Какво става с възможностите за теглене на по-големи кредити от правителството?

Здравко Пиринлиев, финансов анализатор:
"Когато влезем в еврозоната, правилата от гледна точка на пакта за растеж и устойчивост продължават да бъдат приложими, а именно държавен дефицит, който е не повече от 3% и дълг към брутен вътрешен продукт не надвишава 60%, така че разликата е, че всичките държавни бюджети, които ще бъдат създавани от българското правителство, ще бъдат съгласувани задължително от Европейската комисия и от Еврогрупата, така че фискални харчове, които надвишават много сериозно тези граници, със сигурност ще бъдат санкционирани. Тоест това е регулаторният апарат, който всъщност не позволява на държавата да изпада в неблагоприятни дългови ситуации, а другият механизъм, той е чисто пазарен. Тоест със други думи, когато инвеститорите, които на външните пазари, които купуват българския държавен дълг виждат, че да речем, една държава е неблагосклонна от гледна точка на фискалните си харчове, лихвите по този дълг автоматично се покачват, което вкарва държавата в една неблагоприятна ситуация да обслужва този дълг на доста по-високи лихви. Така че механизмите са два. От една страна, всичко ще бъде съгласувано с Европейската комисия и Еврогрупата, от друга страна, чисто пазарният механизъм, който наказва фискално неразумните държави".