Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

"След новините": Как войната порази психиката на войниците

Милен Атанасов
от Милен Атанасов
21:12, 29.10.2022
Чете се за: 11:30 мин.
След новините
Слушай новината

Войната в Украйна навлезе в деветия си месец. Надеждата тя да приключи преди зимата избледнява с всеки изминал ден. Отнетите и преобърнати животи са най-тежката цена за бойните действия, които оставят дълбоки белези по телата и в умовете на хората, въвлечени в тях.

За всекидневния сблъсък с войната и ужасяващите спомени за смърт и разрушения, с които украинците трябва да живеят - гледайте в рубриката ''След новините''.

Къде ще са следващите поражения? С какво ще ударят? Доколко реални са заплахите за използване на "мръсна бомба"? Докато светът наблюдава войната в Украйна и си задава тревожни въпроси, една друга страшна и невидима бомба избухва бавно и преобръща задълго живота на украинците; най-вече на онези, които са въвлечени пряко във войната. Един от тях е Евген Шаян - човек на словото, който е заменил не толкова перото с меч, колкото компютърната клавиатура с автомат, снаряди и гранатомет.

Къде се намирате в момента?

Евген: В град Харков.

Как протича един ваш ден?

"Когато не участвам в бойни действия, денят започва стандартно. В 7 - 7.15 ч. физзарядка, упражнения и т.н. В зависимост от планираните занятия имаме огнева подготовка и теоретична подготовка по минно-взривни дейности. После се запознаваме с различните видове оръжие, което ни е предоставено от Европа и от нашите партньори от други части на света. Така протича денят ми. Привечер, ако успеем, провеждаме и тестове на оръжието, за да може подготовката да е по-ефективна".

С какво се занимавахте преди войната?

"До войната имах специфична професия - пишех речи за политически изявления. Пишех текстове за речи на депутати, на министри, на различни политици. Занимавах се с подготовката им за изяви на екран, за медийните им изяви, за изявления пред техни поддръжници. В това число влизаха и хора от парламента на най-високо ниво. Те правеха изявленията си до известна степен и с моя помощ".

А сега животът ви е съвсем различен?

"Даа, сега животът ми е съвсем различен. Не мога да кажа дали той е по-лош или по-добър. Просто е различен. Интересно е, че нали знаете - много психолози казват, че след 40 години момчетата порастват и стават мъже. Някак смешно е. Аз съм на 41 и вече бях започнал да търся някаква промяна в живота си. И не мога да кажа, че стана нещо хубаво. Но това просто се случи. И бих казал, че за мен то се случи едва ли не точно навреме, въпреки че звучи доста ужасно".

Съвсем ненавреме нахлува войната в живота на 18-годишния Глеб Гунко. Роден и израснал в Беларус, през 2020 година тийнейджърът напуска родината си при потушаването на протестите срещу режима на Лукашенко. Глеб се озовава в Полша и с избухването на войната се записва доброволец на страната на Украйна. Военната му подготовка трае две седмици. После младежът се включва в международна бойна част край Киев.

Глеб Гунко: "Бях ранен. В крака ми попадна шрапнел с такъв размер. Мислех си, че няма да оживея. Беше трудно".

След продължително лечение в Полша раната на Глеб зараства. Но един спомен от март, когато неговата част пристига след изтеглянето на руските сили от Буча, не спира да го преследва.

Глеб Гунко: "Пътувахме през града и на една автобусна спирка видях деца и възрастни хора. Сред тях имаше дете, което ми махаше с ръка и ми се усмихваше, а в следващия миг видях, че до него лежи обезглавено човешко тяло. Наистина беше много тежко".

Докторите забраняват на Глеб да се включи отново в бойни действия. За него директното участие в тази война, изглежда е приключило. За Евген обаче военният дълг е ежедневие.

Евген: "Аз се намирам в Харков. Градът всекидневно е под обстрел. Всеки ден, всяка вечер. И в зависимост от интензивността можем да преброим от пет до десет и повече ракетни обстрели. Зачестяват обстрелите след 10 ч. вечерта до към 2 - 3 ч. през нощта. Няма случай, в който градът да не е обстрелван. Понякога ударите са по-интензивни и продължават и през деня. Последните удари са насочени предимно към енергоснабдителната инфраструктура на града. Затова и имаше прекъсвания на електричеството по няколко часа. Въобще такъв е животът на харковчани вече няколко месеца. Даже започнаха да привикват към него, въпреки че да се привикне към такова нещо е невъзможно".

