Това е разказ за един музей, няколко улики и хиляди откраднати диаманти. За това как можеш да влезеш в най-големия музей в света без билет, но с ъглошлайф. И за седем минути да превърнеш целия свят в публика на криминален филм. Главни актьори в него са Лувърът, дръзките крадци на безценни бижута, най-добрите следователи и медиите, които превърнаха обира в истински фурор. Пред Франция обаче остават въпросите - как ще реагира на проблемите със сигурността в музеите си и как ще защити репутацията си на културна суперсила.
Това са само част от бижутата на френската корона, откраднати рано сутринта на 19 октомври в "обира на века”. Снимките са мои, направени като турист преди две години, без дори да съм си представял, че виждам нещо, което може да изчезне.
Днес, във Франция има полемика за витрините, зад които са били бижутата.
Една неделна сутрин, половин час след като музеят отваря врати, камион с товарен асансьор се приближава до сградата на музея под страничен прозорец. Наблизо има строеж и за преминаващите коли и пешеходци сцената изглежда нормално. После ще се окаже, че камионът е бил пуснат за продажба от човек от малко населено място в община на име Лувър. Крадците се срещат с него, взимат камиона, но без да платят. Собственикът разпознава камиона от кадрите по телевизията. Именно приближаването на камиона обаче е изненадваща стъпка дори за най-добрите в сферата на сигурността.
Софиан Абубекер, председател на Съюза на професиите в сферата на сигурността: Първата ми реакция беше изненада – изненада от привидната простота на този обир, извършен от престъпници, които пристигат в неделя сутрин на оживено място и спират камиона в забранена за паркиране зона.
Така, в 9.34 ч., опитните крадци се качват с товарния асансьор до прозореца на Лувъра, който води към Галерията на Аполон - част от сградата още от времето на "Краля Слънце". Оказва се, че външната камера на музея е насочена в обратната посока и не покрива нито балкона, нито прозореца.
Това е първият и може би най-сериозният проблем в сигурността, по данни на директорката на музея Лоранс де Кар. Докато служителите посрещат туристите, извършителите се приближават незабелязано. Счупеният прозорец включва все пак алармите и реакцията на петимата служители на място е своевременна.
Софиан Абубекер: Служителите са реагирали в съответствие с протокола. Тоест при всяка атака или агресия, каквото и да се случи, най-важният приоритет не е опазването на ценностите, а осигуряването на безопасността на хората – посетителите и служителите, които се намират на място. Охраната е действала според установените процедури, като са евакуирали публиката.
Влезли в музея, в рамките на 3 минути и 52 секунди, крадците чупят уж издръжливите витрини с бижутата от френския кралски двор. Грабват 9 от тях - тиара, обеци, брошки, както и прочутото колие на императрица Мария-Луиза с 32 изумруда и 1138 диаманта. Обирджиите обаче изпускат най-значимото - короната на императрица Евгения. Тя е намерена повредена от служител на Лувъра в близост до сградата на музея и ще бъде реставрирана.
Освен този техен провал, крадците губят ръкавица, уоки-токи и жълтата жилетка, с която един от извършителите се представя за строителен работник. Само реакцията на служителите на музея ги спира да запалят камиона и стълбата, за да заличат следите си. Четиримата извършители бягат извън Париж на мощни мотори. По разследването са мобилизирани над 60 следователи.
Софиан Абубекер: Едно е сигурно – извършителите ще бъдат задържани. Това е въпрос само на време.
Рашида Дати, министър на културата на Франция: Това, което се случи в неделя в музея Лувър, е рана – и тя е рана за всички нас. Защо? Защото музеят Лувър е много повече от най-големия музей в света. Той е витрината на френската култура и на нашето общо наследство.
Директорката на музея Лоранс де Кар определи грабежа като “провал” за Лувъра и настоя в музея да има полицейско звено. Настоящото законодателство на Франция ограничава въоръжената охрана в музеите - мярка, която експертите по сигурността критикуват.
Според професора по криминология Ален Бауер е необходимо връщане към базовите правила на сигурност. Бивш консултант на президента Никола Саркози, той е известен освен с условната си присъда за участие в нагласени държавни договори, но най-вече с експертизата си по криминология.
проф. Ален Бауер, Национален институт за изкуства и занаяти: Трябва да спрем с технологичния фетишизъм – да вярваме, че едино устройство може само по себе си да реши проблема. Нужно е ново разбиране за сигурността – включващо периферна защита, периметров контрол и зониране. Това е основата.
Предварителен доклад на френската сметна палата показва, че близо една трета от залите в крилото, където се намира Мона Лиза и където са били изложени бижутата, нямат видео наблюдение. Данните от доклада показват, че бюджетът за сигурност на музея е бил значително по-малък от необходимото.
проф. Ален Бауер: Сега трябва да се преосмисли самата концепция на системата за сигурност – не парче по парче, а в цялост. След като се изгради общата визия, трябва да се намери баланс между онова, което е невъзможно да се направи, онова, което е необходимо да се направи, и онова, което е приемливо за едно обществено място.
