Какви са възможните решения за Елените и Царево и за ненаучените уроци след предишни наводнения в района? "

Кристиян Георгиев – Университетски център за геопространствени изследвания: "За целта на нашите изследвания използваме безпилотна летателна система тип фиксирано крило. Прелитаме в момента над речното корито на река Черна, която преминава през Царево."

• Държавата ще събори хотела, построен върху реката в Елените
  

Гл. ас. Леонид Тодоров – Университетски център за геопространствени изследвания: "За втори път сме тук. Първият път бяхме при предишното наводнение в Царево, като тогава беше направен доста подробен модел на терена. Днес сме тук, за да видим какво точно се е случило на територията, какви са щетите."

Само след няколко часа учените дават много точно измерение на потопа, щетите и причината. А наводненията и щетите определено започват оттук — от моста.

• Потопът се повтаря – две наводнения за две години в Царево

Това е новият мост. Той би трябвало да е проектиран така, че да поеме голямата приливна вълна и да не се наводнява районът наоколо. Но нищо такова не се е случило. Тук отново всичко е било под вода. Дори по-лошо. Част от подпорите на новия мост са поддали, отнесени са от водата и най-вероятно са увеличили щетите някъде по-надолу.

Приливната вълна преди 2 години разруши изцяло този мост. Наводнението тогава даде практически урок – как трябва да изглежда новият мост, какъв поток би трябвало да овладее. Водата и тогава, и сега си е очертала широчината на нужното ѝ корито, за да не се разлее. Но новият мост не се е съобразил с тази подсказка на природата. Отворът му е много по-тесен — дори от очертанията на новата вълна, която е по-малка от първата.

Инж. Ясен Ишев – Научно-технически съюз по транспорта: "Не е логично едно ново съоръжение, на което са правени нови изчисления, нови хидрогеоложки изследвания, да прелее водата над него и да разруши околното пространство."

Той допълва:

"Мостът е с достатъчно здрава конструкция, тъй като той е на пилоти и няма как да го отнесе водата. Ясно е, че самият отвор на моста е малък. Трябвало е да бъде поне с 2-3 метра по-широко това съоръжение. Другата възможност е да се повдигне по-високо, за да се увеличи средният габарит на възможностите, които има, водата да мине под него."

Мостът е възстановен много бързо след наводнението през 2023 година. Цената му е 7 милиона лева без ДДС. По всяка вероятност проектът е минал през няколко етапа на одобрение. Следващият мост по пътя на реката също. Но там щетите дори са повече — съответно и на научените уроци. С цената на човешки жертви.

Доц. д-р Стелиян Димитров, ръководител на Университетски център по геопространствени изследвания: "Тук имаше три жертви бяха в един автомобил, който сега ще ви го зумна и ще ви покажа къде е автомобила с трите жертви. Той се намира около 1500–2000 метра навътре в морето. Тоест, приливната вълна е минала и го е закарала чак тук."

И преди 2 години, и сега водата си е показала пътя, без да се съобразява с някакви безкрайно неумели опити да я накарат да завие и да се напъха в тясното пространство на някакво заустване. Още един невзет урок.

Доц. д-р Стелиян Димитров: "Приливната вълна е била почти 8 метра. От къде съдихме каква е котата на вълната. Виждате, височината е била 7,865 метра — ето по тази сграда. Тъй като разполагаме с много прецизни данни, ние след това всичко измерено можехме да симулираме приливната вълна и да се види къде са ставали най-големите щети. Основната причина тук беше този мост."

Мостът е оцелял, но така направен, той ще стане причина и за следващо наводнение. Освен ако някой не реши да чуе хидрогеолозите, които тук, по всичко личи, или липсват, или мнението им е било игнорирано.

Инж. Ясен Ишев – Научно-технически съюз по транспорта: "Ние изчисляваме тези съоръжения, особено в урбанизираните територии, за 1000-годишна вълна. Не за сто, за 1000-годишна вълна. Това е случай на водно количество, което веднъж на 1000 години да се случи, това съоръжение би следвало да пропусне тази вода безпрепятствено, без да има някакви проблеми. Някой не е направил добре изчисленията. Това е моето заключение.
БНТ: Или е спестил бетон?
Инж. Ясен Ишев – Не, не! Не е направил изчисленията. Най-сложни са фундирането и пилотите, които са направени."

Дронът и над Елените показва очевидното — постройки на дъното, на пътя на реката. Където отново водата си е очертала нужното корито, в което би се чувствала добре и в най-големия порой. Напъхана в тясно каналче, поведението ѝ е лесно предвидимо.

Доц. д-р Стелиян Димитров, ръководител на Университетски център по геопространствени изследвания: "Това е безумен пример за това как не трябва да се строи. Изключително ненормално е това. Който е мислил, че ще му се размине — направо трагедия!"

Елените все още ближат рани. Жертвите трудно ще бъдат прежалени. Причините за потопа вече са изговорени, на много места припознати и осъзнати като повсеместни. А диагностицирането им трябваше да е започнало още преди две години.

Доц. д-р Стелиян Димитров: "Тогава от министерството решиха, че е добре всички дерета, които се намират в Южното Черноморие и които са рискови, да бъдат обследвани. И това беше записано в тогавашната междуведомствена комисия… Тези дерета — нито едно от тях не беше обследвано по Южното Черноморие. Нито едно. Обследването, примерно, ще струва на едно дере 5–7 хиляди лева."