Искам да ви попитам как хората живеят в такава обстановка?

Евген: Вижте, през призмата на моите наблюдения, хората свикват - за добро или лошо. Дори когато засвири сирената за въздушна тревога, няма особена паника. Никой не се втурва да тича. От една страна това е лошо. Хората трябва да се крият, трябва да търсят убежище, но от друга страна те са толкова уморени да правят това, че вече нищо не става. И така сирените започват да вият, следва някакъв грохот, всички взимат телефоните си, прочитат местното съобщение - аха, там някъде е станал взрив. И какво - нещо се е взривило, не можеш да направиш кой знае колко по въпроса. Нашата противовъздушна отбрана работи, но тя не е в състояние да спре всички ракети, изстреляни към града ни. И ракетите падат някъде, има взривове, смъртта за жалост е неизбежна, но за хората това се е превърнало във военна рутина и вече не плаши никого".

Съвсем различна е битката, която водят над 200 пациенти край Киев, в центъра за психично здраве "Краят на гората". Хората, участвали в сражения месеци наред или попаднали в плен, сега се борят, за да възстановят телата и умовете си.

Ксения Вожницина, директор на център за възстановяване: "Историите им са разтърсващи. Те ни дават информация за начина, по който работят стаите за мъчения. Има различни нива на мъчение - първото е с по-малка интензивност, която нараства към трето и четвърто ниво. Много от пациентите ни са преминали през това - мъже и жени".

Анатолий Кощар, войник: "Започнах да изпитвам проблеми с двигателния апарат. Лявата ми страна започна да се парализира. Все по-трудно движа левия крак и лявата си ръка. Имам жестоко главоболие. Не успявам да хвана предмети с ръката си, изпускам ги".

Сергий Подвисоцки, сержант: Когато бяхме в Северодонецк, се нагледахме на унищожени и изгорели многоетажни сгради. Тези картини са ужасяващи. Те предизвикват и досега ненавист и паника у мен. Много мои братя по оръжие бяха убити там. В нашата част бяхме десет души. Останахме четирима".

Случаите на жестоко травмирани хора от различни райони на Украйна нарастват с всеки ден от войната. В здравния център лекарите не достигат. По-младите медици преминават ускорено обучение. Пациентите, които не могат да се върнат в бойните си части, все пак искат да бъдат полезни. Някои от тях стават инструктори и обучават нови войници. Защото натискът на руските сили не спира.

Евген: "Давайки си сметка, че не могат да постигнат победа на бойното поле, те стигат до извода, че трябва да хвърлят в кошмар обикновените хора. Няма как да наречем другояче целенасочената стрелба по електрическите централи. Така че всеки здравомислещ украинец съзнава, че трябва да се подготви за ситуацията. Ако си в къща на село, запаси се с дърва или въглища. Ако живееш в Киев или в голям областен град, а дори и в по-малък град, трябва да си наясно, че в момента в Украйна няма напълно безопасно място. Нанесените наскоро удари го доказват. Въпреки че за какви удари по енергийни обекти може да става дума в Киев. Там беше подложен на обстрел просто центъра на града - паркове и детски площадки, където няма каквито и да било обекти".

Как мислите, има ли надежда войната да приключи до настъпването на зимата?

Евген: Иска ми се, разбира се. Всички вярваме в нещо по-добро, но при настоящите обстоятелства е много трудно... Знаете ли, винаги когато се наложи да отговарям на такива въпроси, аз питам: на каква цена, как трябва да завърши тази война? На първо място - за Украйна. Защото цената за Русия лично мен не ме интересува... Какво ще струва това на Украйна в човешки животи, в ресурси, в емоции за Украйна? Противниците ни са повече от нас. Те могат да мобилизират повече хора. И дори могат да ги сложат в стари танкове, но пак ще са повече от нас и ние трябва да се справим с това, трябва да устоим. Възможно е победата да не бъде постигната до края на тази година. Възможно е това да се случи през следващата година, но в края на краищата ще се случи. Ние имаме достатъчно търпение, сила и мотивация.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Черно море Тича закотви Академик Пловдив на дъното в НБЛ
Черно море Тича закотви Академик Пловдив на дъното в НБЛ
Рилски спортист сломи ЦСКА за четвърта поредна победа в НБЛ
Рилски спортист сломи ЦСКА за четвърта поредна победа в НБЛ