НОВИНИ

Две години ковид пандемия - какво научихме и какво да очакваме?

Мария Чернева
от Мария Чернева
21:00, 20.03.2022 (обновена)
6784
Чете се за: 11:52 мин.
След новините
Слушай новината

В Благоевград беше обявена грипна епидемия и парадоксално, но това е една добра новина. Защото е първият признак, че COVID-19 вече не е доминиращ и минава в графата на обичайните респираторни инфекции.

"В човешката популация когато един особено агресивен вирус заеме място, той компонентно избутва всички останали, не оставя място за тях. Така беше две години. На практика ние 2 години нямахме грипна епидемия. И едва тази годинао леко започна да се съвзема грипния вирус с нокдауна, който му беше нанесен", казва главният държавен здаревн инспектор доц. Ангел Кунчев.

Вярно, че и в момента Китай е блокирал напълно два милионни града заради увеличениe на новозаразените. Но в случая е важно, че смъртните случаи са значително по-малко. С разхлабена хватка, равносметката от края на тази пандемия, трябва да е началото в подготовката за следващата.

"Да, ще има нова пандемия, кога от какъв тип вируси или бактерии, никой не може да каже", смята Ангел Кунчев.

Китай постави под карантина 17-милионен технологичен мегаполис заради COVID-19

"Към центъра по превенция и контрол на заразните заболявания и към СЗО работи една комисия, чиято задача е да излиза с доклад, в който описват микроорганизми, които са в състояние във всеки един момент да отключат пандемия. Техният последен доклад показва, че в момента малко над 800 вируса са в състояние да предизвика това, което предизвика и SARS-2. И интересното е, че всички техни доклади назад сочат, че коронавирусът винаги е бил в челните места на най-опасните", казва вирусологът д-р Трифон Вълков.

Разбира се, въпреки очевидната предвидимост на тази класация, никой не се наема да каже кой ще е следващият вирус. Само е ясно че няма как да се избегне. Както е ясно, че човек се променя и е продукт на микросвета, който ни съпътства от началото на живота.

"Вирусите винаги са представлявали една сериозна част от микросвета, който ни заобикаля. т.е., за да ни има, това означава, че ние по някакъв начин сме се адаптирали към тях, а те са се адаптирали към нас", обясни д-р Вълков.

Но ако бъдещата пандемия е неизбежна, тя не би трябвало да ни плаши толкова много. Ако не забравяме уроците от тази. Първият. Знаем рожденото място на SARS-2. Пазарът за диви животни в Ухан. Знаем също, че пазари като този могат да родят следващата зараза. И промяната там със сигурност ще намали рисковете.

"Да, има опити за такова нещо. Сега имайте предвид, че така чисто социални ефекти, имам предвид начинът на поведение, начина на хранене човек, който е посещавал Азия знае, че там почти не се консумира замразено месо, там се консумира месо, което се коли на място. Азия, Югоизточна Азия, ние си знаем, че там е котелът, в който ври следващата манджа. Ако говорим за респираторни вируси, те винаги се появяват там точно поради тази причина, изключително висока концентрация на хора и животни, изключително тесен контакт между тях и това създава идеални условия за комбиниране на вируси", обясни доц. Кунчев.

Говорим за страни с милиардно население. Всякакъв организиран контрол е доста по-труден. Вече мутирал, SARS-2 е имал няколко медени месеца, в който е циркулирал на спокойствие. Дори след като местните здравни власти са го засекли. И въпреки концентрацията на лаборатории в Азия, създадени най-малкото за да наблюдават и предвидят следващата грипна вълна, реакцията им закъснява.

"Фактът, че в момента много активно се работи по създаването на пандемичен договор, много са активни преговорите, има сблъсък на интереси между Русия, Щатите, Китай, ЕС, същевременно се заговори за промяна на международните здравни правила показва, че има какво да се подобри", смята доц. Кунчев.

Как съседите се справят с ковид вълната

Настъпил вече света, въпреки първоначалния ступор, SARS-2 съвсем не ни завари беззащитни. Научната общност реагира светкавично, за една година имаше вече ефективни ваксини, на втората – и лекарства. Определено заради научените уроци от предишните зарази и стари разработки срещу Сарс, Мерс и Ебола. Светът вече разполага с универсална технология, която бързо може да се ориентира срещу следващия вирус. И това са РНК технологиите.

"Ако е чисто нов вирус това, което се случи и при коронавируса, няма да е много - буквално няколко месеца. Проблемът, разбира се, е пускането в употреба с всичките изисквания за проверка на нейната ефективност и безопасност", казва д-р Трифон Вълков.

