Науката срещу COVID-19 - равносметката от една година битка с коронавируса

Мария Чернева
от Мария Чернева
20:58, 21.02.2021
Чете се за: 11:40 мин.
След новините
Снимка: Архив/БГНЕС
Слушай новината

Една година след първата научна публикация, която мобилизира света в търсене на оръжие срещу COVID-19 вече имаме ваксини, но нямаме лекарство. Това е кратката равносметка. Зад нея обаче стои експлозивно развитие на науката и медицината.

Трябва да се има предвид, че тази година се измерва в света на науката и медицината като 10 предишни. При това, съсредоточени в решаването на ежедневни оперативни проблеми с доставки, закъснения, опашки и недоволство има реална опасност да не успеем да осъзнаем невероятните постижения, граничещи с революция, забележителната мобилизация на индустрията и правителствата, невиждано досега сътрудничество във всички сфери, които правят възможни ваксините, които имаме в момента.

Всички те със 100% защита срещу тежко боледуване и смърт. Процеси, немислими само допреди две-три години.

Само преди година абсолютно никой нямаше да повярва на тази реалност – опашки пред кабинетите за ваксинация. Нито учените, нито производителите, нито лекарите, нито индустрията.

Проф. Златко Кълвачев: Да, за много кратко време се натрупаха солидни познания.

Проф. Джефри Алмънд: Фундаменталната наука никога не е давала толкова светкавични резултати.

Д-р Александър Симидчиев: Има буквално експлозия на опции, които могат да се използват при лечение.

Деян Денев: Това, което се случи, прилича на военно временна мобилизация, ние на практика сме във война с един вирус.

Точно преди година вече е ясно, че един нов вирус се е разпространил значително, Китай е затворил Ухан, но още не е ясно за какво става дума. Новият коронавирус може и да е съвсем обикновена респираторна инфекция, която ще затихне от самосебе си, както това става със Сарс 1 и Мерс. Но се появи една публикация в "Лансет" и стана ясно, че сме изправени пред сериозен враг, с висока смъртност, с увреждане на много органи. Този момент се активира спусковият механизъм, който активира немислими до тогава процеси.

Проф. Джефри Алдмънд: Мисля, че всички ние бяхме шокирани от публикацията в Лансет.

Д-р Александър Симидчиев: Изглеждаше много по-страшно, отколкото сега.

Проф. Златко Кълвачев: Беше малко шокова ситуация.

Деян Денев: Биофармацевтичната индустрия на практика спринтира.

Нищо от това, което се случи в последствие, не беше чак толкова невероятно. Защото човечеството вече беше проиграло този сценарий.

Проф. Джефри Алмънд: Главното събитие преди време беше взривът на Ебола. Ние видяхме бързо възникваща инфекция с катастрофални последици. И това провокира световната реакция.

Всички големи държави се включиха в тази битка и отделиха значително финансиране за научни изследвани и разработка на ваксини. На финала имаше 15 разработки на ваксини срещу Ебола, 4 от тях финишираха с работещи и ефективни модели. Три от тях са резултат на новите технологии – познатите сега като РНК и векторни ваксини.

Проф. Джефри Адмънд: Ние имахме голям късмет, че този вирус имаше повърхностни протеини, които могат да се атакуват с антитела. Защото антителата не работят например срещу вируса на СПИН и други вируси – една от причините все още да няма ваксини срещу тях.

Но в началото, преди година, съвсем не беше очевидно, дали антителата ще проработят срещу новият коронавирус. Затова и ваксините не влизаха в краткосрочните сметки срещу вируса. Повечето се надяваха да се намери ефективно лекарство.

Деян Денев: Всяка една компания има хиляди терапии във всеки един момент, в който работи, знаейки, че само някои от тях ще се превърнат в успешни такива. И когато има ново предизвикателство, каквото беше COVID-19, първото нещо, което индустрията направи, е да отвори тези богати библиотеки от данни и да прецени кои терапии и ваксини логично дават надежда, че ще стигнат до успех в борба с вируса.

Много стари терапии минаха през клинични проучвания и още тук се прояви безпрецедентна мобилизация и обмен на данни на всички фирми, институти, болници и световни организации. Надеждите бяха големи съвсем реални. Все пак много от съществуващите противовирусни медикаменти атакуват общи механизми при навлизането и размножаването на вирусите. Но известен терапевтичен ефект беше доказан само при ремдесевир и някои кортикостероиди. Междувременно COVID-19 предизвика хипермобилизацията и на вирусолозите, които научиха толкова за биологията му, колкото за нито един друг вирус.

