Доктор Борис Таблов. Анестезиолог-реаниматор. Връща се в България за да не забрави сладкото „благодаря“ на родния си език. Знае, че тук имат нужда от него.
Аз още заминавайки навремето 2010 г. за Германия, моята цел винаги е била да натрупам опит, да стана добър в това, което правя и да се върна. Защото като млад лекар съм имал много трудности с професионалното си развитие, казва д-р Таблов.
В последните две години е от лекарите на първа линия в битка с коронавируса. От години работи интензивна медицина в Нойрупин, Германия. Имало е време, когато са му ръкопляскали. Време, когато се е гневил на псевдонауката. Време, когато е оставал сам.
За лекарите реаниматори смъртта не е статистика.
Бих казал, че има уважение като към силен противник. Трябва да има уважение.
Животът е крехко нещо. В онкологията го знаят добре. Тук времето има друга сила.
Нищо не е даденост, всичко се променя бързо, някой път особено драматично, само че, за съжаление, човешката психика е така устроена, че когато ни се случват хубави неща, ние не им обръщаме внимание до момента, когато всичко се обърне и се пречупи. Даже ситуацията в света показва колко бързо и неустойчиво е всичко в човешкия живот.
Разговора за живота и смъртта има нужда от смирение.
Доктор Борис Таблов знае колко сложно нещо е опазването на живота. Затова не приема равнодушно войната, с която света живее.
Безумие,абсолютно безумие. И да, когато си свикнал всеки живот да е важен, да му обръщаш внимание, това да се случва в такива огромни мащаби... Това е истинска трагедия, бедствие.
Обича да се вглежда в българското общество за да разбере какво става с нас. Защо сме разделени? Първо за пандемията, сега за войната. Където пресечната точка винаги е живота и смъртта.
Раздели се обществото на групи и най-голямата болка за мен е, за пореден път се убеждавам, че в България животът не е основна ценност за обществото. И на държавно ниво това не е основен приоритет - да пазим живота на всяка цена.
Сякаш това деление много ни пречи.
Нали казват: избирайте си битките, които да водите, много малко си заслужават, а ние, може би заради темперамента на нация, много обичаме да водим битки безсмислени, да влагаме страхотно много енергия в такива неща, да ни се отразява на емоционалното състояние, даже на работоспособността, а пък за важните неща нямаме сили да водим тези битки.
БНТ: Какво казвате - да си избираме битките?
Да си избираме битките със сигурност е нещо много важно.
Работи в Германия, но се връща в България. Понякога - въпреки всичко. Вижда умората на своите родители лекари. И от това му горчи.
Изключително ми горчи, защото няма здравеопазване в България, а система от здравни грижи, която по никакъв начин не пази здравето. Ако мога аз нещо да дам, за да няма такова масово отливане, не само аз, разбира се, и такива като мен, смятам, че бихме били много полезни за здравеопазването в България.
Доктор Борис Таблов разказва, че когато няма къде да се скрие от преживяното, отива в отделението, където се раждат малките бебета. Тази гледка винаги го спасява.
Напоследък е започнал да пише разкази. Събрал е в тях мислите, които иска да задържи.
Ето една: Животът е твърде ироничен. Дава ти тъга, за да разбереш какво е щастието. Шум, за да се насладиш на тишината и отсъствие за оцениш присъствието.
Репортер: Катя Тодорова
Чуй новините
Подкаст
