Властите в Република Северна Македония забраняват на младата жена да напусне Кочани, за да се лекува в България
Ива Михайлова от Кочани, която има и българско гражданство, живее, учи и работи в София, но от октомври месец миналата година не може да напуска родния си град. А причината е, че е участвала в катастрофа, която още се разследва. В нея тя е пострадала, блъсната от друг автомобил. Ива твърди, че няма вина за инцидента, но властите са ѝ взели както личните документи, издадени в Република Северна Македония, така и българските документи за самоличност. От 8 месеца тя няма официално обвинение, адвокатите не знаят от какво да я защитават. По време на катастрофата тя е получила травми. Ива разказва, че според лекарите се нуждае от допълнително лечение, което не може да се получи в РСМ, но пък властите там не ѝ разрешават да дойде в България, за да го започне. До момента тя е получила общо 5 такива отказа. Междувременно младата жена е получила известие за обвинение и съобщение за дело на 6 юли.

Ива Михайлова: Прибирах се в Македония само за един контролен преглед при ортодонт. Като си пътувам аз на пътя към Щип, отминавам Кочани, пътувайки виждам цивилка, но знам, че е полицейска кола, защото я знам от града, с трима полицая - двама мъже и една жена, които в същия момент спират кола за проверка. Втората кола, която идва отсреща, за да ги отмина тях някак си, идва в моята лента и ме удря. Моята кола се удря отново в мантинелата, а пък неговата кола се върти и застава по средата на две ленти.
- Т.е. твоята кола отива плътно в дясно и се удря в мантинелата, твоята кола е смачкана от лявата страна, а колата, която идва от насрещното движение и навлиза в твоето плътно, в твоята лента и те удря, се завърта и застава на двете плътна.
Ива Михайлова: Той ме удря с предната си част, съответно на него предната част му е супена, а пък на мен лявата, защото ме удря от ляво. Случва се това и полицайката, която беше там, дойде и ми подаде помощ, даде ми вода, докато другите двама по никакъв начин не се отзоваха нито при мен, нито при останалите пострадали от другата кола. Съответно колата, която беше зад мен, едно момче също дойде и ми помогна. Те искаха да ми изкарат колата, докато дойде пожарна и линейката.

- Но това не беше възможно, така ли?
Ива Михайлова: Не, не беше възможно и останах в колата, защото нямаше как да ми изкарат, пък и бях доста счупена и ме болеше всичко. Закараха ни веднага в болницата в Кочани и мен и от другата кола хората. Снимаха ни на рентген. Направяха всичко, но на мен ми казаха, че почти ми няма нищо, че съм добре. Но пък аз се чувствах, че изобщо не съм добре. Буквално ме болеше всичко. И по мое желание ме закараха в Скопие. Там също ми направиха ядрено-магнитен и се оказа, че имам счупени прешлени - L5, а L4 - спукан. И останах четири дни в болница под тяхно наблюдение за терапии, в които четири дни ме пазеше полиция 24/7. Още когато пристигнах, няколко часа по-късно, дойде полиция. Взеха ми българския и македонския паспорт. Веднага ме обвиниха. Без даже да има някаква експертиза направена. Забраниха ми да напускам Македония и също град Кочани, в който аз, като се върна от болница, трябва да бъда там, защото там имам баба и дядо. Иначе, със сигурност, щяха да ме сложат и в ареста да бъда.

- Т.е. сега с теб, ако искаме да отидем до Щип, не можем, не можеш да напуснеш Кочани?
Ива Михайлова: Не, не мога.
- Даже не можем да отидем до бензиностанцията, която е малко извън града?
Ива Михайлова: Не, не мога.
- Всъщност, имаш проблеми с движението на левия крак?
Ива Михайлова: Да. Парализира се от време на време. Тя е такава частична параплегия. И колкото по-рано започне да се лекува, толкова по-добре.
- Това е заради засегнат нерв при счупването на един от прешлените?
Ива Михайлова: Да. Някакъв главен засегнат нерв.
- А ти се нуждаеш от допълнително лечение, което може да се провежда в България, така ли?
Ива Михайлова: Да. Даже много желая да се лекувам там, защото там имам здравни осигуровки. А тук всичко, което правя, е на частно.
- Тоест, тук е за всичко плащаш?
Ива Михайлова: Да. И точно тази интервенция, която трябва да ми се направи, за да мога да си остана добре, изцяло физически, я има в България, Турция, Израел - от близките държави тук. В Македония даже не са чували за такова нещо.

