обучение и впоследствие правят основата на Ботевата чета – затова тя и толкова дълго успява и е успешна."

• С тържествена заря-проверка в Панагюрище беше почетена 150-годишнината от Априлското въстание

Румяна Донева, уредник в Музея на Възраждането в Пловдив: "Чалъковци са българите от Копривщица. Има период, в който през 40-те години управляват почти целите Балкани, събират данъците на бегликата Малкия Вълко. Той е ходил с огромна армия и с въоръжена охрана. Проблемът е, че когато стане напечено, Османската империя издава указ и събира цялото оръжие от хората – дори и хладно оръжие. Мисля, че Ботев е писал в един от вестниците си, че дори рибарските ножове са им събрани, и че хората нямали с какво да си отрежат дори една филия хляб."

Във военното дело българите не са били напълно неопитни, макар това знание да не е било масово разпространено. При подготовката на въстанията мнозина от участниците не са имали ясна представа как да организират военни действия. В този контекст ключова роля изиграва появата на една малка книжка, която дава основни насоки в навечерието на Априлското въстание.

Румяна Донева, уредник в Музея на Възраждането в Пловдив: "Ръководство за успешен бой с турците" от Иван Кишелски. Това е българин, който отива да учи в Русия. Първо учи в Куручешме в Цариград, после в Русия. И когато започва поредното влошаване и обостряне на Източния въпрос, руснаците го изтеглят и го пращат в Букурещ. Той успява да достави оръжие, което взима от руската държава в Букурещ за емиграцията."

Румяна Донева, уредник в Музея на Възраждането в Пловдив: "Нямам представа кой точно го е поръчал или той просто е усетил, че има такава празнина, която трябва да запълни."

Мотивите на Кишелски са ясни и се четат в първите му редове: "Безобразните насилия и петвековното турско тираничество в България ме подбудиха да запозная своите братя българи с военното изкуство, което трябва напълно да ги просветли и научи всеки как да се бие с неприятеля и как лесно и успешно да се побеждава."

Румяна Донева, уредник в Музея на Възраждането в Пловдив: "Пише, че ние нямаме дори познание за родовете войска, на нищо нямаме. Нямаме военен език. И той предлага термини, които впоследствие влизат като основа на нашата армия. Делението на десетици – рота, полк, как да управляват различните офицери, как да бъде организирана армията. И казва – другите народи имат такива неща, ние нямаме. Има и обръщение към младите братя българи - "Братя, ако ние желаем да сеем победа над турците, то е необходимо...". Почва по начина, по който започва Паисий – "О, неразумни юроде...". Между другото, на Оборище едно от нещата, които се приема, е всички безпрекословно и без да обсъждат и да философстват, да се подчиняват на десетници, стотници, петдесетници и хилядници."

БНТ: Може ли да се предположи, че всеки един комитет, всяка чета го притежава?

Румяна Донева, уредник в Музея на Възраждането в Пловдив: "Такова печатно издание – надали. Обаче са го преписвали. Захари Стоянов дори има запис, където обяснява как го е преписвал, точно като Паисий. Преписвали са го на ръка и са го разпространявали по комитетите."

• Панагюрище е център на честванията за 150-годишнината от Априлското въстание

Румяна Донева, уредник в Музея на Възраждането в Пловдив: "Военното обучение включва и стрелба. Тъй като оръжие не е останало много, но въпреки това са успявали да го укриват. В почти изцяло български села не е имало кой да издаде хората. И въпреки прочистванията оръжие има – старо, овехтяло, кремъчно, капсулно и т.н."

Първият внос на оръжие, който Гюргевският комитет планира, е основно от Румъния, където има магазини с западноевропейски фабрики. Вкарването е трудно – почти не успяват. После османците блокират реката и нищо не може да преминава. Затова оръжието се използва за Ботевата чета и четата на Сидер войвода.

Румяна Донева, уредник в Музея на Възраждането в Пловдив: "В Пловдивския революционен окръг оръжие се купува от Цариград, Пловдив и панаири. Най-много доставя Стефан Дренски – търговец на сапун. Пушките и пистолетите се маскират със сапун и се пренасят с железницата до Пловдив, откъдето се разпределят."

Но нуждите от оръжие са много по-големи, затова въстаниците започват да поправят стари пищови и да мислят как да изработват нови. Първото черешово топче прави Стоил Финджеков – майстор колар, прислужник на паша артилерист. Има идея да направи дървена артилерия. Прави първото черешово топче, което е голям провал.

Румяна Донева, уредник в Музея на Възраждането в Пловдив: "Изстрелва първото гюле и то пада на метър и половина-два. Просто го изплюва. И тогава Никола Бимбашов предлага да го направят не с въжета, а с обръчи, и вътре да се сложи метална цев. Разтопяват камбани, правят цев и при следващия изстрел гюлето лети на 400 метра."

Оръжието не стига, затова започва производство и на патрони и гюлета.

Румяна Донева, уредник в Музея на Възраждането в Пловдив: "Такива приспособления са ги отливали. Това е за сачми. Оттук се налива разтопеният метал и се стиска."

Подобни устройства стават част от дома на поп Грую Бански. Леенето на куршуми е задача на дъщерите му.

Румяна Донева, уредник в Музея на Възраждането в Пловдив: "Той създава цяла манифактура в дома си. По това време жена му вече е починала и трите му дъщери подготвят материали за въстанието. Той се ръководи от инструкциите за водене на успешен бой и командва чета, въпреки че е в расо, но с сабя и пищови."

До края на живота си поп Грую Бански почита загиналите си другари и всяка година чете молитви на Оборище и описва събитията. Иван Кишелски по-късно участва в българското опълчение и временното управление, а неговото "Ръководство за успешен бой с турците" стои в основата на изграждането на българската армия.