Книгата на проф. Спас Ташев „Спорът за македонските българи” беше представена снощи в Европейския парламент в Брюксел. Историческият труд проследява съдбата на българите след Втората световна война, които остават в земите на днешната РСМ. Събитието беше организирано от евродепутата Ивайло Вълчев от групата на Европейските консерватори и реформисти. На представянето присъстваха посланикът на България в Белгия Наталия Узунова, български и чужди евродепутати, както и македонски и български, сред които и бившият секретар на закритото сдружение „Цар Борис Трети" Християн Пендиков. Още за книгата на Спас Ташев и какво е да си българин в Северна Македония.
За съдбата на българите, които след Втората световна война остават в пределите на днешна РСМ няма много исторически документи. Професор Спас Ташев работи с архива на македонските патриотични организации, които през 1954 година стават член на Федералния съюз на европейските националности - организация, която съществува и днес.
проф. Спас Ташев, автор на книгата „Спорът за македонските българи”: „В резултат на това взаимодействие между двете организации през 1955 година Федералният съюз приема резолюция, в която признава наличието на българи на територията на Македония и констатира, че техните права на нарушение, като тази резолюция е изпратена до ООН, до Съвета на Европа и до различни европейски правителства. Т.е ние имаме на най-високо европейско ниво и на най-високо световно ниво констатация, документ след Втората световна война, който отчита наличието на българи в Македония, които са лишени от своите човешки права.“
Ташев смята, че в следвоенна Европа редица европейски държави отказват да подкрепят правата на македонските българи, за да не възникне конфликт с Югославия, която е важен елемент в студената война.
проф. Спас Ташев, автор на книгата „Спорът за македонските българи”: „Тези политически интереси надделяват, което води до преосмисляне на европейската позиция и започва политика на подкрепа на Югославия в унижощаването на българската общност. От тази политика ние виждаме последниците и днес. Вече 60 години след този период отново правата на българите в Северна Македония са на дневен ред пред ЕС.”
Според Ташев Европа не разбира българската позиция, защото тя не се отстоява активно.
проф. Спас Ташев, автор на книгата „Спорът за македонските българи”: „Като пример мога да посоча пробивът, който Скопие успя да постигне с изказването на австрийския посланик в Северна Македония, който заяви, че протоколите не могат да бъдат част от европейската преговорна рамка и то при условие, че споменаването на тези протоколи изрично е посочено във френското предложение. Скопие е изключително активна в своята лобистка дейност, лобира и след европейски депутати. В същото време, с тъга го констатирам, че България е изключително пасивна държава, не е заделила необходимите средства за постигането на своите национални интереси.”
Пребитият преди три години в Охрид Християн Пендиков очаква от Европа по-строги доклади за РСМ.
Християн Пендиков, български активист в РСМ: „Съдът наскоро освободи хората, които ме пребиха, въпреки всички доказателства, които бяха представени. Това нещо показва, че каквото и да направят срещу българите, колкото и да ни бият, каквото и да ни правят, накрая виновните все пак ще са свободни. И това е една от причините, които показват защо доверието в правосъдието в РСМ е под два процента.”
Според българите в РСМ правителството в Скопие няма намерение да вкара страната в ЕС.
Илия Стояновски, македонски българин, който живее в София: „Освен че ние имаме проблеми като българи, аз се чувам и с моите приятели - македонци в РСМ, които ми казват: „Ти имаш късмета, не че се пресели, а че се евакуира в София. Те живеят много трудно, корупцията е на много високо ниво, съдебната система е в колапс, уредени случаи, да не говорим за замърсяването. Скопие е един от най-мръсните градове в Европа. Нищо не се изпълнява от това, което трябва, за РСМ да се доближи до европейските правила.”
За Спас Ташев основното послание от миналото, което трябва да стигне до евродепутатите е, че Скопие може да стане троянския кон на Москва в европейската крепост.
Чуй новините
Подкаст
