От първо лице: Кабул - месец с талибаните

Специално пред БНТ - поглед от Кабул, месец след като талибаните завзеха властта.

Италианският журналист на свободна практика Клаудио Локатели, бивш боец от Сирийските сили за защита на народа, ни показва как изглежда столицата на Афганистан. За страха и безнадеждността - разказва пред Александър Марков.

Месец след края на Републиката, животът в Ислямския емират Афганистан е спокоен. Но само на повърхността, казва журналистът Клаудио Локатели.

Клаудио Локатели, журналист на свободна практика - На повърхността всичко изглежда спокойно, в Кабул - както в много други градове и области, които посетих в Афганистан. Всъщност обаче цари дълбок страх. Особено сред жените.

Локатели е бивш боец от "Сирийските сили за защита на народа", доброволец по време на пандемията в Италия и репортер, предавал конфликта в Нагорни Карабах.

Ексклузивно пред БНТ: Боец от кюрдските "Сили за защита на народа"

В Кабул стъпва ден преди пълното изтегляне на американците.

Клаудио Локатели, журналист на свободна практика - 31 август - Денят, в който последните американски военни напуснаха страната, беше краят на много неща: краят на Афганистанската република, краят на американската и международна интервенция тук и края на 20-годишната война.

Из улиците на Кабул хора търсят в Клаудио спасение.

Клаудио Локатели, журналист на свободна практика - Много хора ме доближават и питат: "Можеш ли да ме изведеш оттук?", "Можеш ли да ми уредиш виза?", "Можеш ли да ме отведеш до посолството?", "Можеш ли да ме изведеш от страната?"

Талибаните се държат добре с чуждестранните репортери. Докато не настъпят интереса им.

Клаудио Локатели, журналист на свободна практика - В момента, в който имаше женски протест и започнах да записвам, ме арестуваха. Един от патрулите на талибаните ме задържа. Бях в ареста 8 часа. Бях освободен след дискретна дипломатическа намеса. Накараха ме да подпиша декларация, в която дадох дума, че няма да записвам нищо, което е против талибаните или правителството им.

Клаудио Локатели, журналист на свободна практика - Повечето хора, с които разговарям, изразяват не само страх, но и пълна безнадеждност. Смятат, че нямат бъдеще. Особено сега има много опашки пред банките, които все още са затворени, границите - също.

Клаудио Локатели, журналист на свободна практика - Да си в безопасност тук е винаги отворен въпрос. Тук журналистите не са свободни, а изправени пред избор: Или да отразяваш реалността, или да застанеш на страната на пропагандата.

Според Клаудио икономическата криза в Афганистан тепърва ще отприщи нова вътрешна миграционна вълна към 2,8-те милиона вътрешно разселени вече. Накъде биха тръгнали - остава неясно.

Самият Клаудио решава да замине, защото Афганистан е поредното предизвикателство. След като през 2017-а се присъединява - не като журналист, а като боец - към кюрдските "Сирийски сили за защита на народа". За първи път се среща с екипа на БНТ през 2019-а.

Клаудио Локатели, журналист на свободна практика: Загубих неколцина приятели в Сирия. Те умряха, правейки каквото е добро за света. Най-добрият от тях загина в първите дни на битката за Ракка: експлозия от РПГ откъсна краката му.

Тогава Клаудио участва в битката за Ракка - където за кратко сирийските кюрди установяват република Рожава, побеждавайки "Ислямска държава".

Клаудио Локатели, журналист на свободна практика: Ракка беше пълна каша. Всички части на града бяха сринати, биехме се сред отломките и разрушените сгради. Атакувахме позициите на "Ислямска държава" нощем, денем друг батальон застъпваше на фронтовата линия, а ние се връщахме в базата. Повярвайте ми: в началото не печелехме. Загубих неколцина приятели в Ракка веднага.

Видяното в Ракка Клаудио разказва пред света - в социалните мрежи и в родната Италия.

Клаудио Локатели, журналист на свободна практика: Бойците на "Ислямска държава" започнаха да обстрелват позицията ни с РПГ-та. Един от командирите ни беше прострелян. Вдигнах го, притиснах раната от куршум на гърдите му, проверих за изходна дупка на гърба, превързах ръката му и започнах да говоря с него. След два часа той умря в ръцете ми.

От епицентъра на заразата в Италия. Разказ от първо лице

През 2020-а в Падуа става доброволец - с група съмишленици разкарват храна на затворени възрастни хора. Из улиците на Падуа и Венеция, които са пусти.

Клаудио Локатели, журналист на свободна практика: Това, което се вижда, е просто един празен град всеки ден. Напуснат и изоставен град. Доста впечатляващо е - Италия в такова състояние. Навсякъде виждаш хора, които носят маски като мен. Полицията и армията са навсякъде. Контролът е стриктен и ако установят, че си излязъл без основателна причина, могат да те съдят.

Всеки ден през 2020-а в Италия е борба за живот. Клаудио влиза и в тази битка.

Клаудио Локатели, журналист на свободна практика: Бях доброволец-боец на фронта в Сирия, това е нов фронт тук, у дома, в Италия. В моя град Пауда създадох с мои съграждани доброволческа организация за подкрепа на възрастни хора и хора в неравностойно положение, за да ограничим рисковете, пред които са изправени. Купуваме и им разнасяме храна по домовете.

Преди да замине за Афганистан, Клаудио отразява конфликта в Нагорни Карабах. Прекарва седмици с войници и от двете страни. Сега вече е у дома в Падуа. Очаквайки следващата битка.