15 български училища в чужбина се включиха в международния ученически конкурс „Отражението на Априлското въстание в печата на страната, в която пребивавате“. Инициативата е на Министерството на образованието и науката и Общобългарския комитет „Васил Левски“.

В рамките на конкурса се включиха български деца, обучаващи се в над 10 държави. Представените разработки разкриват малко познати или напълно непознати у нас отзвуци от Априлското въстание в международния печат.

Над 60 ученици от 15 български училища взеха участие в конкурса. Материалите са прескочили дори пределите на Европа – дописки има и от Канада. Вълнуващи, емоционални, исторически.

Васил Василев, Общобългарски комитет „Васил Левски“: „В много от тях се подчертава огромната роля, която има печатът тогава за формирането на едно благоприятно за българската кауза обществено мнение, особено в Европа и Русия, и като следствие – за избухването на Руско-турската освободителна война. Много интересни материали има от Букурещ, например. Цяло изследване за влиянието на Априлското въстание и на жестокостите върху начина на мислене на румънците, върху общественото мнение в Румъния. Материалът от Италия разглежда дописките в издание на Ватикана и в него има описание дори на битката при новоселските въстаници – една от малко познатите страници от историята на Априлското въстание. В него се казва, че новоселци се бият седем дни срещу турската войска и успяват да я отблъснат. От Канада – вестник, който излиза на френски език, публикува дълги статии за това какво е положението в България и как трябва да се помогне на изстрадалия български народ. Далечна Канада преди 150 години – това е нещо. И сега пишат по-малко за България, отколкото тогава.“

Катрин живее в Прага повече от шест години. Провокирана от своя преподавателка, тя се впуска в търсенето на отговор на въпроса как светът е видял страданието на България и защо ехото на въстанието е отекнало толкова силно извън пределите на страната ни.

Катрин Милорчева, ученичка в БСУ „Д-р Петър Берон“ – Прага, Чехия: „Историята на една нация никога не остава затворена в пределите на едни граници. Силно ме впечатлиха и думите на чешкия общественик Ян Неруда, който казва, че кръвта на нашите братя българи вика към небето. В тези думи той оприличава славянството на дърво, чиито клони страдат заедно — образ, който носи дълбоко чувство за историческо сродство и съпричастност между двата народа. Със своите научни трудове още Константин Иречек, а с енергичните си призиви известният чешки политик Карел Сладковски превръщат българската кауза в общоевропейска мисия. Всички те използват силата на словото, за да събудят обществената съвест на Европа.“

И учениците от българското неделно училище „Родолюбие“ в Норич, Англия, се заравят в архивите за Априлското въстание.

Миа Борисова, ученичка в БНУ „Родолюбие“ – Норич, Англия: „Най-интересното за мен беше да науча за Лейди Странгфорд. Тя е помогнала на българите след Баташкото клане, като е организирала дарителска кампания във Великобритания и със събраните пари са били построени болници и домове.“

Цветелина Милова, учител и училищен ръководител в БНУ „Родолюбие“ – Норич, Англия: „Запознаха се със самото въстание – кога, защо и къде избухва, кои са участниците в него. Така те достигнаха до личностите – Ботев, Левски, Раковски, Стамболов. Децата нарисуваха портрети, а след това с помощта на изкуствен интелект им вдъхнаха живот. Работиха с различни интернет архиви, архиви на книги, писани малко след Априлското въстание. Стигнаха до делото на Макгахан – чрез неговите репортажи светът разбира за ужасите от Априлското въстание.“

Големите победители в конкурса са ученици от Българското културно-просветно училище „Паисий Хилендарски“ в Памплона. Материалите си са събирали от документи от Националната библиотека на Испания и официалния държавен архив.

Петър Соколов, ученик в БКПУ „Паисий Хилендарски“ – Памплона, Испания: „В много броеве на вестници има статии и факсимилета за Априлското въстание в България. Говорело се е за жестокостите на османците срещу българите. Навсякъде пишеше, че това не са човешки постъпки и че българите са имали нужда от помощ.“

Елица Евтимова, учител и изпълнителен директор на БКПУ „Паисий Хилендарски“ – Памплона, Испания: „Имаше една картина – майка с дете, легнала до убития си съпруг, а срещу нея турски конник с копие, насочено към детето ѝ. Беше много трогателна, неприятна и тъжна гледка. Когато децата я видяха, беше прекалено силно за тях. Не можеха да повярват, че това наистина се е случило. Те се възпитават в хуманност и трудно могат да си представят подобно нещо. Ние показахме след статиите във вестниците и реакциите на видни личности, които не са могли да останат безучастни към случващото се с българския народ.“

Въпреки забързаното ежедневие на децата, ролята на българската история остава и върви ръка за ръка с тяхното обучение.

Васил Василев, Общобългарски комитет „Васил Левски“: „Учудващо е колко дълбоко са проникнали тези деца в темата и как са се опитали да покажат героизма на българския народ и отражението на този героизъм в чужбина. Искам специално да подчертая огромната роля на учителите и възпитателите в тези училища в чужбина, които явно са насочвали децата. Оказва се, че дори там, където не сме подозирали – в тези български центрове в чужбина, тези малки пламъчета на родолюбието, пръснати по целия свят – е съхранено чувството на преклонение пред саможертвата на българския народ. Та ние ли ще го изоставим?

- БНТ: Трябва да го пазим.

- Разбира се!“