Сензационни отломки от миналото: Кораб на дъното пред Харманите

Параход, потънал край Созопол преди близо 200 години, беше открит и проучен от учените от Центъра за подводна археология.

Находката е крайно изненадваща, защото се намира на 300 метра от плажа Харманите, където никой не е предполагал наличието на корабокрушение. Откритието беше документирано и от нашата камера.

Въоръжени с мощен ехолот и сонар, археолозите вече могат да си позволят да сканират огромни площи в търсене на отломки от миналото.

И въпреки че корабокрушенията са едни от основните им цели, никой не е очаквал че точно тук, на 350 метра от Харманите ще открият останки от кораб.

При това крайно необичаен.

инж. Кирил Велковски – геофизик: Да, подминахме го, ние го сканираме. И понеже е много детайлно, трябва няколко пъти да го минем, за да може да се съберат достатъчно удари с лъчи и да изградим хубав образ.

Останките са съвсем видими до 2 метра над пясъчното дъно. Плътно са обрасли с миди, рапани и гъби – ще рече, че винаги са си лежали така на дъното.

инж. Кирил Велковски: Спуснахме дистанционно управляем апарат и бяхме страшно изумени, защото излязоха някакви железа, тръби и странни неща, които по никакъв начин не наподобяват кораб.

д-р Найден Прахов: Неочаквано откритие, рядко откритие.

Но детайлната фотограметрия и пространственият модел дават ясна идея за параход, при това с водни колела.

инж. Кирил Велковски: Павка, това прилича на горивна камера? На две горивни камери?

д-р Павел Георгиев: Най-вероятно от това, което виждаме е това, защото, виж, стените са двойни, схванат и със нитове между тях, ясно се виждат.

проф. Калин Порожанов: А можем ли да видим аргументите на това, което сега коментираме, че е с водни колела.

инж. Кирил Велковски: Да, има.

проф. Калин Порожанов: А, тук добре се вижда, да.

инж. Кирил Велковски: Да, ето ги, дъгите с... И, така че, това което се вижда отгоре е част пък корпуса.

д-р Найден Прахов: Трябва да видим дали корпусът е дървен или цяло железен кораб, защото има такива дървени кораби, които са били ветроводни и с платна, и допълнително им слагат парни машини.

Остава загадка, как никой до този момент не знае за това корабокрушение и то остава толкова години става скрито.

д-р Найден Прахов: Разпитвахме местни хора, не знаят за такъв потънал кораб и затова си мислим, че е потънал преди Освобождението, защото след това събитията се помнят горе-долу, особено от местното население.

Какъв е този кораб – ще се наложи дълго дирене в архивите. Но Драго смята, че е попаднал на обещаваща следа.

Драгомир Гърбов: Археологическият обект наистина не беше познат на водолазната общност до този момент. От исторически сведения знаем, че първата параходна линия на западно-черноморското крайбрежие е тази на австрийски Лойц от Константинопол, през Бургас, Варна за Галац, която осъществява връзката с дунавската австрийска параходна линия за Виена и започва да оперира през 1845.

Но дали корабът е свързан с параходната линия и какво точно му се е случило – търсенето ще отнеме време.

Драгомир Гърбов: Нямаме данни за водене на някакви военни действия около Созопол през този период. Това е периодът на Кримската война. Дали този кораб по някакъв начин е свързан със снабдяването на съюзническите войски, знаем че военно-морската база на съюзниците е във Варна.

д-р Найден Прахов: Да, интересно е да видим дали е бил с платна. Защото те ранните са такива с платна и парни машини.

проф. Калин Порожанов: Този най-вероятно щом плава в морето има и ветрово осигуряване, иначе само тези лопатки няма да е стабилно за нашето Черно море.

Но е очевидно, че нашето море не му е понесло по някакъв начин. А от някои изкривени елементи на останките, които приличат на горивна камера, учените не изключват и взрив.

проф. Калин Порожанов: Ами да, там рифове няма, няма как да е потопен от риф.

д-р Найден Прахов: Риф няма, дълбочината е достатъчна, равно дъно.

д-р Павел Георгиев: Това може да обяснява деструкциите, които виждаме по котелното, така да кажем, парната машина, която е разтворена.

д-р Драгомир Гърбов: Инциденти на море са се случвали всякакви, особено през ранните периоди на параходното мореплаване. Особено парните котли са сравнително опасни. Да, взривоопасни бих казал даже.

Морската история на българското Черноморско крайбрежие през този период е твърде непозната и не добре изследвана.

Но сега учените имат възможност да я попълнят.