Законни ли са постройките, кой е отговорен за потопа в Елените – отговорът е труден и се губи в бездната на общата безотговорност. Но изкристализират няколко основополагащи проблема: уж законното изпълнение на приет Подробен устройствен план, без да е одобрен Общ устройствен план. И това предизвика реакцията на Камарата на архитектите.

Арх. Васил Василев – Камара на архитектите в България: "Имаше срок, който... той мисля, че еднократно е удължаван — в който всички общини в държавата трябваше да приемат общи устройствени планове. Това поради една или друга причина не се случва. Не е тайна, че много от местните власти, включително и общински съвети, по една или друга причина нямат интерес да имат общи устройствени планове, защото това по някакъв начин им връзва ръцете."

Лошото е, че подробните устройствени планове правят промени „на парче“, затова и не винаги успяват да се съобразят с общата специфика на дадения район. Често се дискутират и приемат непрозрачно — като политическо решение на съответните местни власти, и много по-малко на експертите. И често се правят на тъмно.

Арх. Васил Василев – Камара на архитектите в България: "Има общини, в които буквално ... те не се публикуват на сайтове им, крият се. Там човек трябва да ходи „на коленце“, да си записва някакви неща, ако му разрешат. Ако поискате публична информация — „ма как, ма на какво основание“, нали, „кой е този, дето го иска“ — с разрешение на кмета специално и т.н. Всичко това е липса на прозрачност и, меко казано, не е о.к."

И за да се предотвратят други трагедии като тези в Елените, експертите настояват освен да се възстанови ролята на архитекта и урбаниста в решенията за териториалното развитие, да се въведе и мораториум върху новото строителство по Черноморието и одит на устройствени планове.

Арх. Васил Василев – Камара на архитектите в България: "Първо, имаме едно изключително фрагментирано законодателство в държавата, което е разпиляно. Едни закони се изменят през други закони, без да се прави цялостна оценка. Това съществено затруднява преценката за законосъобразност на плановете, които се изготвят. Има поредица от съгласувателни процедури, които би трябвало да обезпечат защитата на обществения интерес, а вместо това се получава точно обратният ефект — размиване на отговорността."

Бедствията по Южното ни Черноморие сега още веднъж натрапват и друга необходимост — адаптиране на устройствените нормативи към променящата се география и климатични особености.

Доц. д-р Стелиян Димитров: "В момента цялата ни държава, когато работи за води, работи с един много стар модел, правен по военно-топографска карта от времето на Варшавския договор. Тя е с мащаб едно към сто хиляди. Нито геометрията на реките е вярна, нито локализацията на водните обекти е вярна. Цялата ни държава работи по този начин."

А данните за валежите и промяната в климата се трупат от години. И там анализът също не прощава грешки, които се оправдават с „неочаквана екстремност“.

Гл. ас. д-р Анастасия Стойчева – ръководител „Метеорологични прогнози“, НИМХ: "Екстремно е, но това е част от характеристиката на климата в умерените ширини.
М. Ч. - Полага се да се случи?
Гл. ас. д-р Анастасия Стойчева - Полага се, да. Когато преминава средиземноморски циклон, полага се да има значителни валежи в нашата страна."

Подобни порои имаше в края на лятото и миналата година, и по-миналата. Вероятно предстоят и занапред — винаги, когато есента потропа на вратата и усетим първия студ.

Гл. ас. д-р Анастасия Стойчева – ръководител „Метеорологични прогнози“, НИМХ: "Т.е. лятото в нашата страна си отива със значителни по количество валежи. И често тези валежи са свързани с продължителни проблеми, които са по-скоро част от проблеми на инфраструктурата в района, в който се изваляват. Количествата на валежите в района на Елените не е най-голямото количество валеж, регистрирано в тези две обстановки, които преминаха в страната в началото на октомври.
БНТ: Къде е било най-много?
Гл. ас. д-р Анастасия Стойчева - От картата ясно се вижда — в централната част на Северна България, в североизточните райони."

А то количествата валежи дори не са повече от друг път. Вярно — температурите се повишават, но не и валежите. Но екстремното им изваляване е по-често, още повече - след дълга суша и спечена почва, която трудно попива. Но дори не трябва да дълбаем далеч назад, за да се видят решенията.

Доц. д-р Стелиян Димитров: "В никакъв случай решението не е просто да се коригира речното корито."

Доц. д-р Стелиян Димитров: "Това е селският стадион на Каравелово. Това, което виждате тук, е селският стадион след наводнението. Той се намира непосредствено преди Каравелово. На този селски стадион са отложени 4893 куб. метра изкоренени дървета. Каква е била неговата роля? Ами спрял е всички тези дървета да влязат вътре в населеното място. И по този начин там няма нито една жертва. Между другото, преди две години, когато се случи бедствието в Царево, там е избегнато едно бедствие. На Оазис при Лозенец, точно отгоре, имаше един повреден язовир. И практически този повреден язовир, който е бил празен, всъщност е намалил приливната вълна. Ето го язовира! Този язовир спаси тази курортна зона, защото обра количеството вода, което дойде тук. Той беше празен."

Но късметът каца на рамото веднъж. А споменът за наводненията бързо избледнява. Въпросът сега е дали сътресението от бедствието това лято ще е достатъчно, за да разбута нещата.