Начало
назад
Цените на горивата падат, какви са прогнозите след края на дерогацията?
За месец бензинът у нас е поевтинял с 12 стотинки, а дизелът - с 13 стотинки. Цената на основните горива се очаква още да пада.
Ще остане ли така и след 1 март, когато трябва да спрем да внасяме руски петрол и ще има ли достатъчно нефт, за да не се стигне до колапс на пазара?
Какво влиза в калкулираната крайна сметка за потребителите?
Валентин Кънев, председател на Балканската черноморска петролна и газова асоциация:
"Когато падне дерогацията, дали ще се вдигнат цените на горивата в България или не - това е въпросът."Димитър Хаджидимитров, Асоциация на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива: "В момента можете да видите цени от по 2,40 лв/л на места на малки бензиностанции дизел и бензин."
Светослав Бенчев, председател на Българската петролна и газова асоциация:
"Цените ще останат на сегашните нива, дори имаме възможност за известно понижение. Не виждам 3 лева литър гориво в следващите месеци."Димитър Хаджидимитров, Асоциация на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива: "Да се случат цени 3 лева. Това е абсолютно невъзможно поне следващите 3 - 4 месеца."
Новата година дойде с по-евтини бензин и дизел. С около десет стотинки са поевтинели основните горива за месец. Това има своето логично обяснение - цените на суровия петрол на международните пазари падат, Съединените американски щати произвеждат рекордни количества, превръщайки се в най-големия производител в историята, Китай се възстановява по-бавно от очакванията. И далеч не на последно място това, че еврозоната вероятно е влязла в рецесия, показват предварителните данни. Така, на практика геополитическото напрежение стимулира ръста на цените, но те се възпират от по-слабия глобален растеж.
"Нека да видим как ще се движат цените на суровия нефт. Към момента те са на нива 75-77 долара за барел, което предполага, пак казвам, задържане на настоящите цени", каза Светослав Бенчев, председател на Българската петролна и газова асоциация.
"Много странно наистина, въпреки кризата в Червено море, но се задържа. Въпреки че няма засегнати от страните производителки от тези конфликти, които съществуват в момента. Визирам конфликта в Газа. Запасите на американската икономика са доста добри, по-добри от очакванията, а също и световната икономика не върви на добре, което предполага по-ниско потребление, и съответно търговците на суров петрол залагат на едни по-ниски цени тази година", обясни Светослав Бенчев, председател на Българската петролна и газова асоциация.
Всичко това е с уговорката, че международните пазари са чувствителни и са податливи на резки промени. Но днес, за крайния потребител, тези фактори се изразяват в средна цeнa зa най-масовия бензин A95 от 2,62 лeвa, за дизел - 2,67 лeвa зa литъp. Цената за литър газ e средно 1,25 лeвa. Очакванията са тази тенденция да продължи.
"То не е само от януари, то се наблюдава от средата на октомври това намаление, което за последните два месеца и половина е повече от 25 ст. Говорим за светлите горива. За пропан-бутана няма такова намаление", заяви Димитър Хаджидимитров, Асоциация на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
"Ако продължават така да стоят пазарите в световен мащаб предполагам, че в рамките на следващите два до три месеца ще виждаме такива цени, освен ако не се случи нещо наистина извънредно. Дори очаквам още малко намаление с около 7-8 стотинки на различните горива на колонка", смята Димитър Хаджидимитров.
И допълва:
"В момента можете да видите цени от по 2,40 на места на малки бензиностанции дизел и бензин. На големите ги виждате, че са по 2,60 лв. Така че тези 20 ст. са нормалният марж между големи и малки."
Обещаващото начало на годината за пазара на горива у нас идва с два текста, които депутатите приеха на 18 декември след дълги преговори в управляващата некоалиция. От 1 януари в сила влезе зaбpaнa зa изнoc нa гopивa, пpoизвeдeни oт pycĸи пeтpoл. От март paфинepиятa нa "Лyĸoйл" в Бypгac трябва дa cпpe дa paбoти c pycĸи нeфт.
"Към днешна дата, от руския нефт може да се изнася единствено нискооктанов бензин, под условия, така че това е доста сложно, така че ние не можем да изнасяме руски продукти от руски нефт. С приетия закон в последните дни на миналата година, на практика, се забрани износът на всякакви видове горива за Украйна", заяви Светослав Бенчев, председател на Българската петролна и газова асоциация.
Дискусиите за отпадането на дерогацията за руския петрол на практика заложи условията за "перфектната буря" за различните лагери. Но що е то дерогация - през 2022 г. Европейската комисия забрани вноса на руски петрол и горива през морски терминали в страните от ЕС. За България беше позволено изключение до края на 2024 година, през който период страната ни постепенно да намали вноса на руски петрол. В споровете у нас кога точно да отпадне се очертаха и основните две тези - без "евтиния руски петрол" цената на горивата у нас ще се повиши двойно, както и че забавянето на премахването на дерогацията дава възможност на "Лукойл" да трупа "огромна печалба.
"Това е въпросът, който се тълкува по различен начин. Някои смятат, че ще има повишаване заради това, че ще има затруднение с доставките и също спекулации от страна на търговците. Но според друго разглеждане на нещата и поглед, цените могат да останат същите, дори биха могли и да паднат - регионално, поради това, че пазарът може да се освободи и силната конкуренция може да наложи нови играчи да търсят място в новата среда. Аз по-скоро съм привърженик на втората тенденция - че в България пазарът ще заработи и конкуренцията може да, ако не спомогне за падане на цените, то да ги задържи такива, каквито са на регионално ниво", уточни Валентин Кънев, председател на Балканската черноморска петролна и газова асоциация.
