Десетки контейнери с товари плават в Черно море, след като контейнеровоз беше ударен от три дрона край нос Калиакра, а по-късно потъна. Сред превозваните стоки има химикали, литиево-йонни батерии, киселини, различни стоки и хранителни продукти. Какви са потенциалните екологични последици за морската вода и българското крайбрежие?

• Появи се видео от атаката на морски дрон срещу контейнеровоза край Шабла

Към момента няма отчетено замърсяване, но институциите продължават да следят ситуацията и да вземат проби от различни точки по Черноморието.

От началото на инцидентите с плавателни съдове в Черно море Басейнова дирекция извършва мониторинг на морските води по разпореждане на Министерството на околната среда и водите. Последните проби са взети от Дуранкулак, Шабла и Калиакра, както и от две точки в Южното Черноморие.

Явор Димитров, директор на Басейнова дирекция: „Към момента от началото на този мониторинг не отчитаме превишения по нито един от показателите, които сме заложили, а именно тежки метали, физико-химични елементи за качество и нефтопродукти. Изключение прави пунктът в Созопол, където има превишение на амониев азот, но това не можем да обвържем пряко с инцидентите.“

Основното притеснение е свързано с евентуалното попадане на опасни вещества от контейнерите в морската вода. Според направените от морското училище във Варна моделирания плаващите предмети следват основното течение от север на юг, покрай българското Черноморие.

Явор Димитров, директор на Басейнова дирекция: „Ние сме готови да реагираме във всеки един момент с допълнителни анализи на водата.“

Възможно е контейнерите да не достигнат до българския бряг. Опасност съществува и при потъването на контейнерите. Морската вода е силно корозионна и с течение на времето може да наруши целостта им, което да доведе до изтичане на превозваните вещества.

Явор Димитров, директор на Басейнова дирекция: „Морската вода е силно корозионна и ако такъв контейнер потъне на дъното, се очаква след известно време той да корозира и да има някакви пропуски във водите. Но ние имаме възможност да осъществяваме интензивен мониторинг на морските води по цялото крайбрежие. При необходимост планът се актуализира и се добавят нови пунктове и нови показатели.“

От Басейнова дирекция следят и за евентуално замърсяване от корабното гориво на потъналите плавателни съдове. По думите на Димитров, ако става въпрос за газьол, рискът от сериозно замърсяване е по-малък, тъй като горивото се изпарява сравнително бързо.

Явор Димитров, директор на Басейнова дирекция: „Доколкото се касае за газьол, това е леко корабно гориво и наистина то бързо се изпарява, като не се очаква някакво сериозно замърсяване. Разбира се, зависи от количеството. По-тежките фракции правят един тънък филм на водната повърхност, но до момента не сме установили подобно нещо в нито един от пунктовете.“

За проследяването на ситуацията институциите разчитат и на съдействието на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, която е предоставила плавателен съд за вземане на проби на разстояние до една морска миля от брега. Мониторингът ще продължи и през следващите дни.

Според моделирането на Националния институт по метеорология и хидрология при настоящата метеорологична обстановка няма опасност евентуален нефтен разлив да достигне българския бряг.

Явор Димитров, директор на Басейнова дирекция: „Колегите са направили моделиране за всеки един от инцидентите и разпространението на евентуален разлив. Моделите показват, че засега при тази метеорологична обстановка няма опасност за достигане на евентуален разлив до брега.“

Окончателните резултати от последните проби се очакват най-рано в понеделник. От Басейнова дирекция обещават да ги обявят своевременно, като уверяват, че има създадена организация и координация между институциите за реакция при евентуално замърсяване на българското крайбрежие.