Проф. Златко Кълвачев: Вече знаем, че в генома си той има 14 рамки на четене, това са тези отрязъци, където се оформят къде се кодират белтъците, тези 14 отворени рамки на четене се знае, че кодират 19 неструктурни белтъка и 4 структурни, има едни 9 белтъка, на които все още не им е ясна структурата, но и те ще бъдат разгадани, така че знаем много за рецепторите. Имаме технологии, с които, ако щете имаме и генни банки, тази прословута програма човешки виром изглежда работи, така че да, за много кратко време се натрупаха много солидни познания.

Д-р Александър Симидчиев: Когато аз завършвах медицина, информацията в областта на медицината се удвояваше на всеки 10 години. В момента информацията в областта на медицината се обновява на всеки 10 дена.

Така медицината успя да намали смъртността с 30 процента.

Д-р Александър Симидчиев: В момента най-добрите държави имат около 2% смъртност, държавите, които се справят ОК, са до около 4%, а в началото на пандемията имаше държави, които достигаха до смъртност от порядъка на 10%. Знаем много повече за вирусните пневмонии, скенерът стана основен метод за диагностика. Едно време те се лекуваха по навик, на базата на предишен опит. Молекулярната биология вече е стандарт и поради този вирус вече има много повече PCR машини.

Вече можем да измерваме цитокиновата буря, защото като измерваме параметри като интерлевкин 6, като феритин, това позволява с много голяма прецизност научно обосновано да управляваме този процес. Не че други вируси не са правили преди това подобни неща, просто ние не сме имали възможността да осъзнаем какво се случва с биологията на тези вируси.

Ваксините влязоха в сметките едва когато първите резултати от клиничните изпитания показаха невиждана ефективност. Предишният опит и разработките за Ебола дадоха възможност на същите научни колективи бързо и просто да адаптират ваксините си към генома на ковид, биоинформатиката и суперкомпютрите направиха възможен дизайна за седмици. Далеч по-трудно и бавно се организира самото производство.

Проф. Джефри Алмънд: Защото ако вие разбъркате еукариотни клетки в суспензия, която се използва при аденовирусните вектори, и от епруветките ги сложите в огромни казани, да ги разбъркате, така че са не се разрушат, за доставите кислород и хранителна среда без да се нарушава финия процес. И да увеличиш производството е наистина сложно и отнема години да намериш точния дизайн на съда, скоростта на разбъркване, формата на перките и това е изненадващо трудно. В миналото ние изграждахме различни фабрики за всяка ваксина и въвеждането на ваксини на пазара отнемаше години.

Деян Денев: В случая, за да може бързо да се случи това надграждане на производствените мощности, компаниите го направиха предварително, още преди ваксините да имат разрешения за употреба. С ясното съзнание, че е много възможно разработката, която следват да бъде забавена, да се окаже, че не е успешна.

А рисковете са големи – от 115 разработки на старта, на финалната права са 40 и някои от тях продължават да отпадат. Дори традиционните и големи производители на ваксини като Мерк, Санофи и Глаксо вече обявиха, че са отказват от техните разработки заради по-ниската ефективност на ваксините.

Деян Денев: Което показва, че в съвременния свят няма как, независимо от сериозния бизнес интерес, даден проект да бъде доведен докрай, ако няма нужните доказателства, той ще бъде спрян. Независимо колко ресурс е инвестиран в него.

Разбира се рискът на производителите е споделен. За да може те да реагират незабавно, държавите – Америка и Европа предоставиха предварително финансиране – с договори за предварителна заявка или различни програми. Разработката на Оксфорд в началото изглеждаше най-обещаваща, бърза и евтина и много правителства побързаха да сключат договори. Но объркване с клиничните данни ги забави. На преден план излязоха РНК ваксините.

Не всички предизвикателства са решени, но финалът вече се вижда. И една година, която светът мина вместо 10, година която извади РНК и векторните ваксини от бъдещето, е добър повод за равносметка и поглед назад.

Деян Денев: Можем да видим истинската стойност на това откритие. Революционно откритие. Защото то е съвместимо с антибиотиците.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Розопроизводители протестираха в Казанлък
Розопроизводители протестираха в Казанлък
Десетки са жертвите на зимната буря в Тексас
Десетки са жертвите на зимната буря в Тексас