Реакцията на клиницистите също би могла да е по-добра и да преодолее голямото лутане на болните. Което беляза пандемията у нас. SARS-2 ускори навлизането на много модерни технологии в медицината.

Ще забравим ли за COVID-19? Две нови лекарства с пробив в битката срещу пандемията

"Телемедицината. Да, тя навлизаше бавно, но заради пандемичната обстановка се инвестира много повече и хората лекарите бяха принудени да почнат с телемедицина", заяви д-р Георги Димитров - "Онкологична генетика", УМБАЛ "Царица Йоанна".

БНТ: Дори в България?

Д-р Георги Димитров: Дори и в България. Даже това можете да го видите че има много различни сайтове и компании IT компании, които развиват платформи, където лекари могат да се регистрират, пациенти могат да ги потърсят и да има комуникация по този начин.

COVID-19 извади на предна линия много диагностични методи, които се използваха по-рядко. Скенерът се превърна във входен билет за болница, което по-късно се възприе като грешка. Много прецизен, той стана причина за ненужна свръх хоспитализация.

"Свръхдиагнозата може да доведе до лечение, което е ненужно. А ненужното лечение харчи ресурс и може да доведе до някакъв риск за пациента", каза д-р Георги Димитров.

БНТ: Тоест, не оставаме място организмът сам да се справи?

Д-р Георги Димитров - Точно така, защото особено от гледна точка на COVID-19 от 80 до 85% от инфекциите минават безсимптомно и с лека симптоматика.

Но пък лекарите попълниха познанията си за белия дроб, тъй като за първи път имаха възможност да проследят началните фази в развитието на двустранната бронхопневмония. Обикновено се срещат с нея на по-късен етап.

"Никой не я проследявал, защото атипичната пневмония на английски жаргон се нарича "ходеща пневмония", тя не е задължително да има класическа кашлица. Не е задължително да има задух, той е по-късен стадий", обясни д-р Димитров.

Но промяната с най-голям потенциал да предизвика скок в медицината, това е рутинизирането на генните PCR тестове. Те бяха извадени от научните лаборатории, където се използваха основно при различни проучвания и търсене на мутации.

"Много така, във вълнуващи времена навлизаме, защото когато има нещо като PCR, ние можем да направим нещо като геномни карти на пациентите, геномна карта на специфичната зараза", казва вирусологът.

С други думи – започва да се изяснява защо организмът на едни реагира с цитокинова буря, а при други не. И ако се изяснят докрай виновните гени, свръхимунната реакция може да се предвиди и се избегне. А цитокиновата буря е проблем и предопределя смъртния изход при много други заболявания.

"Онкологични, други инфекциозни заболявания, автоимунни...", казва д-р Георги Димитров.

БНТ: И те ли реагират така?

Д-р Георги Димитров - Да. Организмът реагира .. по принцип концепцията на човешкото тяло не може да се промени. Цитокините са цитокини.

Това нещо се наблюдава и при други инфекции, примерно и при грипа или да речем при хепатит В също може да се отключи поликлонална имунна реакция, добавя д-р Трифон Вълков.

Ковид върна авторитета и вниманието към вирусологията. За две години SARS-2 и молекулните му механизми бяха проучени докрай, отговорът на клетката също се проучи. Това развитие със сигурност ще е от полза в онкологията.

"Американският център за превенция и защита от ракови заболявания публикува на своята стена един доклад, според който между 20 и 25 процента от всеки един новодиагностициран туморен процес е функция на вирусна инфекция", обясни д-р Трифон Вълков.

Защо няма единен алгоритъм за лечение на ковид у нас?

Въпреки грешките и голямото лутане, излизаме от тази пандемия със сигурност по-силни и знаещи. Но в списъка на вирусолозите с бъдещи заплахи, със сигурност липсва един друг, съвсем реален риск.

"Ами аз ще ви споделя най-страшния вариант. Най-страшният е да не видим промяна в някой от познатите вируси, а да излезе съвсем нов. Тук вече климатичните промени са водещи. Защото при размразяване на почвите в Сибир, в тях има замразени патогени, които ние не сме срещали милиони години. Ако някой от тях се събуди, развие се, достатъчно патогенен е и има качества да се предава лесно, това би бил най-тежкият за човечеството вариант", заяви доц. Ангел Кунчев.

Но това е урок, който едва започваме да учим.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Оперната прима Тамара Калинкина пред БНТ: Снаряди летят навсякъде из Киев, беше смъртно опасно за детето ми
Оперната прима Тамара Калинкина пред БНТ: Снаряди летят навсякъде из Киев, беше смъртно опасно за детето ми
Рома разби Лацио пред феновете на Левски и пълните трибуни на "Олимпико"
Рома разби Лацио пред феновете на Левски и пълните трибуни на "Олимпико"