"За март месец е още прекалено рано да се каже, зависи от пазара. Ако той е в низходяща тенденция, подобна на сега, е възможно преработката на неруски нефт въобще да не се усети", каза Светослав Бенчев.
"Възможно е да има спекулации, но те обикновено са краткосрочни. Имаме доста играчи на пазара, които биха могли да компенсират и да регулират пазара", заяви Валентин Кънев.
"В България има над 5000 бензиностанции, няма как толкова много компании да се договорят и да кажат: "Ще продаваме на супервисока цена, защото сме решили да печелим". Всеки може да провери какви са цените на едро и надценката. Тогава съм сигурен, че когато има една много висока, прекалено висока надценка, дори държавата ще влезе в ролята си и ще каже: "Абе, ей!" Най-малкото ще размахат пръст. Ще кажат: "Вижте какво се получава, това не е много коректно", подчерта Димитър Хаджидимитров.
Не са малко обаче прогнозите, че най-масовите горива отново ще станат над 3 лева. Но на практика нищо не обуславя такова покачване.
"Всичко е възможно да стане, но аз поне към момента не виждам как ще се случи - не виждам 3 лева литър гориво в следващите месеци, но живеем в изключително интересна геополитическа ситуация, в която всичко може да се случи", каза Светослав Бенчев, председател на Българската петролна и газова асоциация.
"Аз не съм черноглед. Бизнес логиката говори, че когато няма потребление на пазара цените ще бъдат надолу, а цените могат да станат 3 лева първо, ако държавата вдигне акциза, а най-вероятно това ще се случи догодина януари месец, и другият вариант е да стане наистина нещо много изключително - някаква много сериозна война или да се разшири конфликтът в Украйна", обобщи Димитър Хаджидимитров.
И все пак - какви са сценариите зад евентуално поскъпване, свързано с дерогацията и това възможно ли е?
Когато не купуваме руски петрол, тогава откъде ще купуваме и няма ли транспортните разходи да го оскъпят?
Обективният отговор е да, но с малко. Анализ на Центъра за изследване на демокрацията за възможните източници на петрол и оскъпяването на доставките показва, че най-разумно е България да започне да купува алтернативно нефт отново през Черно море, но от Азербайджан или Казахстан. Преминавайки през Босфора, товарите с черното злато ще се оскъпяват с под 1%, но конкуренцията ще затисне транспортните разходи.
"Същото ще се случи с нефта, който ще се внася вече през Босфора, и може би от Казахстан и от Азербайджан. Тогава може да се увеличат транспортните разходи, което ще се отрази на цената на горивата", каза Валентин Кънев, председател на Балканската черноморска петролна и газова асоциация.
"Компанията собственик на рафинерията в Бургас най-вероятно за този период ще направи доставки от другаде. Има възможност откъде да доставя нефт с неруски произход, така че предполагам, че всичко ще бъде наред и за да бъде пазарно ориентирана не може да продава много по-високо, отколкото цените в района", уточни Димитър Хаджидимитров.
И по една друга хипотеза - може ли "Лукойл" да преработва друг вид петрол, освен руския "Уралс"? Отговорът е категорично "да".
"Аз мисля, че колегите полагат усилия да преминат към алтернативен петрол, и това ще бъде нещо, което ще се случи в следващите дни, седмици, месеци", смята Светослав Бенчев, председател на Българската петролна и газова асоциация.
До недостиг на пазара може да се стигне, само ако рафинерията спре работа. Отново в доклада на Центъра за изследване на демокрацията се посочва, че в региона на Черно море и Средиземно море има възможни пет източника на суров петрол за рафинерията в Бургас. Всички те са подобни или по-леки и с по-ниско съдържание на сяра от "Уралс". В страната - в секторът и държавния резерв, трябва да има горива, които да стигнат за общо 90 дни.
"Имаше различни мнения дали рафинерията трябва да участва в печалбата или да работи на "ишлеме", според мен, тъй като рафинерията е част от една обща структура, която добива и преработва нефт, вариантът на "ишлеме" е по-добър, защото той създава по-голяма сигурност за рафинерията", добави Валентин Кънев.
"Най-важното нещо е този сектор да бъде оставен да работи. Политическата намеса в този сектор води до непредсказуеми последствия, които се показват в цените на горивата", обобщи Светослав Бенчев.
"Нека оставим тази тема, защото оттук насетне ни чакат доста сериозни въпроси, които идват от политиката на Европейския съюз, това е енергийната ефективност и транспортът, търговията с емисии от 2026 година, тогава всеки един от нас ще трябва да плаща за емисиите, които изхвърля в атмосферата. Това ще повиши цената на горивата. Имаме необходимост да работим по темата с биогоривата, и с възобновяемите източници в транспорта", каза Светослав Бенчев.
Извършената в първия ден на 2024 г. проверка на митниците за наличните количества суров руски петрол в страната сочи, че в онзи момент на българска територия е имало близо 127 милиона литра от сорта "Уралс", или това е под една една четвърт от целия наличен нефт.
"Дерогацията не повлия върху цените. Като се махнат акцизите и данъците, цените на рафинерията в България са такива, каквито са и в Европа. Т.е. цените се контролират от пазара, а не от политическите решения и желанието на някой да спре или да задържи вноса на някакъв вид петрол", смята Валентин Кънев.
На практика след края на дерогацията каква ще е цената на горивата зависи основно от международната конюнктура. Трябва да напомним, че България има най-ниските нива на данъци и акцизи в целия ЕС. А транспортните разходи за доставка ще бъдат незначителни. След премахването на дерогацията има голяма възможност за разместване на пазара на горива на едро в България.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
