Новата учебна година идва с промени - в националното външно оценяване по математика след седми клас, където се въвеждат задачи с термини от природните науки. Предвижда се от догодина пък да намалеят часовете по чужди езици. Прибързани ли са промените и ще подготвят ли учениците да мислят практично?
Те са двама от хилядите седмокласници, които тази учебна година ще се сблъскат с промяната в изпита по математика.
Анна Василева, седмокласничка в 140 СУ "Иван Богоров" - София: Тази промяна е доста голяма за всички седмокласници и това е голям стрес за нас. Много бързо се случиха нещата.
Юлиан Велчев, седмокласник в 140 СУ "Иван Богоров" - София: Разликата е, че трябва да учим по повече предмети и не само по математика и по български.
Светлана Димитрова, родител на седмокласник: Безкрайно неприятна, напрягаща и оставяща ме на колене като родител.
Иванка Тодорова, учител по математика в 140 СУ "Иван Богоров" - София: Тази промяна е излишно стресираща в този си вид, директно и първо от изпита, въпреки че имаше нужда огромна образованието да се свърже с живота.
Йорданка Димитрова, учител по математика в СУ "Васил Левски", село Коларово: Трябва да има някакви промени, за да може и мисленето на децата да се промени, за да разберат, че могат да извлекат много полза от математиката и от природните науки, а не да мислят, че това е само едно задължение, което те трябва да изпълнят, за да продължат напред.
Красимир Вълчев, министър на образованието и науката: Нашата система ги готви за гюлетласкачи, а животът изисква да са спринтьори. Пиза е изпит по спринт, състезание по спринт и това е нашият голям проблем, че ние ги готвим за тежкоатлети, а пък животът изисква повече лекоатлети, образно казано.
Първият випуск, който на Националното външно оценяване ще трябва да решава интегрални задачи или не само математика, а и природни науки.
Анна Василева, седмокласничка: Моето мнение е, че го обявиха много късно, някъде към края на лятото. И ние ще сме първата паралелка, която ще е с този тип НВО, с тези задачи. И се притеснявам, защото сигурно подготовката ще е много сложна да се направи. То е ясно, че ще се учи.
Юлиан Велчев, седмокласник: Притеснението е как ще се справиш на изпитите, но с учене... няма да има чак такова притеснение, но е нормално все пак.
Всъщност идеята за нов вариант на изпита след седми клас е още отпреди ковид кризата. Заради смяна на министри и липса на редовно правителство през последните години досега промяната е отлагана.
Иванка Тодорова, учител по математика в 140 СУ "Иван Богоров" - София: Вярно, че се обсъждаше от няколко години и е истина, че в някои от сборниците имаше по няколко подобни задачи. Но за това трябва да се работи целенасочено и то даже от начален етап. След което вече, след като е работено, след като има подобни учебници, помагала и целенасочена работа от колегите, чак тогава да се промени изпитът.
Светлана Димитрова, родител: Аз се интересувах от това дали такава промяна ще бъде въведена и докато беше випускът в пети клас, в шести клас и нямаше такива индикации. В 6 без 10 да се въведе подобна промяна, мисля, че не е в полза на децата, а резултатите няма да удовлетворят нито една институция, която е отговорна към образованието в България.
Промяната, обявена в средата на лятото, предизвика недоволство сред учители, родители и ученици. С нея от Министерството на образованието и науката си поставят голямата цел учениците вече да не наизустяват и заучават, а да се научат да мислят практично каквито са и задачите по ПИЗА.
Красимир Вълчев, министър на образованието и науката: Нашата цел е да променим културата. От култура на заучаване към култура на формирането на умения. Уменията са това, което остава, като забравим наученото в училище.
Иванка Тодорова, учител по математика: Много е трудно да бъдем подготвени за такъв тип задачи, защото вървим по точно определени учебници и учебна програма. Сега създадох за учениците група, в която ще включа колегите по науки, за да можем всички да се включим в подготовката, но все още нямам тази яснота и леснота, да кажа, работим по това помагало. Ангажирала съм и учениците да търсят подобни задачи, дори от реалния си живот, ако намерят, решат, че нещо става, да го сложат в тази група. И така. На импровизация сме малко.