Кражбата на бижута от Лувъра вече се превърна в интернет сензация. Потребителите в социалните мрежи осмяха мерките за сигурност, работното време на крадците в неделя, както и лекотата, с която са проникнали в музея. Съдържание, което доказва, че светът се вълнува от случилото се. В Гугъл търсенето на ключовата дума "Лувър" е достигнала връх веднага след новината, а международните медии изпратиха десетки кореспонденти под счупения прозорец на музея.
И докато най-посещаваният музей в света не се нуждае от повече реклама, то за туристите в Париж, усещането беше, че стават свидетели на събитие, което се случва веднъж в живота. Над 30 000 от тях влизат в музея всеки ден. Сграда, която не е пригодена да посреща такъв обем от хора. Но благодарение на социалните мрежи обаче голяма част от тях разбраха повече за откраднатите бижута.
Неочаквана полза според Люк Лариба, журналист и автор на книга, която изследва трафика на произведения на изкуството с помощта на френската централна служба за борба с трафика на културни ценности.
Люк Лариба, журналист и писател: Не съм сигурен, че преди този обир половината французи изобщо са знаели, че в крилото "Аполон" на Лувъра има бижута, принадлежали на императрица Евгения. Честно казано, не мисля. От друга страна, ако бяха откраднали "Мона Лиза" на да Винчи - е, тогава всички знаят коя е, кой я е нарисувал.
Макар кражбата в Лувъра да получава най-голям медиен отзвук, Люк Лариба обръща внимание, че подобни кражби се случват също в църкви, малки музеи или от частни колекционери постоянно.
Люк Лариба, журналист и писател: Трафикът на културни ценности е малко познат, но изключително важен, защото обхваща всичко – от случайно откриване на предмет в някое мазе във Франция, до археологически находки в Сирия, Египет, Гърция или Мексико, или пък кражба на картини от музей. Трябва да се знае, че при трафика на културни ценности има организирана престъпност – така, както има престъпни мрежи при трафика на наркотици, канабис, оръжие или при кражбите от частни лица.
Като културен център на Европа, Париж постоянно е в радара на крадци. Само месец преди обира в Лувъра, от Природонаучния музей във френската столица бяха откраднати златни късчета на стойност над 1 милион евро. Преди дни, френски прокурори съобщиха, че китайска гражданка е заловена в Барселона, докато се опитвала да се освободи от част от разтопеното злато. Същото вероятно може да последва и за откраднатите бижута. Специалистите са единодушни, че няма как те да бъдат продадени в познатия им вид.
Мария-Луиза Маринова, специалист по скъпоценни камъни: Към днешна дата, в тяхната цялост, бижутата са оценени на 88 милиона евро. Но, в момента в който, има някакво посегателство, бих казала, над бижутата и нарушаване на тяхната цялостна форма, тези стойности драстично падат.
Мария Луиза Маринова е специалистка по диаманти и работи в най-стария диамантен хъб в света – този в Антверпен, Белгия. Тя вижда два варианта. Или бижутата да бъдат запазени в цялост от колекционер, или камъните да бъдат демонтирани и прешлифовани, въпреки че биха загубили между 20% и 30% от каратната си стойност. Но дори на части, те остават разпознаваеми и всеки в бижутерийния сектор в момента е нащрек за тях.
Мария-Луиза Маринова, специалист по скъпоценни камъни: Тези бижута са изградени със сапфири, смарагди, перли и диаманти. Със шлифовки, които са изключително специфични за бижутерийния стил и период на 19-и век във Франция. Тоест това ги прави още по-трудно продаваеми, защото в днешно време подобни шлифовки не се срещат често.
Кражбата от Лувъра не е единичен случай. Независимо от крайния резултат на разследването обаче, опазването на уникалното културно богатство на Европа трябва да бъде засилено. В противен случай, цената - както материална, така и нематериална, е висока.
Черният пазар за откраднати културни ценности е третият по печалба в света, след трафика на наркотици и оръжие. Според ЮНЕСКО всяка година той възлиза на около 9 млрд. долара. В исторически план опитите за масови обири в Европа обаче се засилват. През ноември 2019 г. в Дрезден, Германия, безценни бижута на стойност 113 млн. евро бяха откраднати от Зеления трезор на музея. По-късно властите успяха да възстановят част от тях.
Франция и преди е преминавала през подобен удар. През 1911 г. от Лувъра изчезва Мона Лиза. Открадва я италианец, който иска да я върне обратно в родината ѝ. Две години по-късно тя се връща в музея, след като новината е предизвикала медиен фурор в епоха без интернет.
За най-големия музей в света предстои реновация между 2026 и 2031 г., наречена "Нов Ренесанс за Лувъра". Тя бе обявена още през януари от президента Еманюел Макрон.
Целта ѝ е да отговори на масовия туризъм, да подобри условията в сградата, но и да адаптира историческия музей към модерните стандарти за сигурност.
Автор: Михаил Иванов
Чуй новините
Подкаст
