Предсрочните парламентарни избори в България предложиха на избирателите истински избор, но бяха белязани от високи нива на поляризация и негативна реторика, смятат международните наблюдатели от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Тяхната оценка е, че предсрочните парламентарни избори в България на 19 април са отбелязали повишена активност и са били проведени прозрачно и ефикасно, въпреки пропуските в законодателната рамка.

Изменението в последния момент за броя на избирателните секции в чужбина подкопа стабилността на избирателния закон и приобщаващия характер на процеса, заявиха международни наблюдатели в предварително изявление, публикувано днес. Според тях на фона на повтарящи се избори и продължителна политическа нестабилност, властите са предприели мерки за защита на електоралната почтеност, включително усилия за справяне с постоянните твърдения за купуване на гласове и сплашване.

Наблюдателите отбелязват, че основните свободи като цяло са били спазени, но кампанията е била силно поляризирана и белязана от негативна реторика. Онлайн кампаниите, които до голяма степен са нерегулирани, са играли важна роля в ангажираността на избирателите, като същевременно са улеснили и разпространението на дезинформационни наративи, включително относно правителствените дейности. Ключови политически въпроси като енергетика, външна политика, корупция, нарастващите разходи за живот, върховенството на закона и инфраструктурата доминираха в посланията на кампанията.

„Процесът, който наблюдавахме, предложи на избирателите истински избор, но в атмосфера на значителна политическа поляризация и често негативна предизборна реторика“, каза Дуня Миятович, ръководител на мисията за наблюдение на изборите от Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) на ОССЕ.

„Основните свободи бяха спазени и процесът като цяло беше добре администриран. В същото време предстои да се свърши работа, включително по решаването на проблеми като предполагаемо купуване на гласове, дезинформация и ограничена прозрачност в много аспекти на кампанията.“

„След години на политическа нестабилност и многократни връщания до урните, българските граждани не се поддадоха на логиката и гласуваха в голям брой, за да дадат на страната шанс за стабилно управление“, каза Крис Саид (Малта, ЕНП/ХД), ръководител на делегацията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).

„Отговорността сега е на политическите лидери на България да уважат това послание и да превърнат този вот в ефективно и надеждно управление.“

Според наблюдателите медийният пейзаж в България е плуралистичен, но въпреки това са били изразени опасения относно политическото и икономическото влияние, широко разпространената самоцензура и ограниченото аналитично отразяване, което ограничава достъпа на избирателите до безпристрастна и изчерпателна информация. Въпреки че съществуват правни гаранции за свобода на изразяване и достъп до информация, наказателното клевета и неприложените гаранции съгласно Европейския закон за свобода на медиите остават опасения за редакционната независимост. Според медийния мониторинг на БДИПЧ показа, че въпреки формалното спазване на правилата за ефирно време, намаленият обхват на редакционното и критично отразяване на новини от страна на частните медии отслаби способността на избирателите да правят информиран избор.

Въпреки че държавните органи създадоха механизми за справяне с дезинформацията, рисковете от киберзаплахи и чуждестранна намеса, пропуските в прилагането на Закона на ЕС за цифровите услуги и забавянията в координацията между надзорните органи се отразиха негативно на тяхната ефективност, се казва в позицията на наблюдателите.

Анализът им отбелязва още, че изборната администрация е спазила законовите срокове и е управлявала ефикасно подготовката на всички нива, въпреки че късните оставки на комисиите от по-ниско ниво са натоварили процеса. Изборният ден като цяло е бил спокоен и организиран. Имало е изолирани случаи на неспособност от страната на избирателните секции да гарантират тайната на гласуването или да спазват правилните процедури за проверка на избирателите.

Жените остават недостатъчно представени в обществения и политическия живот и малко партии промотираха жени кандидати или обърнаха внимание на политическото участие на жените в своите кампании, смятат още наблюдателите.

Според тях правната рамка, която урежда финансирането на партии и кампании, продължава да има пропуски - законодателството не регулира кампаниите от трети страни, а онлайн политическата реклама не подлежи на пълно оповестяване, което създава потенциални вратички за нерегулирани разходи. В някои случаи кампаниите, провеждани от публични служители по време на работно време, размиват границата между държавата и партията.