Красимир Вълчев: Ние ще включим базовите, най-важните, най-елементарните неща в тези изпити. Но въпросът е да са ги разбрали, да се опитат да ги разберат какво е топлина, какво е мощност, какво е напрежение, какво е смес, какво е киселинност. Респективно да знаят ват, киловатчас, волт, да могат да правят изчисления с тях, да четат климатограми, да знаят какво е гъстота на населението. Основни понятия от природните науки и то от седми клас.
БНТ: Реално ги подготвяте за живота?
Красимир Вълчев: Да, надяваме се да направим една крачка в тази посока, но това ще бъде крачка, няма да променим изцяло изпита. Аз бих казал, че то дори ще бъде една скромна и малка крачка.
Някои семейства се притесняват, че промяната ще се отрази зле на семейния бюджет.
Светлана Димитрова: Дъщеря ми е решила да продължи с изобразително изкуство, аз съответно трябва да финансирам уроците по математика, по български, по изобразително изкуство, география, история, физика, химия и биология. За един месец подготовката по даден предмет е около 200 лева.
Красимир Вълчев: Да, аз ако съм родител също ще се притеснявам, затова моят апел към родителите е: вижте задачите, които сме публикували, които тепърва ще публикуваме, тези задачи са лесни. Мотивирайте децата си да разберат основните понятия във физиката, химията, биологията, природната география и ще видят, че няма да има проблем. Няма нужда от допълнително частни уроци по природни науки. Категорично.
На около 200 км от София посрещат промяната с повече оптимизъм. В училището в село Коларово учат едва 198 ученици. Залагат на добра дисциплина и сериозна подготовка. Искат да покажат, че и малките училища могат да предложат високо ниво на образование. В средно училище "Васил Левски" се обучават учениците от няколко петрички села, има 15 седмокласници. Мартин, който е сред най-добрите ученици в училището, много обича да решава задачи, а математиката е сред любимите му предмети. Посреща хладнокръвно промяната във външното оценяване.
Мартин Георгиев: Трябва да се дадат всички сили за учене, повече отвличане по учебниците, писане, задачи, решаване. Говорил съм с родителите си дали ако са пo-трудни задачите тази година, да отида на уроци и те ми казаха - както си реша, според задачите.
Йорданка Димитрова, учител по математика в СУ "Васил Левски", село Коларово: Самите ученици не намират много смисъл в много от математическите задачи, ако не бъдат приложени в практиката и затова се наложи тази промяна. За да може нашите деца да бъдат подготвени за реалния живот и да могат да използват знанията си в живота във всичко, което ги заобикаля. Да прилагат всичките знания, за да се развиват. Няма да бъдат включвани много сложни задачи, напротив. ще бъде обхванат само минимумът от знания, които са необходими.
А какво всъщност налага тази промяна? Тревожните резултати от изследването ПИЗА и незадоволителните постижения на седмокласниците на външното оценяване са негативна тенденция, която наблюдаваме през последните години.
Според изследването уменията на учениците са под базовия минимум, не могат да прилагат познанията и уменията си от училище в реални житейски ситуации и страдат от липса на мотивация, а България е на дъното в класацията. Резултатите от външните оценявания в 7-и и 10-и клас също не са удовлетворяващи.
Красимир Вълчев, министър на образованието и науката: Десети клас се вижда реалната картина, тъй като в седми клас имаме изкривяване в резултат на ефекта на частните уроци. На практика 50% от резултатите на десети клас са двойки. Най-големите ни проблеми с математика, физика и химия. Аз съжалявам, че говоря преди всичко за тях, защото е важно да говорим и за останалите предмети. Те са не по-малко важни. Просто имаме най-голям проблем по математика, физика и химия. Най-силно демотивираме учениците там. Най-лесно се самоизключват, когато не могат да разберат материала. Това са и предметите, по които по принцип материалът е по -труден, трябва повече време, но имаме от друга страна най -голям недостиг на часове, учениците и учителите препускат, възпроизвеждат културата на заучаване, учениците учат колкото да могат да вземат изпита утре или да решат контролната, класната работа.