- А когато поиска да ти дадат разрешение да отидеш в България да се лекуваш, какво се случи?
Ива Михайлова: Пуснахме молба, мисля, че беше декември или януари месец, в която пишем, че именно заради здравните осигуровки аз искам да се лекувам в България, защото тук понякога е непосилно. И те ми отказаха. Втори път пуснахме март месец, края на март, като невролог ми наведе тази хирургическа интервенция, която може да се направи в държавите, в които казах. И те пак ми отказаха. Казаха, че по никакъв начин това не влошава здравето ми и няма нужда аз да ходя да се лекувам. Това получихме от основният съд в Кочани. След това обжалвахме на апелационен съд в Щип. От там също ни отказаха. И сега пуснахме трета молба на 27 април, преди около 10 дни някъде, в която сложихме и гаранция - имот, който е мой, плюс експертиза от съдебен доктор, който също казва, че аз по спешност трябва да ходя да се лекувам. И сега очакваме отговор, който все още не сме получили. Аз знам, че нямам никаква вина. Свидетелите, които са били зад моята кола, зад другата кола, втората кола, отделно отсреща човека, който ме удрял, колата зад него и така нататък, има доста свидетели, които наистина са видели какво се случва, че полицията е била там и аз нямам вина и човека влиза в моята лента. Всички тези свидетели ние ги дадохме в съда, за да ги разпитат, за да им докажем, че аз нямам вина. Но самият прокурор от всички, които ние сме написали е извикал само един досега и то пет месеца по-късно го извика.

Късно снощи Ива Михайлова се свърза с репортера Иво Никодимов и помоли да предадем, че призовава и настоява за международен мониторинг на делото, което започва на 6 юли в съда в Кочани.
По казуса с Ива Михайлова в студиото на "Денят започва" говори Християн Пендиков – бивш секретар на вече закрития културен клуб "Цар Борис III" в Охрид. Той определи случая като "показателен" за начина, по който функционира правосъдието в Северна Македония спрямо хора с българско самосъзнание.
"Това е показно отношение, за да покажат тормоз върху хората, които се самоопределят като българи", заяви Пендиков и добави:
"Говорим за момиче на 22 години, което не е предизвикало катастрофата. Паспортите ѝ бяха отнети веднага, без обвинение. Предложение за обвинение получи едва осем месеца по-късно."
Според него случаят не е изолиран. Той припомни инцидент с известния сръбски певец Джордже Давид, който преди години е участвал в тежко ПТП край границата, но е бил освободен без задържане и без ограничение на правата му.

снимки: БНТ
Пендиков подчерта, че според европейските конвенции, подписани и от Република Северна Македония, държавата е длъжна да позволи лечение в чужбина, когато местните медицински структури не могат да го осигурят:
"Ива не иска да бяга. Тя иска да ѝ се разреши да се лекува – в България, Турция или Израел. Ако не го направи навреме, може да остане инвалид за цял живот", предупреди той.
Пендиков направи пряка връзка между случая на Ива и собствената си история, когато след тежък побой е бил изписан от македонска болница с твърдението, че "няма нищо", въпреки два счупени прешлена:
"Аз съм жив благодарение на българската държава. В Македония дори не ми казаха, че съществува операцията, която ми спаси живота", заяви той.
На въпрос дали страната се европеизира, Пендиков отговори категорично:
"Случаят на Ива показва, че не се европеизира. Не се спазват основни човешки права – правото на лечение. Ако това не се промени, няма да се променят и другите неща."
Вижте целия репортаж и целия разговор във видеото
Лявото националистическо движение „Самоопределение“ на Албин Курти печели убедително вота в Косово
Заложница по неволя: Забраняват на Ива Михайлова да напусне Кочани, за да се лекува в България
Президентът Йотова за дрона в Констанца: МО реагира светкавично и адекватно, няма опасност за българските граждани
След репортаж на БНТ: МВнР с позиция за Ива Михайлова от Кочани - ще продължим да ѝ оказваме подкрепа
Разказ от първо лице за строителството на Баба Алино: Обектът попада в "Натура 2000"