За сегашните седмокласници може да има и още една промяна. Към момента на масата за обсъждане в МОН стои въпросът за намаляване на часовете по чужд език. Предложението може да влезе в сила най-рано от следващата учебна година.
Любомир Христов, ученик в 8 "б" клас в 125 СУ "Боян Пенев" - София: На мен ми се вижда в мой минус, защото на мен ми е интересно да изучавам чужди езици. Ние сме в езиково училище. Езикът за мен е едно огромно богатство.
Арам Ходадади, ученичка в 8 "б" клас в 125 СУ "Боян Пенев" - София: На мен ми се вижда като негативно поради причината, че аз съм влязла в езиково училище с цел да уча език и плюс това езикът ми дава много повече помощ в бъдещето за това да си намеря по-хубава кариера.
Магдалена Гъркова, учител по английски език в 125 СУ "Боян Пенев" - София: Тази учебна година часовете са 18 седмично, а догодина, ако бъдат намалени с 2, ще бъдат 16, което никак не е малко и в двата случая. Напълно достатъчни са 16 и 18 в случая тази година. Много рядко всички деца да бъдат с едно и също ниво на владение на езика, което е най-голямото предизвикателство, но ние като преподаватели, опитни преподаватели, имаме най-различни методи, с които успяваме да се справим с това предизвикателство. Било то ролеви игри, в които учениците, които са малко по-напреднали, помагат на тези, които не знаят чак толкова много, с много повторения под различна форма.
От министерството вече са предложили законова разпоредба с проектозакона за предучилищното и училищното образование в паралелките с интензивно изучаване на чужд език децата да могат да се делят на групи, за да бъде по-ефективно обучението.
Валентин Шулев, ученик в 8 "б" клас в 125 СУ "Боян Пенев" - София: Според мен е по-добре да се тръгва от по-напреднало ниво, защото почти във всички училища, английският език се изучава от първи клас. Аз съм го учил от първи до осми клас, сега ми е осма година в изучаването му, като от 5-и до 7-и съм изучавал и немски език, аз съм против намаляването на учебните часове в език, защото наистина той ще ни трябва много занапред в живота и особено ако искаме да правим кариера в друга държава.
Красимир Вълчев, министър на образованието и науката: Часовете по чужд език в момента са повече, отколкото по български език и литература, повече отколкото по математика и природни науки, взети заедно. Това, което ние предлагаме, е лека корекция. Категорично часовете по чужди езици пак ще останат най-много, няма да останат незнаещи чужди езици нашите деца, още повече когато говорим за английски език.
Венелина Николова, директор на 125 СУ "Боян Пенев" - София: Аз смятам, че това е една доста добра идея и смятам даже, че тази реформа е изключително закъсняла. убавото, което възниква тук е, че за сметка на тези часове започват да се изучават общообразователни предмети, като история, география, физика, химия, биология, които в 8-ми клас бяха забравени за много голям брой от българските ученици. Знаете, че има изследване ПИЗА и те изследват точно тази възрастова група, девети клас. Изследването ПИЗА до голяма степен е съсредоточено върху природните науки. Нашите ученици няма как да се сравняват със своите връстници при положение, че те една година не са изучавали тези учебни предмети. Абсолютно са забравили за какво става дума. И после отчитаме слаби резултати. Ако се променят учебните планове така, както предлага Министерството на образованието, аз мисля, че резултатите доста ще се повишат.
Почти на всяка промяна в образованието се гледа скептично, всичко ново се приема със съпротива. Но без конкретни стъпки няма как да има развитие.
Чуй новините
Подкаст
